Р Е Ш Е Н И Е

 

1775/13.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесети октомври                                            две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: E.П.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1106 по описа на ШРС за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.240 от ЗЗД,  по отношение претенцията за връщане на заемната сума и по чл.86 от ЗЗД - относно претенцията за заплащане на обезщетение за забава. 

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Л.Г. К. с ЕГН ********** с адрес *** срещу В.Н.С. с адрес ***.

Ищцата твърди, че по силата на устен договор за заем от 12.10.2012г. превела сума в размер на 3 655 лева по банков път на ответника. Уговорката била сумата да се върне до дни. На 15.10.2012г. по банковата ѝ сметка били преведени 1900 лв. От тогава до м.август 2014г. не ѝ били върнати други суми. На 19.08.2014г. изпратила нотариална покана до длъжника да уредят извънсъдебно отношенията си. На 14.10.2014г. ѝ била върната сума в размер на 100 лв.,  като остатъка от заема – 1655 лв. така и не били върнати до момента. Поради това моли за осъждането на ответника да заплати сума в размер на 1655 лв., представляваща неизплатената част от заема, както и лихвата, считано от 15.10.2012г.  до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 433.15 лв. Моли за присъждане на направените разноски по делото.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не бил депозиран писмен отговор. Писмен отговор е постъпил на 02.07.2015г. след срока.  Съдът е указал на ответника да представи доказателства по отношение на спазването на същия, като такива не били депозирани. Поради това съдът е счел в доклада по делото, че писмен отговор не е представен.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява упълномощен представител – адв. В.В. от ШАК. Поддържа се исковата молба, като се излагат подробни доводи за основателността на исковете в съдебните прения.

В съдебно заседание ответника не се явява лично, не изпраща и представител. По хода на делото е депозирана молба, в която се моли за спиране на производството по взаимно съгласие на страните, с оглед извънсъдебно уреждане на отношенията им.

          ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните били в облигационни отношения, като по силата на устен Договор за заем от 12.10.2012г., като това обстоятелство не се спори в производството. По силата на този договор за заем ищцата предоставила на ответника сума в размер на 3 655 лв. Видно от представено по делото преводно нареждане от 12.10.2012г. на Банка „ДСК“ сумата била преведена по сметката на ответника. По делото не се спори, че част от сумата в размер на 1 900 лв. била върната от ответника на 15.10.2012г.

Видно от представената по делото Нотариална покана рег. № 5316 от 01.08.2014г. ищцата поканила ответника да върне дълга си в размер на 1 755 лв. и разходи за нотариус. Поканата била връчена на 19.08.2014г. на Г. Н.С., в качеството му на брат на ответника със задължение да му я предаде.

На 14.10.2014г. били върнати 100 лв. от ответника. Към настоящия момент остатъка от дадения на ответника заем в размер на 1655 лв. не е върнат.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По основателността на иска с правно основание чл.240 от ЗЗД:  Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване правопораждащите претенциите му юридически факти, а именно: валидно възникнало облигационно отношение по договор за заем, обективиращо съгласието между страните за сключване на договора, както и реалното предаване на заемната сума от страна на заемодателя в полза на заемополучателя. В доказателствена тежест на ответника е да установи правоизключващи, правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта му. Съдът намира за безспорно установено, че между страните съществува валидно облигационно отношение по договор за паричен заем, сключен в устна форма на 12.10.2012г.  Предвид, че договора за заем е реален, то договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума. Именно предвид реалния характер на договора, за да се приеме, че такъв е съществувал, трябва безспорно да се установи, че търсената сума действително е получена от задълженото в заем лице. Видно от представеното по делото преводно нареждане на 12.10.2012г. ищцата е внесла по банковата сметка на ответника сума в размер на 3 655 лв., с което са ангажирани доказателства за реалното предаване на сумата. Безспорно е по делото, че заемателя е върнал суми по договора в размер на 2000 лв., като по отношение на сума в размер на 1655 лв., същият не е изпълнил задължението си по договора. Предвид горното съдът намира искът по чл.240, ал.1 от ЗЗД за доказан по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.

По отношение основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД:  Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение законната лихва се дължи от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за изпълнение ден, ако такъв е определен. В случая няма конкретно определен ден за изпълнение на задължението на ответника.  Съгласно чл.240, ал.3 от ЗЗД ако не е уговорено друго, заемателя трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. При това положение при уговорено без срок задължение за връщане на заем заемателя изпада в забава след изтичане на един месец от поканата. Видно от приложената по делото разписка (стр.6 от делото) Нотариалната покана рег.№ 5316/01.08.2014г., с която заемателя е поканен да върне остатъка от дълга  е достигнала до знанието на длъжника на 19.08.2014г. или началния момент на изпадане на забава е 19.09.2014г., като крайната дата е депозиране на исковата молба – 11.05.2015г.  Поради горното искът по чл.86 от ЗЗД следва да се уважи в размер на 108.23 лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 433.15 лв. бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят заплатените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част на исковете, които са в общ размер на 311.68 лв., от които 116.20 лв. държавна такса, 8 лв. преводни такси и 187.48 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ОСЪЖДА В.Н.С.  с адрес ***  да заплати на Л.Г. К. с ЕГН ********** *** сумата от 1 655 лв.(хиляда шестстотин петдесет и пет лева), представляваща неизплатена част по устен договор за заем от 12.10.2012г., с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Н.С.  с адрес ***  да заплати на Л.Г. К. с ЕГН ********** *** сумата от 108.23 лв. (сто и осем лева и двадесет и три стотинки), представляваща обезщетението за забава плащането на главницата за периода от 19.09.2014г.  до датата на завеждане на исковата молба в съда - 11.05.2015 г. с правно основание чл.86 от ЗЗД, като отхвърля иска в останалата му част  до пълният му предявен размер от 433.15 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Н.С. да заплати на Л.Г. К. с ЕГН **********  сумата от 311.68 лв. (триста и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки) представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: