Р Е Ш Е Н И Е
1816/23.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Районен
съдия: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 1017/2015г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Депозирана
е искова молба от “Иви
Комерс”-ООД-гр.Шумен, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в Република България., гр. Шумен 9700, ул.
“Петьр Парчевич" № 31, вх. Г, ет. 6, ап. 15, представлявано от И. И., срещу “Билдинг строй експрес”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, местност
"Смесе"- Автошкола, представлявано
от Т.
И., имаща за предмет обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание: а/ чл. 327 и сл. от
ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД– за
сумата от 49 450,23лева- главница по издадени фактури
и б/ акцесорна претенция с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД– за
сумата от 15092,69лева – мораторна лихва за забавено изпълнение
по всяка фактура от деня, следващ падежа й за периода от 30.04.2012г. до
27.04.2015г. и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и направени
деловодни разноски в настоящото производство. Ищецът твърди, че с ответното
дружество имал търговски взаимоотношения, съгласно които извършил покупко-продажба
на строителни материали, за който издал посочените фактури. Ответното дружество
не му заплатило получената стока, поради което за ищеца се породил правен
интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по
неоснователността на исковите претенции. Оспорва искът по основание и размер.
Твърди, че представените касови бележки не са подписани от оторизирано от
управителя на дружеството лице. Прави възражение за давност за част от исковата
претенция в условията на евентуалност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази предявената
претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в
процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от
него обстоятелства, и то най- вече досежно основния факт, въз основа на който
се претендира исковата сума- съществуването на валидни облигационни отношения с
ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения
договор. При евентуално оспорване, ответника следваше да установи, или че е
изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.
От фактическа и правна страна съдът
установи следното: По делото липсва приложен договор за покупко-продажба сключен
между страните, но в законодателството няма изискване подобен договор да е
сключен в писмена форма. От приложените първични счетоводни документи и други
писмени доказателства, както и от заключението на назначената и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че между страните е било налице
валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на
строителни материали и консумативи. По силата на тези облигационни отношения
ищецът осъществил покупко-продажба на стоки, а ответното дружество останало
задължено за сумата от 49 450,23лв. с данък върху добавената стойност. Издадени
били касови бележки и фактури № 2100008216 от 30.04.2010 г.; Фактура №
2100008217 от 30.04.2010г. ; Фактура №2100008218 от 30.04.2010г.; Фактура
№2100008219 от 30.04.2010г.; Фактура №2100008222 от 30.04.2010г.; Фактура
№2100008223 от 30.04.2010г.; Фактура №2100008224 от 30.04.2010г.; Фактура
№2100008225 от 30.04.2010г.; Фактура № 2100008229 от 30.04.2010г.; Фактура
№2100008444 от 29.05.2010г.; Фактура №2100008445 от 29.05.2010г.; Фактура
№2100008446 от 29.05.2010г.; Фактура № 2100008447 от 29.05.2010г.; Фактура
№2100008609 от 21.06.2010г.; Фактура № 2100008717 от 30.06.2010г.; Фактура
№2100008719 от 30.06.2010г.; Фактура №2100008722 от 30.06.2010г.; Фактура
№2100008723 от 30.06.2010г.; Фактура №2100008991 от 31.07.2010г.; Фактура
№2100008993 от 31.07.2010г.; Фактура №2100008995 от 31.07.2010г.; Фактура
№2100008996 от 31.07.2010г.; Фактура №2100009723 от 16.10.2010г.; Фактура
№2100009724 от 16.10.2010г.; Фактура № 2100009725 от 16.10.2010г.; Фактура
№2100009726 от 16.10.2010г.; Фактура №2100009727 от 16.10.2010г.; Фактура
№2100009843 от 30.10.2010г.; Фактура №2100009853 от 30.10.2010г.; Фактура №
2100009854 от 30.10.2010г.; Фактура №2100009856 от 30.10.2010г.; Фактура
№2100009857 от 30.10.2010г.; Фактура № 2100010004 от 13.11.2010г.; Фактура
№2100010006 от 13.11.2010г.; Фактура № 2100010092 от 20.11.2010г.; Фактура №
2100010093 от 20.11.2010г.; Фактура № 2100010091 от 20.11.2010г.; Фактура
№2100010234 от 30.11.2010г.; Фактура № 2100010453 от 30.12.2010г.; Фактура №
2100010454 от 30.12.2010 г.; Фактура № 2100010642 от 31.01.2011г; Фактура
№2100010655 от 02.02.2011г.; Фактура № 2100010801 от 28.02.2011г.; Фактура №
2100012514 от 03.09.2011г.; Фактура № 2100012515 от 03.09.2011г.; Фактура №
2100012539 от 07.09.2011г.; Фактура № 2100012701 от 26.09.2011г.; Фактура №
2100012927 от 13.10.2011г.; Фактура № 2100012928 от 13.10.2011г.; Фактура №
2100012933 от 13.10.2011г.; Фактура № 2100012940 от 14.10.2011г.; Фактура № 2100012943
от 14.10.2011г.; Фактура № 2100012965 от 18.10.2011г.; Фактура № 2100012974 от
19.10.2011г.; Фактура № 2100012976 от 19.10.2011г.; Фактура №2100012982 от
19.10.2011г.; Фактура №2100013019 от 24.10.2011г.; Фактура №2100013414 от
01.12.2011г.; Фактура №2100013433 от 05.12.2011г. Същите били осчетоводени и в
двете дружества, с изключение на последната Фактура №2100013433 от 05.12.2011г.,
която не е осчетоводена от ответното дружество. Видно от представеното заверено
копие по делото, същата притежава всички необходими реквизити и на мястото на
получател В. И. има положен подпис, като документа не е оспорен от ответника. В
счетоводството на ищцовото дружество, фактурите били включени в дневниците за
продажби за периодите, за които се отнасят, в Справки-Декларации по ЗДДС и
отразени като приход, а продажбата на всички стоки по тях, била отразена в
складов модул. При ответника фактурите, без последната от тях за сумата от
41,30лв. с ДДС, били включени в дневниците за покупки и в справки-декларации по
ЗДДС, като дружеството е ползвало правото си на пълен данъчен кредит. Поради
което съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите
задължения, а ответната не е извършила плащане по издадените фактури, съгласно
разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ. На основание чл.55 ал.1 от ТЗ, редовно
водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Ето защо,
съдът намира искова претенция за основателна и доказана, поради което и същата
следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от деня на
депозиране на исковата молба- 29.04.2015г.
до
окончателното изплащане на сумата. Основателността на главния иск влече
основателност и на претенцията за мораторна лихва, в посочения в исковата молба
размер, а именно сумата 15092,69лева – мораторна
лихва за забавено
изпълнение по всяка фактура от деня, следващ падежа й за периода от
30.04.2012г. до 27.04.2015г.
Направеното от ответника възражение
по отношение на положен подпис на касови бележки от лица, които не били
оторизирани със Заповед на управителя на дружеството, което водило до извод за
липса на валидни договорни отношения, съдът намира за неоснователно. С оглед на
заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза,
установяваща осчетоводяване на фактури от ответника, включване в дневника му за
покупки и ползване на данъчен кредит, приема, че поради липсата на незабавно
противопоставяне ответникът е бил обвързан от фактурите по силата на чл. 301 от ТЗ.
Процесуалният представител на
ответника е направил възражение, че вземането за продажна цена в размер на
7133,41лв. за фактури, издадени на 30.04.2010г., е погасено по давност, понеже
касовите бележки за посочените в тях стоки били с дати от 01.04.2010г. до
28.04.2010г. Съгласно чл.110 от ЗЗД давностният срок за този вид вземания е
петгодишен. Давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането/чл.114
ал.1 от ЗЗД/. Съгласно общите разпоредби
на глава 21 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата и в
настоящия случай изискуемостта по всяка от тях е настъпила след нейното
издаване, а не на касовите бележки, поради което възражението за изтекъл давностен
срок за част от вземането е неоснователно.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца направените по по настоящото производство
разноски, съобразно списък на разноски и доказателства /държавна такса и
адв.възнаграждение/, съобразно представения списък на разноските в размер на 2881,72лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Билдинг строй експрес”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, местност
"Смесе"- Автошкола, представлявано
от Т.
И. да заплати на “Иви Комерс”-ООД-гр.Шумен, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в Република България, гр. Шумен 9700, ул.
“Петьр Парчевич" № 31, вх. Г, ет. 6, ап. 15, представлявано от И. И., на основание чл.
327 и сл. от ТЗ, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД– за сумата от 49 450,23лева/четиридесет и девет хиляди четиристотин и петдесет
лева и двадесет и три стотинки/- главница,
представляваща незаплатена цена на строителни материали и консумативи по
договор за покупко-продажба между страните по фактури № 2100008216 от
30.04.2010 г.; Фактура № 2100008217 от 30.04.2010г. ; Фактура №2100008218 от
30.04.2010г.; Фактура №2100008219 от 30.04.2010г.; Фактура №2100008222 от
30.04.2010г.; Фактура №2100008223 от 30.04.2010г.; Фактура №2100008224 от
30.04.2010г.; Фактура №2100008225 от 30.04.2010г.; Фактура № 2100008229 от
30.04.2010г.; Фактура №2100008444 от 29.05.2010г.; Фактура №2100008445 от
29.05.2010г.; Фактура №2100008446 от 29.05.2010г.; Фактура № 2100008447 от
29.05.2010г.; Фактура №2100008609 от 21.06.2010г.; Фактура № 2100008717 от
30.06.2010г.; Фактура №2100008719 от 30.06.2010г.; Фактура №2100008722 от 30.06.2010г.;
Фактура №2100008723 от 30.06.2010г.; Фактура №2100008991 от 31.07.2010г.;
Фактура №2100008993 от 31.07.2010г.; Фактура №2100008995 от 31.07.2010г.;
Фактура №2100008996 от 31.07.2010г.; Фактура №2100009723 от 16.10.2010г.;
Фактура №2100009724 от 16.10.2010г.; Фактура № 2100009725 от 16.10.2010г.;
Фактура №2100009726 от 16.10.2010г.; Фактура №2100009727 от 16.10.2010г.;
Фактура №2100009843 от 30.10.2010г.; Фактура №2100009853 от 30.10.2010г.;
Фактура № 2100009854 от 30.10.2010г.; Фактура №2100009856 от 30.10.2010г.;
Фактура №2100009857 от 30.10.2010г.; Фактура № 2100010004 от 13.11.2010г.;
Фактура №2100010006 от 13.11.2010г.; Фактура № 2100010092 от 20.11.2010г.;
Фактура № 2100010093 от 20.11.2010г.; Фактура № 2100010091 от 20.11.2010г.;
Фактура №2100010234 от 30.11.2010г.; Фактура № 2100010453 от 30.12.2010г.;
Фактура № 2100010454 от 30.12.2010 г.; Фактура № 2100010642 от 31.01.2011г;
Фактура №2100010655 от 02.02.2011г.; Фактура № 2100010801 от 28.02.2011г.;
Фактура № 2100012514 от 03.09.2011г.; Фактура № 2100012515 от 03.09.2011г.;
Фактура № 2100012539 от 07.09.2011г.; Фактура № 2100012701 от 26.09.2011г.;
Фактура № 2100012927 от 13.10.2011г.; Фактура № 2100012928 от 13.10.2011г.;
Фактура № 2100012933 от 13.10.2011г.; Фактура № 2100012940 от 14.10.2011г.;
Фактура № 2100012943 от 14.10.2011г.; Фактура № 2100012965 от 18.10.2011г.;
Фактура № 2100012974 от 19.10.2011г.; Фактура № 2100012976 от 19.10.2011г.;
Фактура №2100012982 от 19.10.2011г.; Фактура №2100013019 от 24.10.2011г.;
Фактура №2100013414 от 01.12.2011г.; Фактура №2100013433 от 05.12.2011г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска- 29.04.2015г.
до окончателното й заплащане; сумата 15
092,69лева/петнадесет
хиляди деветдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, на основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД, представляваща мораторна лихва за забавено изпълнение
по всяка фактура от деня, следващ падежа й за периода от 30.04.2012г. до
27.04.2015г., както и сумата 2881,72лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и един лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: