Р Е
Ш Е Н И Е
1587/24.9.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На петнадесети септември две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1097 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
са два обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от
ГПК – по отношение на главницата и по
чл.422 от ГПК,във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК…., гр. В..9009,
Варна Тауърс – Г, бул. “В. В.” 258, представлявано от Б. Г.М., Б. Д. П.и П. С. С., чрез
процесуалния си представител М. Й.М. срещу
„Р. П.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „С.“ №8 ет.8 ап.40,
представлявано от Р.П. С.
Ищцовото дружество „Е.-П. П.” АД, гр.В. твърди, че ответникът „Р.. П…“ ЕООД, ЕИК …, гр.Ш… е техен клиент, с
клиентски номер ….., във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен
номер …., находящ се в гр. Ш.., ул. “П. Х.” № 4, магазин 6. Излага, че
облигационните отношения между страните били регламентирани от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на “….. П…“ АД, които били
приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на
“Е… Б… П…“ АД и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условя на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Е….-П…. П…” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, потребителят се задължава.... да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия. Сроковете били регламентирани в
чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят
се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Посочва също така, че съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ “Потребителят,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “Е..-П… П…”
АД, суми дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден”. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да заплати в
срок консумираната ел.енергия, на основание чл.410 от ГПК, във вр. с чл.107 от
Закона за енергетиката на 12.03.2015 год. ищецът подал в Районен съд – гр.Ш….
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на
което било образувано ч.гр.дело №505/2015 год. по описа на ШРС. Претендираната
по заповедното производство сума била в размер на 799.22 лева, която включвала 574.28 лв. – главница за неплатени
суми по фактури за изразходвана ел.енергия през периода 22.07.2010г. –
23.11.2012г., 224.94 лева - мораторна лихва върху всяка фактура от падежа й до
19.02.2015г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл.
№1300110874. Излага, че в срока по чл.414 от ГПК ответникът е направил
възражение, което породило необходимостта от завеждане на настоящия иск. С
настоящата искова молба предявява положителен установителен иск, като моли съда
да признае за установено, че ответникът дължи на „Е…П… П…” АД, гр.В…сума в общ размер на 799.22
лв. за обект на потребление с абонатен номер 0105801300, находящи се в гр. Ш…,
ул. “П… Х…” № 4, магазин 6, от която
574.28 лв. – главница за неплатени суми по фактури за изразходвана
ел.енергия през периода 22.07.2010г. – 23.11.2012г., 224.94 лева - мораторна
лихва върху всяка фактура от падежа й до 19.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2015г. год. до окончателното
изплащане на сумата, както и
направените по настоящото
дело. Моли да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с Наредба № 1
от 09.07.2009г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и
в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът излага, че
счита иска за допустим, а по същество частично основателен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност, относно претендираните от ищеца суми по фактури за
изразходвана ел.енергия за периода 22.07.2010г. – 25.01.2012г., включващи
главници и мораторни лихви, в общ размер
на 758.33 лева. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен,
погасен по давност до размера на 758.33 лева. Претендира направените
в производството разноски.
В съдебно заседание за ответникът редовно
призован се явява процесуален представител – адв. С.С. от ШАК.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становищата и изявленията на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът се явява краен снабдител на електрическа
енергия по смисъла на §1, т.28а, б. ”а” от ДР на ЗЕ и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известени общи условия,
съгласно чл.98а, ал.1 ЗЕ.
На 11.03.2015г. ищецът в настоящото производство е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
ответника, във връзка с което е образувано
ч.гр.д. №505/15г. по описа на ШРС, по което е издадена заповед № 206/11.03.2015г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – Р….П….“ ЕООД, ЕИК…., гр…. да заплати на кредитора сумата 574.28лв.
– главница за използвана и незаплатена ел. енергия по 26 бр. фактури за периода
22.07.2010г. до 23.11.2012г. за обект с
абонатен номер 0…0, находящ се в гр.Ш…., ул. „П… Х…“ №4 маг.6, клиентски №… и сумата 224.94лв. – мораторна лихва, считано от
датата, следваща падежа на всяка една фактура до 19.02.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 11.03.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата 325.00лв. – разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК,
длъжникът е подал възражение срещу заповедта. Във връзка с горното е даден срок
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е
предявен в изпълнение на указанията на съда в законоустановения срок по чл. 415
от ГПК.
От приложените по делото справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 14.04.2015г., извлечение от сметка към 19.02.2015г., извлечение за фактури и плащания към дата 14.04.2015г., фактури с №№76543817/23.09.2010г., 77194118 /
21.10.2010г., 77888237 / 22.11.2010г., 78461127 / 21.12.2010г., 79131298 / 21.01.2011г., 79748006 / 18.02.2011г.,
80511652 / 24.03.2011г., 81163632 / 20.04.2011г.,
81823168 / 20.05.2011г., 82315836 / 21.06.2011г., 83142771 / 21.07.2011г., 83808046 / 19.08.2011г.,
84473091 / 20.09.2011г., 85141515 / 21.10.2011г.,
85814384 / 21.11.2011г., 86480526 / 21.12.2011г., 89749133 / 19.05.2012г., 90437090 / 21.06.2012г., 91129432 / 23.07.2012г.,
91822892 / 22.08.2012г., 92597829 / 21.09.2012г., 93218765 / 22.10.2012г., 3300817799 / 27.11.2012 г. и 94002864 / 23.11.2012 г. е
видно, че от страна на ищеца се претендират вземания към ответника по кл. №1300110874 и абонатен номер 0105801300 за обект в гр.Ш…ул. „П…Х….в“ №4 маг.6, в общ размер на 799.22 лв., от които главници 574.28лв. за периода 22.07.2010г. до 23.11.2012г. и 224.94 лв. лихви.
От изслушаната по делото
ССЕ на вещото лице се установява, че към
01.08.2015г. в регистрите на ищеца за вземания от клиенти съществуват незаплатени
суми по партидата на клиент с кл. №…. /Ре..П…“ ЕООД/, за обект
с абонатен номер .. в гр.Шумен, ул. „П.. Х…“ №4
маг.6 за периода 22.07.2010г. до
23.11.2012г., както следва:
1. фактура № 75424298/22.07.2010 г., с предмет ел. енергия на обща стойност 84,65 лв. с падеж
25.08.2010г.
2. фактура № 75975050/23.08.2010 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 84,11 лв. с падеж 27.09.2010г.
3. фактура № 76543817/23.09.2010 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 44,26 лв. с падеж 25.10.2010г.
4. фактура № 77194118/21.10.2010 г. с предмет ел. енергия на обща
стойност 12,17 лв. с падеж 25.11.2010г.
5. фактура № 77888237/22.11.2010 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 29,70 лв. с падеж 27.12.2010г.
6. фактура № 78461127/21.12.2010 г. с предмет ел. енергия на обща
стойност 20,30 лв. с падеж 25.01.2011г.
7. фактура № 79131298/21.01.2011 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 81,06 лв. с падеж 25.02.2011г.
8. фактура № 79748006/18.02.2011 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 22,31 лв. с падеж 25.03.2011г.
9. фактура № 80511652/24.03.2011 г. с предмет ел. енергия на обща
стойност 9,24 лв. с падеж 26.04.2011г.
10. фактура № 81163632/20.04.2011 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 20,72 лв. с падеж 25.05.2011г.
11. фактура № 81823168/20.05.2011 г. с предмет ел. енергия на обща
стойност 45,76 лв. с падеж 27.06.2011г.
12. фактура № 82315836/21.06.2011 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 6,25 лв. с падеж 25.07.2011г.
13. фактура № 83142771/21.07.2011 г с предмет ел. енергия на обща
стойност 2,41 лв. с падеж 25.08.2011г.
14. фактура № 83808046/19.08.2011 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 3,13 лв. с падеж 26.09.2011г.
15. фактура № 84473091/20.09.2011 г. с предмет ел. енергия на обща стойност 3,47 лв. с падеж 25.10.2011г.
16. фактура № 85141515/21.10.2011 г. с предмет ел. енергия на обща
стойност 3,12 лв. с падеж 25.11.2011г.
17. фактура № 85814384/21.11.2011 г. с предмет ел. енергия на обща
стойност 31,69 лв. с падеж 27.12.2011г.
18. фактура № 86480526/21.12.2011 г. с предмет ел. енергия на обща
стойност 33,30 лв. с падеж 25.01.2012г.
19. фактура № 89749133/19.05.2012 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 1,52 лв. с падеж 25.06.2012г.
20. фактура № 90437090/21.06.2012 с предмет ел. енергия на обща
стойност 1,85 лв. с падеж 25.07.2012г.
21. фактура № 91129432/23.07.2012 г с предмет ел. енергия на обща
стойност 1,21 лв. с падеж 27.08.2012г.
22. фактура № 91822892/22.08.2012 г. с предмет ел. енергия на обща
стойност 4,91 лв. с падеж 25.07.2012г.
23. фактура № 92597829/21.09.2012 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 2,14 лв. с падеж 15.10.2012г.
24. фактура № 93218765/22.10.2012 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 3,07 лв. с падеж 15.11.2012г.
25. фактура № 94002864/23.11.2012 г., с предмет ел. енергия на обща
стойност 2,93 лв. с падеж 17.12.2012г.
26. фактура № 3300817799/27.11.2012 г с предмет възстановяване на захранването
на обща стойност 19,00 лв. с падеж 27.11.2012г.
ОБЩА стойност на
задължението – 574.28 лева.
Размерът на мораторната
лихва върху незаплатените 25 фактури с предмет ел. енергия,
считано от датата на падеж за всяка една от тях до 19.02.2015г. е на обща
стойност 224.87 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства, както и от заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
По делото не е спорно, че ищецът се явява краен
снабдител на електрическа енергия по смисъла на §1, т.28а, б. ”а” от ДР на ЗЕ и
като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известени
общи условия, съгласно чл.98а, ал.1 ЗЕ. Съгласно разпоредбите на чл.98а, ал.3 и
чл.104а, ал.3 от ЗЕ Общите условия се публикуват в един централен и един местен
ежедневник, като съгласно чл.98а, ал.4 и чл.104а, ал.4 от ЗЕ влизат в сила за
крайните клиенти без да е необходимо изричното им писмено приемане.
Ответникът не оспорва, че обекта находящ се в гр.Ш.., ул. „П.. Х..“ №4 маг.6 заведен под абонатен номер….през процесния период е бил
негова собственост, както и че е потребител на ел.енергия от
дружеството-ищец с кл. №…. Не оспорва и претендираните от ищеца
количества енергия доставени на
ответника в посочения от ищеца период. Прави възражение за
изтекла погасителна давност, относно претендираните от ищеца суми по фактури за
изразходвана ел.енергия за периода 22.07.2010г. – 25.01.2012г., включващи
главници и мораторни лихви в общ размер
на 758.33 лева. В останалата част не оспорва исковете.
По
отношение възражението на ответника за изтекла погасителна давност, съдът
намира следното:Действително в случая се касае за периодични плащания, които
съобразно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази законова
разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се пред определен период от
време еднородни задължения. За тях е характерно, че произтичат от един и същ
правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на
длъжника. При периодични вземания съдът следва да установи изискуемостта и
давността на всяко периодично вземане, които настъпват поотделно.
Задълженията на ответника за заплащане
на доставена ел. енергия за изследвания период представляват ежемесечни задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111 б. „в" ЗЗД, тъй като са
налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, при ежемесечно отчитане на доставената ел.енергия, които е
следвало да бъдат ежемесечно фактурирани и съответно заплатени, в срока указан във фактурата. Стойността на заплащане на задълженията е различна в зависимост от количеството
потребена ел. енергия, но това не променя характера на задължението като периодично - ежемесечно плащане
на ползваните доставки.
Задължението за периодично плащане се погасява с 3-годишна давност, съгласно чл.111 б. „в" ЗЗД. От датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 505/2015г. на ШРС – 11.03.2015г. ответникът дължи
на ищеца плащане в рамките на 3 – годишния срок назад, т.е. от 11.03.2012г. до 11.03.2015 г.
/както главници, така и лихви/.Дължими суми преди 11.03.2012 г. се
явяват погасени по давност. Искът на ищцовото дружество за
плащане на използвана и незаплатена ел. енергия по фактури- № 75424298/22.07.2010 г., на обща стойност
84,65 лв. с падеж 25.08.2010г., № 75975050/23.08.2010 г., на обща стойност
84,11 лв. с падеж 27.09.2010г., № 76543817/23.09.2010 г. на обща стойност 44,26
лв. с падеж 25.10.2010г., № 77194118/21.10.2010 г. на обща стойност 12,17 лв. с падеж 25.11.2010г., №
77888237/22.11.2010 г. на обща стойност
29,70 лв. с падеж 27.12.2010г., № 78461127/21.12.2010 г. на обща стойност 20,30 лв. с падеж 25.01.2011г., №
79131298/21.01.2011 г. на обща стойност
81,06 лв. с падеж 25.02.2011г., № 79748006/18.02.2011 г. на обща стойност 22,31 лв. с падеж 25.03.2011г., №
80511652/24.03.2011 г. на обща стойност
9,24 лв. с падеж 26.04.2011г., № 81163632/20.04.2011 г. на обща стойност 20,72 лв. с падеж 25.05.2011г., №
81823168/20.05.2011 г. на обща стойност
45,76 лв. с падеж 27.06.2011г., № 82315836/21.06.2011 г. на обща стойност 6,25 лв. с падеж 25.07.2011г., №
83142771/21.07.2011 г. на обща стойност
2,41 лв. с падеж 25.08.2011г., № 83808046/19.08.2011 г. на обща стойност 3,13 лв. с падеж 26.09.2011г., №
84473091/20.09.2011 г. на обща стойност
3,47 лв. с падеж 25.10.2011г., № 85141515/21.10.2011 г. на обща стойност 3,12 лв. с падеж 25.11.2011г., №
85814384/21.11.2011 г. на обща стойност
31,69 лв. с падеж 27.12.2011г., № 86480526/21.12.2011 г. на обща стойност 33,30 лв. с падеж 25.01.2012г. е
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Неоснователността на главния иск води до неоснователност на претенцията по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане лихва за забава върху претендираните суми
дължими по горепосочените фактури.
Предявеният иск от ищцовото дружество по чл.422 от
ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК е частично основателен и следва да се уважи до
размер на 17.63 лева за използвана и незаплатена ел. енергия по фактури - № 89749133/19.05.2012г. на обща
стойност 1,52 лв. с падеж 25.06.2012г., № 90437090/21.06.2012г. на
обща стойност 1,85 лв. с падеж
25.07.2012г., № 91129432/23.07.2012г. на обща
стойност 1,21 лв. с падеж 27.08.2012г., № 91822892/22.08.2012г. на
обща стойност 4,91 лв. с падеж
25.07.2012г., № 92597829/21.09.2012 г. на обща стойност 2,14 лв. с падеж 15.10.2012г., №
93218765/22.10.2012г. на обща стойност
3,07 лв. с падеж 15.11.2012г., № 94002864/23.11.2012г. на обща стойност 2,93 лв. с падеж 17.12.2012г. и по фактура № 3300817799/27.11.2012г. с
предмет възстановяване на захранването на обща стойност 19,00 лв. с падеж
27.11.2012г., или общо за сумата от 36.63 лева. Съответно претенцията за
мораторна лихва е частично основателна за сумата от 4.26 лева, съобразно
уважената част от иска.
Ответникът дължи и законната лихва върху уважената част от главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.03.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, съобразно представен списък и съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 24.30 лева,
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
извършените разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, в размер на 284.65 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че „Р…П…“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Ш.., ул. „С…“ №8 ет.8 ап.40,
представлявано от Р.. П.. С.. дължи на „Е… - П.. П..” АД,
ЕИК…., гр. В… 9009, В.Т… – Г, бул. “В…В..к” 258, представлявано от Б…а Г..М.., Б. Д. П. и П. С.
С. членове на Управителния съвет сумата от 36.63 лева - главница за неплатени суми по фактури - № 89749133/19.05.2012г., №
90437090/21.06.2012г., № 91129432/23.07.2012г., № 91822892/22.08.2012г., №
92597829/21.09.2012г.,№ 93218765/22.10.2012г.,№ 94002864/23.11.2012г.,№
3300817799/27.11.2012г., сумата от 4.26 лева
- мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падеж за всяка една от фактурите до 19.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.03.2015г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, до пълния предявен
размер като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Р.. П..“ ЕООД, ЕИК …, гр.Ш… да
заплати на „Е..-П…П…” АД, ЕИК ….., гр. В…, сумата от 24.30 лева /двадесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща направените по делото
разноски, съобразно представен
списък и съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е..-П… П…” АД, ЕИК …., гр. В… да заплати на „Р.. П..“ ЕООД, ЕИК …..,гр.Ш… сумата от 284.65 лева /двеста осемдесет и четири лева
и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: