Р Е Ш Е Н И Е
1815/23.11.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1024 по описа за 2015г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№1024/2015г. по описа на ШРС е образувано
по повод предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД
от “Юробанк България”АД -гр.София, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Околовръстен път” №260, представляван от
П. Д. и прокурист М. В. чрез пълномощник: адв.С.Ч. от
САК срещу С.Г., Г.Г. и Р.Х.,***. Ответниците били задължени към кредитната
институция за незаплатени задължения по договор за предоставен потребителски
кредит с Договор №FL577657/30.03.2011г. в размер на 23052,73лв. главница, 3139,88-
договорна лихва за периода от 30.10.2013г. до 22.10.2014г.; наказателна лихва в
размер на 326,55лв. за периода от 30.10.2013г. до 22.10.2014г., както и
законната лихва върху главницата от 05.11.2014г. Ищеца сочи, че първите двама
ответници като кредитополучатели, усвоили предоставените средства и не изпълнили задължението си за погасяване
на дължимите суми, в съответствие с чл.3, чл.6 и 7 от договора. Поради което
кредитната институция се е снабдила със Заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№2706/2014г., срещу кредитополучателите и третия ответник като поръчител
при солидарна отговорност. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответниците възразили
и не е оттеглили възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед. Ищецът моли да бъде установено, че ответниците дължат
солидарно на дружеството претендираната сума, както и присъдените разноски,
както и в тежест на същите да бъдат възложени направените по делото разноски.
Ответниците са представили писмен отговор
в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Оспорват
исковете, като твърдят, че договора за кредит е подписан от лица без
представителна власт, като на основание чл.212 от ГПК предявяват неуточнен инцидентен
установителен иск, който не поддържат в открито съдебно заседание. Оспорва се
извлечението от счетоводни книги, приложено към Заявлението, като се твърди, че
същото не представлява годен счетоводен документи. Липсвали реквизити, но не се
посочват какви. Не се оспорва получаването и усвояването на кредита, както и не
се сочат твърдения и доказателства за погасяване на вземането. Прилагат се
документи относно здравословното състояние на един от длъжниците във връзка с
направено искане за разсрочване на изпълнението по решението на осн.чл.241 от
ГПК.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: По силата на сключен между страните Договор
за потребителски кредит №FL577657/30.03.2011г. ищецът, в качеството му на кредитодател
предоставил на ответницата С.Г. и Г.Г., като кредитополучатели, парична сума в
общ размер от 26 130,00лв., срещу поето задължение да върнат същата
съгласно уговорен погасителен план за срок от 105 месеца, на 105 равни анюитетни
месечни вноски, в размер 163,31лв. през първата година и 461,92лв. до края на
срока, дължими на 30-то число от текущия месец. За отпуснатата парична сума
кредитополучателят дължал лихви в уговорен съобразно чл.3 от договора размер. Третият
ответник Р.Г.Х. бил поръчител по договора. Предоставената парична сума била
преведена по разплащателна сметка с титуляр първия ответник и била усвоена. След
заплащането на тридесета месечна вноска по кредита, погасяването му било преустановено.
На осн.чл.15 от Договора, вземането на банката станало предсрочно изискуемо, без
да е необходимо изявление на страните. В съответствие с изискването на т.18 от ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, това било обявено с писма до длъжниците, получени на
02.10.2014г., приложени по делото ведно с обратни разписки и неоспорени от
ответната страна. За периода на забавата били начислени наказателни лихви
съгласно чл.8 от договора. Предвид неизпълнение на поетите от ответниците
задължения, по заявление на ищеца, след обявяването на предсрочната изискуемост
било образувано заповедно производство- ч.гр.д. № 2706/2014г. по описа на ШРС,
по което в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК срещу ответника. От представеното от ищеца извлечение от счетоводни книги,
Договор за потребителски кредит между страните, приложени по делото в заверено
копие, се установява, че процесното задължение е по сключен между ответниците и
“Юробанк България”АД -гр.София договор за предоставяне на кредит, който бил
изцяло усвоен. Предвид изложеното, съдът приема за установено, че между
страните са налице валидни облигационни отношения.
Във
връзка с направеното възражение от ответниците, че договора за кредит е
подписан от лица без представителна власт по делото е приложено, като
доказателство Пълномощно с рег№ 6353 от
02.08.2006г. на пълномощници Д. Д. и Н. А. по силата на
което същите са били упълномощени от членовете на СД и Главен изпълнителен
директор на кредитната институция да я представляват на територията на Шуменска
област при предоставяне на кредити и др. действия. Документът не е оспорен от
ответната страна.
По отношение на изчисляването на дължимите
суми от ответника, е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и е приета от съда. Видно от нейното заключение, последното
извършено плащане е на 21.12.2013г., 30.01.2014г. и 28.02.2014г. с която сума
била погасена вноска с падеж 30.09.2013г. Размерът на непогасените задължения
към 22.10.2014г., възлизал на 23052,73лв.- главница; договорна лихва върху нея
в размер на 3139,88лв. за периода от 30.10.2013г. до 22.10.2014г.; наказателна
лихва в размер на 299,05лв. за периода от 30.10.2013г. до 22.10.2014г. Следователно
предявените искове се явяват основателни и доказани.
По отношение на искането с правно
основание чл.241 от ГПК за разсрочване на изпълнението, с огледа на
здравословно състояние на ответника Г.Г. и имуществено на С.Г., съдът намира
същото за неоснователно. Представените медицински документи са с давност преди
2 години, а наложените запори, видно от доказателствата са във връзка с
настоящото вземане, което не може да се приеме за причина за отлагане или
разсрочване на неговото събиране. За имущественото състояние на ответниците не
са представени никакви доказателства.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да си присъдят разноски в размер на 2308,02 лв./държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице/, както и присъдените в
заповедното производство разноски 1643,72лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на “Юробанк България”АД -гр.София, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Околовръстен път” №260, представляван от
П. Д. и прокурист М. В., че С.Р.Г. с ЕГН: **********, Г.В.Г.
с ЕГН: ********** и Р.Г.Х. с ЕГН: ********** *** солидарно дължат на кредитната институция- ищец по Договор за потребителски
кредит №FL577657/30.03.2011г. сумата 23 052,73 лева (двадесет и три хиляди петдесет и
два лева и седемдесет и три стотинки), представляваща непогасена главница, ведно
със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК– 05.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД; сумата 3139,88
лева (три хиляди сто тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 30.10.2013г. до
22.10.2014г., както и за сумата 326,55
лева (триста двадесет и шест лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща дължима наказателна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2013 г. до 22.10.2014г., присъдени по ч.гр.д.№ 2706/14г.
по описа на РС-гр.Шумен.
ОСЪЖДА
С.Р.Г.
с ЕГН: **********, Г.В.Г. с ЕГН: ********** и Р.Г.Х. с ЕГН: ********** да заплатят солидарно на “Юробанк
България”АД -гр.София, ЕИК:***, сумата от 2308,02 лв./държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице/, както и присъдените в
заповедното производство разноски 1643,72лв./хиляда шестстотин четиридесет и
три лева и седемдесет и две стотинки/.
Оставя
без уважение искане на ответниците с правно основание чл.241 от ГПК за
разсрочване на изпълнението по настоящото съдебно решение, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: