Р Е
Ш Е Н
И Е
1655/13.10.2015г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на дванадесети октомври
2015 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: А. П.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1108/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на Г.Р.С.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу И.Б.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, с
посочено правно основание чл. 439 ГПК и цена от 7780,11 лева.
Ищецът сочи, че срещу него бил издаден
изпълнителен лист по ГД № 972/99г. на ШРС, на 28.07.1999г., в полза на
ответника, да му заплати 2761 лева и 61 лева разноски. Въз основа на него били
образувани две изпълнителни дела, но от прекратяване на първото по силата на
закона, до образуване на последното бил изтекъл срок по голям от предвидената
давност. Считайки, че е изтекла предвидената в закона давност, иска да се
признае за установено, че не дължи на ответниците, посочената сума – 2761 лева
главница, 4110,84 лева лихви, 2 лева разноски, 198 лева разноски по ИД №
166/2013г., 708,27 лева такса по т. 26 от тарифата за таксите по ЗЧСИ.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, чрез представители, ищцовият, поддържат заявеното в исковата молба,
а ответният иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и приложените
писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – издаване
на изпълнителен лист, срещу ищеца – 28.07.1999г., в производство по чл. 242 от
ГПК(отм.), по запис на
заповед, наличие на висящо изпълнително дело, образувано на 08.07.2013г. - № 166/2013г.,
по описа на ЧСИ № 775, с район на действие този на ШОС. На 25.08.1999г., по същия
изпълнителен лист било образувано ИД № 313/1999г. по описа на СИС при ШРС, като
не са били извършвани изпълнителни действия и с постановление от 31.05.2011г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
След редовно връчена покана за доброволно изпълнение ищецът внасял суми по ИД, като
последната е от 26.08.2008г..
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД, давността
се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение.
Изпълнителният лист е издаден на 25.08.1999г., която дата настоящият състав
приема за такава на прекъсване, на давността, поради липса на ГД № 972/1999г.,
образувано по молба за издаването му, подаването на която прекъсва давността. Тъй като по ИД № 313/1999г. по описа на СИС
при ШРС, изпълнителни действия не са извършвани, то давността би изтекла на
25.08.2002г.. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва
да тече нова давност, която предвид вземането, в случая, по запис на заповед, е
3 годишна /чл. 531, ал. 1 ТЗ/(р. №
168/22.12.09г., по ТД № 408/09г. на ВКС),
а не 5г., съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, както твърди ответника. От прекъсването
на давността по чл. 116, б. “в” ЗЗД, с подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, съвпада с давностният срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, не
намира приложение. В настоящият случай, обаче давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Извършените доброволни плащания на суми по
изпълнителното дело представляват признаване вземането от длъжника. Последното
е на 26.08.2008г., от когато почва да тече нова давност, съгласно чл. 117, ал.
1 от ЗЗД, която е изтекла на 26.08.2011г., много преди извършване на изпълнително
действие по изпълнително дело № 166/2013г., по описа на ЧСИ № 775, с район на
действие този на ШОС – налагане запор върху трудово възнаграждение от
20.04.2015г., като следва да се отбележи, че образуването му на 08.07.2013г., е
без значение – ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК ВКС.
Ответните възражения са неоснователни.
Признаването на вземането от длъжника и да прекъсва давността няма друго
действие върху нея, особено твърдените от ответника, приравняващи го на
предварителен отказ, който е недействителен – чл. 113 ЗЗД. Второто за извършени
плащания през 2015г. по изпълнително дело, също не влияят на изтеклата преди
образуването му давност. Отделно, двата представени и приети в съдебно
заседание документи за преводи касаят суми преведени от ЧСИ на взискателя, постъпили
по сметката му от трето лице /работодател на ищеца удържащ част от трудово
възнаграждение/, което трудно може да се приеме за доброволно плащане.
Изложеното сочи основателност на
предявения иск.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от
311,20 лева, представляваща държавна такса в производството.
На основание чл.
38, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата и чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.204г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв. С. З. Е. от ШАК, с адрес –
гр. ***, сумата от 719 лева адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на И.Б.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, че Г.Р.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, не дължи, сумата от 7780,12 лева, по изпълнително дело № 166/2013г.
по описа на ЧСИ № 775 с район на действие този на ШОС, образувано по
изпълнителен лист от 27.07.1999г., издаден по ГД № 972/1999, по описа на ШРС,
представляваща 2761 лева главница, 4110,84 лева лихви, 2 лева допълнителни
разноски, 198 лева разноски по ИД № 166/2013г. по описа на ЧСИ № 775 и 708,27
лева такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ.
ОСЪЖДА
И.Б.Х.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 311,20
лева държавна такса по уважения иск.
ОСЪЖДА
И.Б.Х.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на адв. С. З. Е. от ШАК, с адрес –
гр. гр. Шумен, ул. ***, сумата от 719 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: