Р Е Ш Е Н И Е
493/17.6.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми
състав
На 21 (двадесет и първи) май Година 2015
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от
съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1806
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба си ищецът „Транзакт Юръп” ЕАД /с предишна
фирма – „Ти Би Ай кредит“ ЕАД/ гр. София твърди, че на 09.08.2008 г. сключило с
В. А. И. договор за потребителски кредит № 34018100037. По силата на същия, на последната
била предоставена кредитна карта с лимит 1000,00 лева. Потребителят се задължил
да погасява усвоената от него сума на месечни вноски. В договора /чл. 4, ал. 3
от Общите условия към договори за потребителски кредит/ била уредена предсрочна
изискуемост на вземанията на дружеството в случай на неплащане на три поредни
месечни вноски. И. ползвала 998,84 лв. от предоставения й кредитен лимит, като
не върнала получената сума. В. И. починала на 11.03.2009 г., като оставила за
свой законен наследник ответницата Е.Щ.К.. Моли съда да постанови решение, по
силата на което ответницата, в качеството й на законен наследник на В. И., да
бъде осъдена да му заплати сума в размер на 998,84 лв., представляваща парично
задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит №
34018100037 от 09.08.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от предявяването на иска, до окончателното плащане, като претендира и
разноските по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата не подава отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, назначеният на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на Е.К., подава отговор на
исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от
приложения по делото договор за потребителски кредит № 34018100037 от
09.08.2008 г. е, че „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София, понастоящем с фирма
„Транзакт Юръп“ ЕАД гр. София предоставило на В. А. И. кредитна карта „Ти Би Ай
Мастъркард“ с кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. Последната декларирала,
че е запозната с Общите условия на дружеството към договор за потребителски
кредит и за издаване и предоставяне на ползване на карта от посочения по-горе
вид. Според чл. 4.4 от ОУ за издаване и предоставяне на право на ползване на
карта „Ти Би Ай Мастъркард“, потребителят се задължил да погасява задълженията
си към кредитора чрез месечни вноски, като е описан начина на формиране на
месечната вноска. Съгласно чл. 4.3 от ОУ към договор за потребителски кредит, в
случай, че потребителят просрочи изплащането на три поредни месечни вноски,
цялото непогасено задължение става незабавно и предсрочно изискуемо, считано от
датата на която потребителят е следвало да плати последната от трите просрочени
вноски. Съдът констатира от приложеното удостоверение за наследници изх. № 2441/06.08.2014
г., изд. от Община Шумен, че заемателят В. И. починала на 11.03.2009 г., като
оставила за свой законен наследник ответницата Е.Щ.К..
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на усвоената от И. главница по договора е в размер на 1250,00 лв., като са
налице две плащания от същата – на 23.10.2008 г. и на 06.02.2009 г. Вещото лице
е описало задълженията на потребителя, като общия размер на неплатената
главница по договора възлиза на 998,94 лв. Падежите на непогасените месечни
вноски са общо девет, първите три от които – 04.02.2009 г., 07.03.2009 г. и
04.04.2009 година.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Доказа
се, че ищцовото дружество и В. А. И. са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.
286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за потребителски кредит. Тоест,
по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между същите е налице валидно
сключен договор за заем.
Установи
се, че „Транзакт Юръп” ЕАД гр. София предоставило за ползване на И. кредитна
карта с кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. От своя страна, последната се
задължила да върне заетата сума, включваща всички компоненти, подробно описани
в договора. Ето защо, съдът счита, че между ищеца и наследодателя на
ответницата Е.К., е налице валидно сключен договор за заем, по смисъла на чл.
240, ал. 1 от ЗЗД.
Доказа се, че В. И. починала на 11.03.2009
г., като оставила за свой единствен наследник по закон низходящата си Е.Щ.К..
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от
ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Тоест, приемайки
наследството на майка си, К. носи отговорност за изпълнение на задължението на
същата по процесния договор за заем. По делото се установи, че след 06.02.2009
г. не са извършвани плащания по договора, поради което следва да се приеме, че
наследодателят на ответницата и последната не изпълнили задължението си да
върнат заетата сума.
По
отношение на възражението на особения представител на ответницата за изтекла
погасителна давност: в случая се претендира вземане, представляващо неизплатени
вноски по процесния договор, като не е приложима нормата на чл. 111,
б.„в” от ЗЗД, тъй като не се касае за периодични плащания. За да се
приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. по описа
на ОСГК на ВКС). Плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не се характеризират с всички горепосочени
белези. В случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
Чрез приложението на общите условия на ищцовото дружество, страните по
процесния договор са предвидили автоматична предсрочна изискуемост на
вземанията на заемодателя при сбъдването на определени условия. Клаузата на чл.
4.3 от ОУ не противоречи на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД,
като за настъпването на предсрочната изискуемост е неприложимо приетото в т. 18
от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, тъй като последното касае
вземания, произтичащи от договори за банкови кредити. В случая, чрез
заключението на изготвената ССЕ се установи, че заемателят не е платил три
поредни месечни вноски, като падежа на последната от тях е 04.04.2009 г. Поради
това, в съответствие с предвиденото в чл. 4.3 от ОУ към договор за
потребителски кредит на ищцовото дружество, следва да се приеме, че вземането
на същото срещу заемателя, респ. законния му наследник, е станало предсрочно
изискуемо на 04.04.2009 г. Именно от тази дата, по силата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД е започнала да тече погасителната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността (чл. 115, ал. 1, б.„ж” от ЗЗД). В случая претенцията е
предявена на 04.07.2014 г., а предсрочната изискуемост на вземането на ищеца е
настъпила на 04.04.2009 година. Поради това, предвид изтичането на предвидения
в закона петгодишен срок, следва да се приеме, че вземането на „Транзакт Юръп“
ЕАД гр. София срещу Е.Щ.К. за сума в размер на 998,84 лв., представляваща задължение за връщане на
заета сума по договор за потребителски кредит № 3401810037/08.08.2008 г.,
сключен между ищеца и наследодателя на ответницата – В. А. И. е погасено по
давност.
Предвид
така установеното по-горе, предявения иск следва да бъде изцяло отхвърлен, като
неоснователен.
Предвид
отхвърлянето на исковата претенция, в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани направените деловодни разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“
/с предишна фирма „Ти Би Ай кредит“/ ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на
управление гр. София 1421, обл. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев”
№ 52-54, представлявано от В.
М. К. против Е.Щ.К. с ЕГН **********,***, с
настоящ адрес *** иск с правно основание чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, за сума в размер на 998,84 лв. (деветстотин деветдесет и осем
лева и 84 стотинки), представляваща задължение
за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит №
3401810037/08.08.2008 г., сключен между „Ти Би Ай кредит“ ЕАД и наследодателя
на ответницата – В. А. И., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: