Р Е Ш Е Н И Е
342/29.4.2015г.,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 02 (втори)
април Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Т. Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1873
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
В
исковата си молба ищцата Т.Д.С. твърди, че на 01.06.2010 г. сключила договор за
наем с ответника „***” ЕООД гр. Шумен. По силата на същия, предоставила на дружеството
недвижим имот. Страните предвидили, че срока на договора е до 31.12.2010 г., но
тъй като след тази дата ползването на имота продължило със знанието на
наемодателя, договора се трансформирал в безсрочен такъв. До началото на 2012
г., ответникът плащал дължимата наемна цена, но впоследствие спрял да изпълнява
задълженията си. За периода м. септември 2012 г. – м. юни 2014 г. наемателят
дължал наемна цена, възлизаща общо на 3927,00 лева. Моли съда да постанови решение,
по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да й заплати цитираната
сума, както и плащане на деловодните разноски.
Ответникът,
чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който
оспорва претенцията. Твърди, че на 01.09.2013 г. ищцата била устно уведомена, че договора за
наем ще бъде прекратен, като след тази дата дружеството не ползвало имота,
предмет на сделката. Освен това, била постигната договореност, намиращото се в
помещението оборудване да бъде предоставено на наемодателката, като по този
начин били изпълнени задълженията на наемателя за плащане на наемни вноски.
Сочи, че през м. април 2013 г., на ищцата била платена сума в размер на 1400,00
лв., представляваща наемна цена за последните шест месеца на 2012 г. и за м.
януари 2013 г. Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат
присъдени деловодните разноски. Отправя искане, при уважаване на претенцията,
от дължимите от ответника суми да бъде приспадната стойността на оборудването,
оставено в собственост на ищцата.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от приложения договор от 01.06.2010 г. е,
че Т.Д.С. и „***” ЕООД гр. Велико Търново /понастоящем със седалище в гр. Шумен/
постигнали съгласие, че С. предоставя на ответника за временно и възмездно
ползване следния недвижим имот: „стая, коридорче и тоалетна от собственото си
жилище в гр. Шумен, бул. „***“ № 8, вх. А, ап. 3 за офис на фирмата“. Според
чл. 2 от договора, срока на същия бил предвиден до 31.12.2010 г. Съгласно чл. 2
от договора, наемателят се задължил да плаща на наемодателя месечна наемна цена
в размер на 200,00 лв., платима до 25-то число на предходния месец. Съдът
констатира от РКО от 23.04.2013 г., че дружеството платило на С. сума в размер
на 1400,00 лв., представляваща наемна цена за периода м. юли 2012 г. – м.
януари 2013 година.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176, ал. 1 от
ГПК, ищцата излага, че в процесния имот се намират движими вещи, собственост на
ответното дружество. Сочи, че не е уведомявана за намерението на наемателя да
прекрати договора.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на дължимата наемна цена за периода м. септември 2012 г. – м. юни 2014 г.
възлиза общо на 3400,00 лв., като в същия не са включени наемните цени за
периода м. септември 2012 г. – м. януари 2013 г., тъй като с РКО от 23.04.2013
г., наемателят платил същите.
Разпитаните в
съдебно заседание като свидетели А.Д. и Б.О. сочат, че след 2010 г. до към 2013
г., „***“ ЕООД ползвало апартамента на ищцата. През последната година, обаче,
служителите на ответника не посещавали помещенията, в които се намирали движими
вещи, собственост на дружеството.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Доказа се (а и не се спори по делото),
че между страните по настоящото производство възникнало валидно наемно
правоотношение. По силата на сделката, Т.С. предоставила на „***” ЕООД гр. Шумен
за временно възмездно ползване недвижим имот – част от апартамент, находящ се в
гр. Шумен. Не се спори, че наемодателят изпълнил задълженията си по договора и
предоставил на ответника помещенията, предмет на договора. Последният, в
качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на
имота в уговорения размер – 200,00 лв. месечно. Не се спори, също така, а и от
свидетелските показания се установи, че след изтичане на срока на договора –
31.12.2010 г., наемателят продължил ползването на обекта, поради което на
основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, договора се счита за продължен за неопределен
срок. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че договора бил
прекратен, считано от 01.09.2013 г., тъй като не се събраха доказателства в
тази насока. Дори и да бе установено наличието на устна уговорка между страните
в тази насока, то същата не би произвела действие, като противоречаща на
приетото в чл. 9 от договора. Установи се по делото, че „***” ЕООД не е платило
дължимата наемна цена за периода м. февруари 2013 г. – м. юни 2014 г. От
заключението на вещото лице се доказа, че размерът на същата възлиза на 3400,00
лв. Ето защо, съдът счита, че ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца цитираната сума.
Относно
възражението за прихващане, направено от ответната страна: същото се обосновава
с обстоятелството, че между страните била постигната уговорка за придобиване на
правото на собственост от ищцата върху движими вещи, принадлежали на ответника.
По делото не се събраха доказателства за наличието на постигнато съгласие между
страните в тази насока, за индивидуализация на вещите и за стойността на
същите. Напротив, от обясненията на С. и от показанията на свидетелите се
установи, че вещи, представляващи офис-обзавеждане и понастоящем принадлежат на
наемателя и чрез оставянето им в процесния апартамент, ползването на същия
продължава.
Предвид всичко
изложено, настоящият състав намира, че предявения иск с правно основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД се явява частично основателен и ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сума в размер на 3400,00, представляваща наемна
цена за периода 01.02.2013 г. – 30.06.2014
г., като претенцията в останалата й част до пълния предявен размер – 3927,00
лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Т.С.
направените разноски по делото, съобразно уважената част от иска в размер на 482,32
лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 80,52 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на
управление гр. Шумен 9700, общ. Шумен, обл. Шумен, бул. „***” № 6, вх. А, ет. 1,
ап. 1, представлявано от С.Б.Ч., да
заплати на Т.Д.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен
адресат – адв. Х. С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 6, ет. 1, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата 3400,00 лева (три хиляди и четиристотин лева), представляваща
наемна цена за периода 01.02.2013 г. – 30.06.2014 г., по договор за наем от 01.06.2010 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част до пълния предявен размер – 3927,00 лв. и за периода
01.09.2012 г. – 31.01.2013 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„***” ЕООД гр. Шумен да заплати на Т.Д.С. направените разноски по делото,
съобразно уважената част от иска в размер 482,32 лева.
ОСЪЖДА
Т.Д.С. да заплати на „***” ЕООД гр. Шумен направените разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 80,52 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: