1609/2.10.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
осемнадесети септември две хиляди и
петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:Пл. Недялкова
Секретар:
Цв. К.:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1109 по
описа на ШРС за 2015 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД.
Производството е образувано по
повод депозирана искова молба от „К. 08“ ЕООД с ЕИК.., със седалище и адрес на
управление гр.Ш., ул. „В.А.“ №3 вх.4 ап.74 представлявано от В. К. срещу „….“
ЕООД с ЕИК…., със седалище и адрес на управление с. .., общ. Т…, представлявано
от А. В. С. с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество твърди, че ответника му възложил
поръчка за изработка на облекло – ушиване на тески с лого и къси панталони.
След изпълнение на поръчката, ответното дружество си получило стоката, но не е
заплатило дължимата сума от 595.80 лева, за която била издадена фактура.
Моли
съда да
се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 595.80 лева, представляваща
дължима сума по фактура №…., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
В съдебно
заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответника като в законоустановения
едномесечен срок не е депозиран отговор.
В съдебно
заседание за ответника, редовно призован, не се явява представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдебният състав приема, че с
оглед естеството на сключения между страните договор за ушиване на тениски с лого и къси панталони,
същият носи характеристиката на такъв за изработка, доколкото отговаря на
изисквания на чл.258 от ЗЗД, а именно: касае се за постигнато между страните
съгласие ищецът на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на ответника.
В тежест на ищеца е да установи дължимостта на
претендираните вземания като в разглеждания случай, съгласно установените в чл.154, ал.1 от същия
кодекс правила, следва да докаже кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: че с ответника са се намирали в облигационни отношения по силата
на сключен договор за изработка, обстоятелството, че се явява изправна страна
по същия, тоест, че е изпълнил поетите с договора задължения в уговорения обем,
качество и срок, размера на дължимото възнаграждение.
Ответникът от своя страна е длъжен, в
случай, че ищецът докаже посочените по-горе обстоятелства, да установи
изпълнение на задължението за плащане на дължимото възнаграждение или че не
дължи претендираната сума, поради отклонение от поръчката.
Съгласно чл. 266, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за
приетата работа. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от
ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа, при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение (освен ако те са такива, които се откриват
или появят по-късно), като ако не направи такива възражения, работата се счита
приета. Съгласно нормата на чл. 265 от
ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане или заплащане
на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението, или да развали договора, ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, които права се погасяват. Видно от събраните по
делото доказателства липсват такива, в насока, че поръчващият не е приел
работата или е имал възражения по нея. В процесния случай ответната страна в срока за отговор не оспорва изложените от ищцовото дружество
твърдения, относно сключен между страните договор за изработка, предмета на
договора, изпълнение на поетите с договора задължения в уговорения обем от
страна на ищеца, размера на дължимото
възнаграждение. В съдебно заседание също не навежда възражения
в тази насока.Представената по делото фактура не е оспорена от ответника. Съдът намира за
установено, че страните са били в договорни отношения. Имайки предвид, че
договорът за изработка е неформален договор и писмената форма не е условие за
неговата действителност е без значение начинът на договаряне между страните.
Същественото е съвпадане на насрещните воли на страните, за да се приеме, че
между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Безспорно
установено е въз основа на събраните по делото доказателства, че по повод
сключения договор за изработка от страна
на ищцовото дружество е издадена процесната фактура. В настоящото производство
ответникът не доказа изпълнение на задължението за плащане на дължимото
възнаграждение.
Поради изложеното, съдът намира, че
иска с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД, по който
се претендира заплащане на главница в размер на 595.80 лева, представляваща
дължима сума по договор за изработка се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен изцяло.
Ответникът дължи и законната лихва
върху така определение размер, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА „…..“ ЕООД с ЕИК…..,
със седалище и адрес на управление с. К…, общ. Т…, представлявано от А. В. С. да
заплати на „К… 08“ ЕООД с ЕИК….., със седалище и адрес на управление гр…., ул.
„В..А…“ №3 вх.4 ап.74 представлявано от В..К.. сумата от 585.80 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и
осемдесет стотинки/ главница, представляваща неизплатена сума по
Договор за изработка на облекло, обективирано във фактура №…./24.07.2014г.,ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2015г. до окончателното
й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪД: