Р Е Ш Е Н И Е

25.05.2015 год., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 21 (двадесет и първи) май Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1055 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите П.А.Х. и С.А. Х. излагат, че са съпрузи от 24.08.2013 година. По време на брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В съдебно заседание молителката се явява лично, а молителят се представлява от адвокат с изрично пълномощно и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 24.08.2013 г., когато с акт № ***. на Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца, установимо от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителят Х. следва да заплати държавна такса върху стойността на предоставената му в собственост движима вещ в размер на 69,70 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 24.08.2013 г. с акт № ***. на Община Шумен, между С.А. Х. с ЕГН **********,*** и П.А.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Т. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.А. Х. и П.А.Х. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака П.А.Х. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Р..

2. Молителите са напуснали семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул.***, собственост на родителите на молителите.

3. В дял на С.А. Х. с ЕГН ********** се предоставя и същият става собственик на следната движима вещ – моторно превозно средство, придобита по време на брака между страните:

а) ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Форд“ модел „Фокус” с рег. № *** с рама № ***, двигател № ***, цвят – тъмносин металик. Пазарната стойност на движимата вещ възлиза на 3485,00 лева.

3. Молителите не си дължат суми за уравнение на дяловете.

4. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

5. Отношенията между молителите във връзка с правото на собственост върху останалите движими вещи, придобити по време на брака, са уредени между молителите извънсъдебно.

6. По време на брака молителите не са придобивали със съвместен принос парични влогове.

7. Разноските по делото остават за страните така, както са направени.  

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА С.А. Х. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА П.А. Р. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв.

ОСЪЖДА С.А. Х. да заплати държавна такса върху стойността на предоставената му в собственост движима вещ в размер на 69,70 (шестдесет и девет лева и седемдесет стотинки) лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: