Р Е Ш Е Н И Е
73/28.1.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 1901
по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от Я.Е.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Р.М.
от ШАК, със съдебен адрес: **** срещу Е.А.Е., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***. Ищецът Я.Е.Е. твърди, че с ответницата – Е.А.А. сключили граждански
брак на 02.08.2013г., като от брака си нямали родени деца. Излага, че след
брака заживяли в дома на родителите му, находящ се на адрес**** като в началото отношенията им
били добри. Сочи, че скоро след това забелязал, че ответницата Е. Е. постоянно
комуникирала чрез интернет /facebook.com/ с бившия си приятел,
по начин който го притеснявал, понеже не бил само приятелски. Излага, че това
ставало причина за възникване на конфликт помежду им, като ответницата го
обвинявала, че я ревнувал излишно. Освен това, ищецът твърди, че това довело и
до влошаване на отношенията помежду им, като ответницата постоянно го
заплашвала, че ще го напусне. Излага, че на 20.06.2014г. ответницата напуснала
семейното жилище. От тогава до момента с ответницата били във фактически
раздала. Поради изложеното счита, че брака им е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което моли съда да постанови решение, по силата на което: да
прекрати гражданския брак между тях, като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне по въпроса за вината; да предостави ползването на семейното жилище
на него; като
заявява, че няма претенции за фамилно име на ответницата, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. Тъй като от брака си страните нямат
родени деца, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
В съдебно заседание ищeцът Я.Е.Е. се явява
лично и с адв. П.А. от ШАК, като поддържа изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответницата чрез назначеният й особен
представител, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е
депозиран писмен отговор. В отговора излага, че претенцията е процесуално
допустима, но същевременно сочи, че по неговата основателност ще изложи
становище след събиране на гласните доказателства по делото. Не представя
доказателства и не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата не се явява
лично, а за нея се явява назначения й особен представител – адв. М. С. от ШАК,
като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския
брак.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответницата сключили граждански брак на
02.08.2013г., който бил първи по реда си и за двамата. От брака си нямали
родени деца. Проблемите в брака им започнали още в самото начало, когато
ответницата започнала да се държи странно, не контактувала с него, като по
най-малкия повод възниквали скандали и го обвинявала, че проявявал болезнена
ревност към нея. От 20.06.2013г. двамата са във фактическа раздяла, като
ответницата напуснала семейното жилище. По време на продължилата 7 /седем/ месеца
фактическа раздяла двамата не са се срещали и не са контактували помежду си.
Двамата живеели в семейно жилище, което било собственост на родителите на ищеца
и след раздялата им същото било напуснато от ответницата. Към настоящия момент
ищецът продължава да живее в дома на своите родители.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на
свидетелят М.А.С., от приетите като
писмени доказателства по делото: Удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 0279/02.08.2013г.; 2 бр.
Статистически карти; вносна бележка за платена държавна такса; Договор за
правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищецът и ответницата е дълбоко и непоправимо
разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във
фактическа раздяла, която е продължила повече от 7 /седем/ месеца. Това
обстоятелство се потвърждава и от разпита в съдебно заседание на свидетелят М.А.С..
От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между
съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната
любов, доверието, уважението и разбирателството. Поради отчуждението на
съпрузите брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е
изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона.
Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на
брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за
семеен живот и за отглеждане и възпитание на децата. Обстоятелството, че
съпрузите са във фактическа раздяла от около повече 7 /седем/ месеца, говори за
тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени,
поради което и никой от тях не е положили усилия за продължаване на брака.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради
което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Имайки предвид, че основания на бракоразводния
иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство
на брака им, то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за
развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака
основания пропусне да заяви някой от тях, то последицата е преклудиране на
бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед принципа на
изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК
обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на всички факти
от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство
на брака им е процесуално наложително. В този смисъл е и константната съдебна
практика по този въпрос и по-конкретно Решение № 756 от 17.03.1978г. по гр.дело
№ 3613/77г., ІІ г.о., Решение № 839 от 30.03.1970г. по гр.дело № 397/70г., ІІ
г.о., Решение № 63 от 06.02.1985г. по гр.дело № 784/84г., ІІ г.о., Определение
№ 195 от 30.11.1981г. по гр.дело № 3273/81г., ІІ г.о., Решение № 1314 от
05.06.1972г. по гр.дело № 857/72г., ІІ г.о., Тълкувателно решение № 1 от
04.01.2001г. на ВКС по т.гр.дело № 1/2000г., ОСГК и др.
Доколкото никой от страните по делото не е
поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание
разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
По отношение задължението на съда, служебно да
се произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Съгласно §1 от Допълнителните
разпоредби на Семейния кодекс семейно жилище по смисъла на този кодекс е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Видно от материалите по делото семейното жилище по смисъла на §1 от
Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс е намиращото се в гр.Шумен, ул.“***“
№ 8 жилище е собственост на трети лица - родителите на ищеца, поради което
същото следва да бъде предоставено за ползване на ищеца, който и понастоящем
живее в него. В същото време съдът констатира, че ответницата го е напуснала и
няма претенции за неговото ползване.
Досежно фамилното име на ответница, съдът
съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела
фамилното име Е., а в настоящото производство ищеца заявява, че няма претенции
за фамилно име на ответницата, а назначения особен представител на ответницата
не изразява становище по този въпрос. При преценка на този въпрос съдът взе в
предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване
на фамилното име или запазване на брачното такова е предоставено единствено на
волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За
запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от
негова страна по този въпрос. Поради изложеното, то съдът намира, че след развода ответницата следва да
продължи да носи брачното си фамилно име Е..
Доколкото никоя от страните не прави искане за
изплащане на издръжка от страна на другата страна, съдът намира, че не следва
да се произнася и по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид
представените по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай
следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото ищецът е внесъл държавна такса в
размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответницата
следва да бъде осъдена да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а
именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1
от ГПК, съгласно която когато няма произнасяне по въпроса за вината, съдебните
разноски по делото следва да останат в тежест на двамата съпрузи, както са
направени, като в настоящия случай същите следва да бъдат поделени поравно
между страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Я.Е.Е.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Е.А.Е., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването
на семейното жилище - къща, находяща
се в гр.Шумен, ул.“***“ № 8 на мъжа Я.Е.Е., ЕГН **********, като констатира, че
жената Е.А.Е., ЕГН ********** го е напуснала.
След прекратяване на брака ответницата Е.А.Е.,
ЕГН ********** ще продължи да носи брачното
си фамилно име
Е..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната
такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Е.А.Е., ЕГН **********
да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
държавна такса по делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: