Р Е Ш Е Н И Е

555/7.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1029 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от С.Н.И., с ЕГН**********,***, чрез пълномощника адв.Г. Г. от ШАК срещу И.Х.И., с ЕГН**********,***, в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината.

Преди първото съдебно заседание по делото двамата съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Съдът на основание разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

Молителката С.Н.И. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г. Г. от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителят И.Х.И. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.И. К. Т. от ШАК, като поддържат споразумението и молят брака да бъде прекратен при договорените условия.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите С.Н.И. и И.Х.И. сключили граждански брак на 22.11.1981 год., за което бил съставен акт за граждански брак №688. От брака си имали родени деца, които към настоящия момент били пълнолетни. От около пет месеца били във фактическа раздяла. Двамата живеели в семейно жилище, представляващо апартамент, намиращ се в гр.Шумен, ул.“***“ №26, ет.5, вх.4, придобито по време на брака в режим на СИО.

При сключване на брака молителката е приела да носи фамилното име на своя съпруг И..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 17.12.2001 год., Схема №15-156216-16.04.2015 год., Справка по лице от СВ – Шумен за периода 01.01.1992 год. – 14.04.2015 год. – 2 бр., Удостоверение изх.№1827/30.04.2015 год., Трудов договор №36/26.02.2013 год., Допълнително споразумение №150/30.08.2013 год. към трудов договор №36 от 26.02.2013 год., Удостоверение за сключен граждански брак №129766, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Пълномощно, Вносна бележка от 04.05.2015 год. за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба и в депозираното споразумение, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на С.Н.И. и И.Х.И. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид представените по делото доказателства относно доходите на съпругата и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време видно от материалите по делото, при завеждане на делото молителката е внесла държавна такса в размер на 25 лева, която следва да бъде приспадната от общо дължимата държавна такса. В тази връзка молителят следва да бъде осъден да доплати държавна такса в размер на 25 лева до пълния предявен размер. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото от двамата молители в този смисъл споразумение допълнителната държавна такса да бъде доплатена от молителя.

В същото време молителката следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху определения размер на дължимия месечен наем в размер на 54 лева. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №123 от 04.04.2013 год. на ВКС по ГД №526/2012 год., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.Н.И., с ЕГН**********,*** и И.Х.И., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №688/22.11.1981 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.Н.И. и И.Х.И. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ №26, ет.5, вх.4, придобит по време на брака остава в обикновена съсобственост на двамата съпрузи, като за в бъдеще ще се ползва от молителката С.Н.И., като съдът констатира, че молителя И.Х.И. го е напуснала.

II. Молителката С.Н.И., с ЕГН********** се задължава да заплаща на И.Х.И., с ЕГН********** месечна наемна цена за ползването на посочения по-горе недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.Шумен, ул.“***“ №26, ет.5, вх.4 в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила, платими до пето число на всеки следващ календарен месец, считано за предходния, като плащането ще се извършва по банков път по посочена от молителя банкова сметка.

***. Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ІV След прекратяване на брака съпругата С.Н.И. запазва придобитото по време на брака фамилно име – И..

V. Разноските по делото остават в тежест на страните, така, както са ги направили.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА И.Х.И., с ЕГН**********,*** да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща окончателна държавна такса по делото, както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.Н.И., с ЕГН**********,*** да заплати по сметка на ШРС сумата от 54 лева /петдесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху определения размер на дължимия от нейна страна месечен наем, както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: