Р Е Ш Е Н И Е
1671/19.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публичното заседание, на тридесети
септември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№1027/2015 г.
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени, осъдителни искове, с правно основание чл.45,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда ищецът- Ж.С.С., ЕГН
**********,***, излага, че на 19.08.2014 г., около 18.00 часа, в ***,
пресичайки пътното платно на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „С.“ и ул.
„К.Ш.“, била блъсната от велосипед, управляван от ответника- И.К.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***. Сочи се в молбата, че ответникът преминавал през
кръстовището въпреки наличието на червен, за него, светофар. В резултат на
удара ищцата паднала на земята, като били извикани и служители на ЦСМП, гр.
Шумен и на ОД на МВР- Шумен. Причинителят на произшествието също останал там.
Медицинският екип извършил преглед на ищцата, като установил, че в резултат на
удара същата е получила множество кръвонасядания и охлузвания, като за тези
наранявания не е била хоспитализирана. Служителите на ОД на МВР- шумен
констатирали, че ответникът с действията си е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП, като му съставили и акт за установяване на административно наказание. Твърди
се в молбата, че в последствие ищцата започнала да изпитва болка в краката и
главоболие, като поради тази причина, на 21 и 22.08.2014 г. посетила
неврохирург и съдебен лекар. След извършените допълнителни прегледи се
установило, че ищцата, в резултат на процесното произшествие, получила, освен
констатираните на място наранявания и контузия на главата, и сътресение на
мозъка. Била подадена и жалба до ШРП, но същата е отказала да образува
наказателно производство с мотивите, че на молителката е причинена лека телесна
повреда, представляващо престъпление от частен характер. Ищцата била подала и
частна тъжба, но ШРС, на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, във вр. с чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, е прекратил образуваното наказателно производство. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да й заплати сумата от 5 000 (пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените й от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в болка
и страдание, настъпили от телесните увреждания, причинени в следствие на осъществено
от ответника на 19.08.2014 г. ПТП, описано подробно в молбата, ведно с обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2014 г.
/датата на деянието/. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът не представя писмен отговор по молбата. В последствие, преди първото
по делото заседание, представя писмена молба, в която изразява становище по исковете.
Признава фактите относно описаното в молбата ПТП, както и правото на ищцата да
получи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Възразява
единствено срещу размера на претендираното обезщетение, като признава
последното за сума от 800.00 лв.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, от фактическа страна,
установи следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че ищцата, на 19.08.2014 г., около
18.00 часа, в ***, пресичайки пътното
платно на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „С.“ и ул. „К.Ш.“, е блъсната
от велосипед, управляван от ответника. Няма спор, че управлявайки велосипеда, ответникът
е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.6, т.1 от ЗДвП/, като за това
нарушение служителите на ОД на МВР- Шумен му съставили акт за установяване на
административно наказание. От представения по делото официално заверен препис
от Наказателно постановление №14-0869-000951/08.09.2014 г., се установи, че на
ответника за процесното деяние, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от ЗДвП, му е наложена глоба, в
размер на 100.00 лв. Няма спор, а се установява и от приложените по делото
писмени доказателства /заверени преписи от съдебномедицинско удостоверение
№232/2014 г., съдебномедицинска консултация, дадена от МБАЛ- Шумен АД,
Отделение „съдебна медицина“/, че в следствие на произшествието, на ищцата са
причинени наранявания, изразяващи се множество кръвонасядания, охлузвания,
контузия на главата и сътресение на мозъка. От приетото по делото заключение по
извършената СМЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а
от друга страна същото не е оспорено от страните, се установи, че в следствие
на удара при процесното ПТП на ищцата са й причинени контузия на главата, лека
степен на мозъчно сътресение; контузия на тялото и долните крайници, екскориация
на дясно коляно, като й е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. ВЛ дава заключение, че средният срок за възстановяване на ищцата от
нараняванията е около 20-25 дена. ВЛ сочи, че травматичните увреждания на
ищцата могат да бъдат получени по начин, описан в исковата молба, т.е. при ПТП-
блъскане, с последващо падане върху пътната настилка. Такова заключение е
дадено и от съдебния лекар, извършил преглед на ищцата три дни след
произшествието /заверени преписи от съдебномедицинско удостоверение №232/2014
г./. Няма спор, че за процесното деяние, ищцата е подала и жалба до ШРП, но
последната е отказала да образува наказателно производство с мотивите, че на
молителката е причинена лека телесна повреда, т.е. не са били налице данни за
извършено престъпление от общ характер. Безспорно е, че ищцата е подала и частна тъжба, но ШРС, на
основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е
прекратил образуваното наказателно производство.
От
така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до средните правни
изводи:
Елементите
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно човешко поведение, причинна връзка между
вредата и противоправното поведение и
вина, която се презюмира оборимо. Имайки предвид установеното от фактическа
страна, съдът стига до извода, че на 19.08.2014 г. ответникът, с поведението
си, което безспорно е противоправно, е причинил на ищцата описаните по- горе травматични
увреждания, които безспорно са довели до преживени от последната болки и
страдания. От събраните писмени доказателства, разглеждани в тяхната съвкупност
и съобразно признанието на ответната страна, съдът приема за установено, че
причинените телесни увреждания са в пряко причинно- следствена връзка с противоправното
поведение на ответника. Безспорно поведението на ответника противоречи на
забраната да не се вреди другиму, като няма данни за наличието на някое от
законно предвидените обстоятелства, изключващи противоправността на деянието,
нещо повече- ангажирани са доказателства за противното. Изхождайки от
изложеното и имайки предвид травматичните увреждания, които ищецът е получил и
емоционалните му преживявания, съдът заключава, че същият е претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в страдания, болки и емоционален стрес. Чл.52
от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размер на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, /което в
настоящия случай е свързано със здравословното състояние на ищеца/, начинът на
извършването му /грубо нарушаване на правилата за движение- несъобразяване със
светлинната сигнализация на пътния участък и пътната маркировка/,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални и физически
страдания, /като вторите са продължили през един сравнително не кратък период
от време, засегната е една от най- важните части на тялото- главата/, формата
на вината, която в случая е непредпазливост и икономическото състояние в
страната към датата на увреждането. На следващо място по делото не се установи
да е налице съпричиняване на вредите, а именно не се ангажираха някакви
надлежни доказателства, сочещи, че при настъпването на вредите е осъществено и
от ищеца някакво противоправно поведение. Съобразявайки се с всички изложени по
– горе обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен до размер на 4 000 лв. и отхвърлен в останалата му част,
до пълния предявен размер.
По отношение претенцията, с правно основание чл.86 от
ЗЗД, доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид
нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на
забавата. Съобразно
нормата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. В случая, от деня на непозволеното
увреждане- 19.08.2014 г., ответникът е изпаднал в забава, като от този момент
той дължи и мораторно обезщетение в размер на законната лихва.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 785, 60 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, да заплати на Ж.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания, настъпили в следствие на причинени
на 19.08.2014 г. в *** травматични увреждания при виновно осъществено от
ответника ПТП, изразяващи се в контузия на главата, лека степен на мозъчно
сътресение; контузия на тялото и долните крайници, екскориация на дясно коляно,
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно с обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, считано от 19.08.2014 г. до окончателното
й плащане, както и сумата от 785, 60 лв.
/седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД в останалата му част, до пълния предявен
размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: