Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1148/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 50 от СК.

Молба от Р.С.З., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.С.З., ЕГН : **********, с адрес ***, твърдящи, че са законни съпрузи. Постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си. Представят споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха, пред съда, желанието си, за прекратяване на брака, като представителите им категорично заявиха, че няма да изпълнят указания на съда, по реда на чл. 51, ал. 3 от СК, за отстраняване непълноти на представено споразумение.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното, от фактическа страна:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак № 48141/16.07.1989г. на Община Шумен, молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак с акт № 379 на 16.07.1989г.. По време на същия имали родени две деца, едно от които непълнолетно. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им би могъл да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл. 51 от СК споразумение молителите са уредили посочените в разпоредбата последици на развода. Освен тях, с препращащи клаузи към сключен брачен договор уреждат имуществени отношения, като поставяне в дял на всеки от тях на недвижими имоти придобити по време на брака и др., като желаят съдът да ги утвърди. Въпреки дадените им указания, не желаят да представят данъчни оценки на имотите, нужни за определяне на дължимата държавна такса съобразно чл. 7, т. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК. Невъзможността за определяне и присъждане на дължима държавна таса върху стойността на всеки дял, изключва утвърждаване на споразумение за имуществените отношения. Така представеното споразумение, и да защитава интересите на децата, противоречи на закона, в частта му за имуществените отношения, поради което и не следва да бъде утвърдено, а като последица на отказа на страните да отстранят недостатъците му, искането им за допускане на развод следва да се отхвърли.

Определя окончателна държавна такса по брачния иск, в размер на 40 лева, като констатира, че са внесени при образуване на производството.

Водим от горното, и на основание чл. 50 – 51 от СК и чл. 330 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.С.З., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.С.З., ЕГН : **********, с адрес ***, за допускане на развод.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: