Р Е Ш Е Н И Е

1631/6.10.2015г. , Град Шумен,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 24 (двадесет и четвърти) септември Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1155 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

В исковата си молба ЕТ „С.А.” гр. Шумен, представляван от С.Г.А. твърди, че през 2010 г. и 2011 г. между него и ответника „Билдинг строй експрес” ЕООД гр. Шумен, представлявано от Т.С.И. били създадени трайни търговски отношения. По силата на същите, едноличният търговец доставял на ответника стоки, за които били издадени фактури. По шест от издадените фактури, обаче, и независимо от отправените му многобройни покани, ответникът не платил задълженията си в общ размер 5791,82 лв. и понастоящем. Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 492/2015 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК едноличното дружество подало възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува вземане на едноличния търговец срещу ответника, за чието плащане твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 200/10.03.2015 г. по ч.гр.д. № 492/2015 г. по описа на ШРС в размер на 5791,82 лв., представляващо парично задължение за плащане на цена по договор за търговска продажба, отразен във фактури №№ 2000001794/04.10.2010 г., 2000001908/01.12.2010 г., 2000001988/14.01.2011 г., 2000002087/08.04.2011 г., 2000002088/08.04.2011 г. и 2000002397/22.10.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 10.03.2015 г. до окончателното плащане. Претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск. Счита, че претенцията е недопустима и неоснователна. Сочи, че липсват каквито и да е доказателства за наличието на валидна облигационна връзка между търговците, тъй като представените фактури не съдържали подпис на получател. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

По делото са представени фактури №№ 2000001794/04.10.2010 г., 2000001908/01.12.2010 г., 2000001988/14.01.2011 г., 2000002087/08.04.2011 г., 2000002088/08.04.2011 г. и 2000002397/22.10.2011 г., издадени от ЕТ „Стефан Андреев” гр. Шумен, в които е отразено, че ищецът предал на „Билдинг строй експрес” ЕООД гр. Шумен стоки, представляващи резервни части за моторни превозни средства, като посочените в документите стойности, са както следва: 1628,81 лв., 931,15 лв., 877,28 лв., 535,64 лв., 393,94 лв. и 1425,00 лева. Съдът констатира от потвърдително писмо от едноличния търговец до ответното дружество /недатирано/, че същият поискал потвърждение на наличието на задължения на последното. В същия документ, на 31.01.2014 г. се сочи, че към 31.12.2013 г. са налице задължения, подробно описани, като не се сочат данни за авторството на документа.

В показанията си, разпитаната като свидетел М.А. излага, че като служител на едноличния търговец отговаря за съставянето на фактури. Сочи, че между страните по делото били създадени търговски отношения от поне 7-8 години, като периодично работници при дружеството поръчвали различни резервни части, които им били предавани. Свидетелката присъствала и на разговори между представляващите търговците относно процесните фактури, по които нямало плащане.

Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по проверените документи в счетоводствата на двете дружества, е налице отразяване на задължения на „Билдинг строй експрес” ЕООД към ищеца в общ размер 5791,82 лв., от които: по фактура № 2000001794/04.10.2010 г. – 1628,81 лв.; по фактура № 2000001908/01.12.2010 г. – 931,15 лв.; по фактура № 2000001988/14.01.2011 г. – 877,28 лв.; по фактура № 2000002087/08.04.2011 г. – 535,64 лв.; по фактура № 2000002088/08.04.2011 г. – 393,94 лв. и по фактура № 2000002397/22.10.2011 г. – 1425,00 лева. Фактурите са осчетоводени в счетоводствата на двамата търговци. Вещото лице сочи, че не са налице плащания по описаните фактури, като последните са описани в дневниците на покупките и СД по ДДС от ответното дружество, което е ползвало данъчен кредит.

От приложеното ч.гр.д. № 492/2015 по описа на ШРС се установи, че ищецът ЕТ „С.А.” гр. Шумен подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 10.03.2015 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №***/10.03.2015 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 01.04.2015 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на претенцията:

Искът е предявен от ЕТ „С.А.” гр. Шумен по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „Билдинг строй експрес” ЕООД гр. Шумен в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 200/10.03.2015 г. по ч.гр.д. № 492/2015 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължение, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, съдът, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.

По основателността на иска:

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение към 10.03.2015 г. – датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 492/2015 г. на ШРС, показанията на разпитания свидетел, заключението по съдебно-счетоводната експертиза и представените в исковото производство цитирани по-горе фактури.

Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че в случая се касае за твърдение, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за продажба между търговци, намиращи се в трайни търговски отношения. Въз основа на същия, ищецът, в качеството му на продавач бил длъжен да предостави на купувача определен вид стоки – резервни части за МПС. В тази насока, ответната страна оспорва обстоятелството, че между търговците е сключена сделка, както и че му е доставян такъв вид стоки. Действително, представените фактури не носят подпис на получилия съответната стока. Съгласно, обаче, трайната, задължителна за съдилищата практика на ВКС, макар и фактурите да не са подписани, то търговецът е узнал за получаването на стоките по смисъла на чл. 301 от ТЗ, като това е установено по несъмнен начин от отразяване на фактурите в счетоводството му. В случая бе доказано чрез заключението по изготвената ССЕ, че „Билдинг строй експрес“ ЕООД гр. Шумен е включило в дневника си за покупки по ЗДДС описаните фактури, като е ползвал данъчен кредит. Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на ответника представлява недвусмислено признание за задълженията му и доказва наличието на облигационно отношение между страните по делото. Тоест, следва да се приеме за установено, че страните по делото са страни и по валидно облигационно отношение през процесния период.

Доказа се, че ответникът, като купувач не изпълнил задълженията си за плащане на продажната цена по договора. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза бе установен размерът на задълженията му.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на ЕТ „С.А.” гр. Шумен от „Билдинг строй експрес” ЕООД гр. Шумен за парична сума в размер на 5791,82 лв., представляваща задължение за плащане на цена по договор за продажба, отразен във фактури №№ 2000001794/04.10.2010 г., 2000001908/01.12.2010 г., 2000001988/14.01.2011 г., 2000002087/08.04.2011 г., 2000002088/08.04.2011 г. и 2000002397/22.10.2011 г.

При направеното искане от ищеца, с оглед извода за основателността на иска в пълния обем на търсената защита, съпроводено с представен списък на разноските, ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 120,84 лв. и по настоящото исково производство в размер на 727,83 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БИЛДИНГ СТРОЙ ЕКСПРЕС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен, 9700, общ. Шумен, обл. Шумен, местност „***“ - Автошкола, представлявано от Т.С.И. и ЕТ „С.А.”, ЕИК ***, гр. Шумен 9700, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „***” № 185, представляван от С.Г.А., че  към 10.03.2015 г. съществува вземане на ЕТ „С.А.” от „БИЛДИНГ СТРОЙ ЕКСПРЕС” ЕООД в размер на 5791,82 лв. (пет хиляди седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и две стотинки), представляващо парично задължение за плащане на продажна цена по договор за продажба, отразен във фактури №№ 2000001794/04.10.2010 г., 2000001908/01.12.2010 г., 2000001988/14.01.2011 г., 2000002087/08.04.2011 г., 2000002088/08.04.2011 г. и 2000002397/22.10.2011 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 200/10.03.2015 г. по ч.гр.д. № 492/2015 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Билдинг строй експрес” ЕООД да заплати на ЕТ „С.А.”, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 727,83 лв. (седемстотин двадесет и седем лева и 83 стотинки).

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Билдинг строй експрес” ЕООД да заплати на ЕТ „С.А.”, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 492/2015 г. на ШРС в размер на 120,84 лв. (сто и двадесет лева и 84 стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: