Р Е Ш Е Н И Е

1579/23.9.2015г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 10 (десети) септември Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1030 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявено е искане с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.

В исковата си молба ищецът В.О.А. твърди, че с ответницата И.Н.С. са родители на детето Е., род. на *** година. Бракът между тях бил прекратен с решение по гр.д. № 3207/2011 г. по описа на ШРС, като родителските права по отношение на детето били предоставени на майката. От 2009 г. А. се установил в Кралство Белгия, тъй като полагал труд в посочената държава. Ответницата ограничавала контактите му с детето. При срещата на ищеца с Е през м. април 2015 г., същият усетил силната си емоционална връзка с него и необходимостта да общува пълноценно с него. С. отказвала Е да пътува до местоживеенето на бащата в Кралство Белгия, въпреки силното желание на последния за това. Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде заменено липсващото съгласие на И. С. за подаване на заявление и снабдяване с паспорт на детето, както и за разрешаване на детето да пътува извън пределите на страната единствено със съгласието на неговия баща до Кралство Белгия в петгодишен срок, считано от влизане на решението в сила, ежегодно, неограничен брой пъти в периодите от 15 юни до 15 август, период съвпадащ с лятната ваканция на детето.

Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба досежно редовното плащане на издръжка от страна на ответника и за интереса на същия към детето. Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Моли, предявения иск за пътуване на детето извън пределите на страната да бъде отхвърлен, тъй като пътуването на детето не е в негов интерес.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/10.03.2008 г., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен е, че И.Н. С. и В.О.А. са родители на детето Е.В.О., роден на *** година. Съдът констатира от представения препис на решение от 27.02.2011 г., по гр.д. № 3207/2011 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 17.04.2012 г., че бракът между страните бил прекратен; че родителските права по отношение на детето на страните били предоставени на майката, както и че бил определен режим на лични отношения между ищеца и детето. В настоящото производство, страните са постигнали спогодба относно изменение на определения режим на лични отношения, одобрена от съда с определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.09.2015 г., влязло в сила на същата дата. По силата на спогодбата, В.А. разполага с възможността да осъществява контакти с детето Е всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, по два дни през коледните и новогодишните празници, с преспиване, от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на втория ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. По делото е представена служебна бележка № 396/10.09.2015 г., изд. от СОУ „Васил Левски“ гр. Шумен, в която е отразено, че Е О. е записан като ученик в първи клас през учебната 2015/2016 година.

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че грижите за детето се полагат от неговата майка. Същата съжителствала с друг мъж, като двамата имали родено дете – П., понастоящем на четири години. На детето били осигурени добри хигиенно-битови условия. Детето Е било записано като ученик в първи клас, след като редовно посещавало детска градина. За детето били полагани добри грижи. Майката не препятствала срещите на Е с роднините му по бащина линия. Ищецът пребивавал в Кралство Белгия, като връзката му с детето била напълно прекъсната, тъй като същият не търсил контакти с него. Присъдената издръжка в полза на малолетния била плащана от Община Шумен. Заключава се, че на този етап, пътувания на детето Е извън пределите на страната, придружавано от баща му, не е в негов интерес.

Изслушана в съдебно заседание, в съответствие с нормата на чл. 127а, ал. 3 от СК, ответницата С. изразява несъгласието си с направеното искане. Същата сочи, че ищецът, в продължение на години се дезинтересирал от детето, като то не го познавало. Освен това, в предходни години, А. заплашвал, че ще отведе Е извън пределите на страната и няма да го върне на майката.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Т.Ч. и М.К. /първи братовчед на ищеца/ се установява, че А. се установил в гр. Гент, Кралство Белгия през 2009 г. Същият имал добри доходи, тъй като стопанисвал магазин, развивал дейност и в областта на строителството. Ищецът съжителствал с друга жена и роденото от тях дете при много добри битови условия. А. не се завръщал в страната в продължение на пет години, но през тази година посетил родината си три пъти. Ищецът правил опити да се среща постоянно с детето си Е, но майката на същото препятствала срещите им. По време на престоя му в гр. Шумен, А. ползвал хотел. Същият редовно пращал на детето дрехи.

Разпитаните като свидетели М.И. и И.И, излагат, че в продължение на пет-шест години ищецът не търсил никакъв контакт с детето си, което не го познавало. Ответницата съжителствала с друг мъж и общото им дете. С. осигурявала срещи на Е с роднините му по бащина линия. Едва през тази година, А. изявил желание да се срещне с детето и контакта бил осъществен. Детето, обаче, било стресирано от срещата с биологичния си баща. Ищецът не търсил детето си чрез интернет или по телефона, не плащал дължимата издръжка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители за издаване на паспорт и за пътуване на детето на страните в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на децата, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговите деца извън пределите на Република България. С оглед изрично заявеното от ответницата оспорване на това искане, по делото е установен правният интерес на ищеца от предявяването му по съдебен ред.

В чл. 13, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217 А (III) на ОС на ООН от 10.12.1948 г. и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. (част от вътрешното право на Република България – арг. чл. 5, ал. 4 от КРБ) е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл на този термин) и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля (малолетните са недееспособни), респ. тяхната дееспособност е ограничена (при непълнолетните) и за да извършват правни и фактически действия е необходимо техните родители като законни представители да осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско съдействие – арг. чл. 3, ал. 2 ЗЛС и чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, законодателят е уредил специални нормативни правила, които са насочени към охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности.

В съответствие с международните правни актове, по които Република България е страна, е създадена детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителите са разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при единия родител, но с гарантираната и призната от закона възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на детето е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, в случай че те са разделени и не упражняват съвместно родителските права.

Израз на тази закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и гарантирана в чл. 127, ал. 1 от СК правна възможност на родителите, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Частно проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по това, спорът между тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите на Република България, в чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни органи да забранят напускането на страната на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.

Когато родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите на страната, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на детето заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на родителите да осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето е недопустимо да се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са описани конкретните факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предели на Република България.

В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в която безпротиворечиво е застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай.

В съответствие с горното е искането на ищеца да бъде разрешено на малолетния Е да пътува до Кралство Белгия – държава-членка на Европейския съюз, в която А. трайно пребивава, за определяеми периоди от време.

По делото бе установено, от една страна, че ответницата полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето Е, като родителските права са й предоставени по силата на съдебно решение. От друга страна, ищецът полага труд в Кралство Белгия от 2009 г., като се е завръщал в страната единствено през тази година. Същият се е дезинтересирал от детето си, по никакъв начин /до 2015 г./ не е търсил контакти с него, не е плащал дължимата издръжка.

Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън пределите на Република България, да придобива впечатления за културата на други държави, спомагайки то да разшири своя мироглед и да повиши чуждоезиковите си познания. Иска се разрешение за пътуване до Кралство Белгия – държава с политическа и икономическа стабилност. Установи се по делото, че В.А. пребивава трайно в посочената страна. Не се събраха, обаче, доказателства относно доходите на същия, хигиенно-битовите условия в жилището му и социалната му среда в чуждата държава. В тази насока са единствено показанията на свид. К., описващ обаче, предходно жилище на ищеца. Показанията на посочения свидетел, намиращ се и в роднинска връзка с А., не са подкрепени от каквито и да е други доказателства по делото, поради което съдът не ги кредитира. Поради установеното по-горе поведение на ищеца спрямо малолетното му дете, фактически е прекъсната връзката баща-дете, като в никакъв случай не може да се приеме, че състоялите се през тази година /след петгодишно прекъсване/ срещи между А. и детето Е са възстановили тази връзка. Ирелевантни са заявените намерения от ищеца да пребивава продължително в страната, да участва в грижите за отглеждането и възпитанието на детето за в бъдеще, тъй като същите не са подкрепени с доказателства. В интерес на детето би било да пътува извън пределите на страната заедно с родителя си, при положение, че между двамата отново бъде изградена връзката родител-дете, свързана с изпълнение на определения режим на лични отношения и останалите родителски задължения от страна на А. в бъдеще. В тази насока е и становището на социалния работник при ДСП общ. Шумен, заключаващ, че понастоящем не е в интерес на Е да пътува извън пределите на страната, придружаван единствено от баща си. С оглед всички събрани по делото доказателства, настоящият състав изцяло възприема становището на социалния работник в тази насока.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при съобразяване на интереса на детето, молбата следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, на В.О.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. А.А. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 1, ет. 2, кантора № 14 за издаване на паспорт за пътуване извън пределите на Република България на малолетния Е. В.О. с ЕГН ********** и за даване на разрешение на същия да пътува извън пределите на Република България – до Кралство Белгия в петгодишен срок, считано от влизане на решението в сила, ежегодно, неограничен брой пъти в периодите от 15 юни до 15 август, период съвпадащ с лятната ваканция на детето, единствено със съгласието на неговия баща и законен представител В.О., без за това да е нужно съгласието на другия родител – И.Н. С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. К.Д. ***.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: