Р Е Ш Е Н И Е

1776/13.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесети октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1161 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ООД с ЕИК 201318404 преобразувано в „Агенция за събиране на вземания“ АД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощник А.Х.А. – юрисконсулт срещу П.С.П. с ЕГН ********** с адрес *** положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 277.47 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 06.08.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК – 13.02.2015г. до окончателното ѝ изплащане, както и присъждане на разноските по делото.

В исковата молба се сочи, че на 06.08.2012г. П.П. издала в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД запис на заповед за сумата от 368 лв. Записът бил предявен за плащане на 04.12.2012г., като сумата не била платена към момента. На 29.01.2015г. записа на заповед бил прехвърлен с джиро от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Предвид неплащането на сумата по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство, по което било образувано ч.гр.д.№ 292/2015г.на ШРС, по което в негова полза била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 119/13.02.2015г. и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК. Поради депозиране на възражение от длъжника за недължимостта на сумата за ищеца възникнал правен интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли съда за положително решение по делото и присъждане на разноските.

В предоставения му по чл.131 от ГПК срок за отговор, ответникът е депозирал отговор, в който сочи, че иска е неоснователен. Заявява, че каузалното правоотношение по повод на което било издадена записа на заповед не съществува поради погасяването му и абстрактната сделка била недействителна. Оспорва се и извършеното джиро, правят се и доказателствени искания. Моли се да бъде конституирано в производството като трето лице помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Съдът е конституирал с доклада по делото като трето лице помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт А.А., като се поддържа исковата молба и се оспорва отговора към нея. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноските. В представените писмени бележки се доразвиват доводите за основателността на иска.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично, не изпраща и представител. Представят се писмени бележки, в които се излагат доводи за отхвърлянето на иска.

В съдебно заседание не се явява представител за третото лице – помагач, като становище по делото се взема с депозирана молба, в която се излагат аргументи във връзка с писмения отговор на ответника.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 292/2015г. на ШРС е видно, че по подадено от ищеца заявление била издадена Заповед № 119/13.02.2015г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу ответника за сумата в размер на 277.47 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 06.08.2012г. В депозираното от длъжника възражение в срок, се сочи, че не се дължи изпълнение по записа на заповед, тъй като е издаден във връзка с договор за потребителски кредит, който бил нищожен. Видно от представените в исковото производство Договор за паричен заем “Easy month” № 1663731 от 06.08.2012г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и П.С.П. бил сключен договор за паричен заем, по силата който заемодателя предал на П.П. паричен заем в размер на 300 лв. за срок от 4 месеца. Месечната вноска била в размер на 92 лв., като ответницата трябвало да върне общо 368 лв. Договора бил подписан от ответницата, с което удостоверила и реалното получаване на сумата по него. На същата дата ответницата се задължила със сума в размер на 368 лв. с издаването на запис на заповед в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Записа на заповед бил предявен за плащане на 04.12.2012г. , което било удостоверено с подписа на издателя П..

На 16.11.2010г. бил сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като по силата на този договор неразделна част представлявало Приложение № 1 от 01.07.2013г., в което под № 522 било вписано задължението на П.П. по кредит с остатък към 01.07.2013г. в размер на 241.08 лв. На 16.01.2015г. било изготвено уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) до ответницата с изх.№ УПЦ – 2/ИАМ – 1663731 (стр.74 от делото), с което цесионера я уведомявал за прехвърляне на вземането към „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Писмото, което било изпратено на адреса на ответницата, се върнало при цесионера, като непотърсено.

Видно от представения запис на заповед „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило с джиро на 29.01.2015г. вземане по записа на заповед на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (преобразувано в „Агенция за събиране на вземания“АД) .

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на иска: При извършената проверка относно допустимостта му, съдът е установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това, поради което същия е допустим.

По отношение основателността на иска: Съгласно разясненията дадени в точка 17 от Тълкувателно Решение № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иск по чл.422 от ГПК по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При въвеждане на възражения от издателя за наличие на каузално правоотношение по повод или във връзка с издаден редовен запис на заповед, както е в настоящия случай, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

Съдът намира, че основанието за сключването на конкретната сделка е доказано от ищеца. Установява се по делото, че „Изи Асет Мениджмънт“ (цедент) и ответника са били във валидни облигационни отношения, породени по силата на сключен между тях Договор за паричен заем № 1663731 от 06.08.2012г. с размер на 300 лв., като ответника е декларирал с подписа си получаването на сумата. Срока на заема бил 4 месеца, като размера на месечната погасителна вноска бил 92 лв. Ответникът не оспорва в производството изрично този договор, както и обстоятелството, че е спрял плащанията по него. Не бяха ангажирани доказателства от ответника относно обстоятелството, че каузалното отношение е погасено чрез плащане към момента на образуване на настоящото дело. Поради това и съдът приема, че е налице каузално правоотношение между страните спрямо което записа на заповед е бил издаден с обезпечителна функция.

Спорните в производството въпроси е дали ответникът е уведомен за сключената цесия и дали е допустимо вземане да бъде прехвърлено с цесия и джиро.

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., неразделна част от който е Приложение № 1 от 01.07.2013г. се установи, че „Изи Асет Мениджмънт“ е прехвърлило на ищеца всички задълженията на ответника по процесния договор, индивидуализиран под № 522 в Приложение № 1. Неоснователно е възражението за неуведомяване на ответника за настъпилата цесия. Видно от представени по делото доказателства - уведомително писмо изх.№ УПЦ-02/ИАМ-1663731, известие за доставяне, ведно с плик е, че съобразно изискванията на закона П.П. е била търсена на адрес, като е направен опит за доставяне на писмото, но същата не се е явила да получи фактически документите. Съгласно чл.33 от Общите условия на договора за паричен заем всички уведомления се считат за редовно узнати, ако бъдат доставени на адреса, както е в случая. В случая уведомителното писмо е изпратено от ищеца, действащ в качеството му на пълномощник на цедента. Задължението на стария кредитор да уведоми за извършената цесия, не означава че няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. По силата на принципа на свободата на договаряне няма пречка стария кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК.

По отношение на твърдението на ответника, че не е допустимо вземането да бъде прехвърлено с цесия и джиро, съдът намира следното: По въпроса допустимо ли е правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия или прехвърлянето им се извършва само с джиро е налице задължителна съдебна практика, а именно Решение № 120 от 25.09.2013г. на ВКС по т.д. № 473/2012г. I т.о. , Решение № 218 от 01.03.2013г. на ВКС по т.д. № 1008/2011г. IIт.о., Решение № 21 от 04.05.4012г. на ВКС по т.д.№ 1091/2010г. II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Приема се, че съществуват два режима на прехвърляне на правата по менителничните ефекти (менителница и запис на заповед) и това са гражданскоправен и търговскоправен. Цесията е допустимия гражданскоправен способ, като при нея е необходимо предходния кредитор да съобщи за цесията на длъжника, като длъжника може да противопостави на цесионера всички свои възражения както срещу ефекта, така и основани на личните му отношения с цедента, независимо дали цесионера е бил добросъвестен или не. Джирото е търговскоправния способ и представлява писмено волеизявление от кредитора (джирант) да бъде заменен в правата си по ценната книга от друго лице – джиратар. На джиратаря могат да се противопоставят възражения от издателя само ако е бил недобросъвестен. В заключение съдебната практика обобщава, че джирото е един от способите за прехвърляне на права по запис на заповед и не изключва приложението на цесията като начин на прехвърляне на правото на вземане по запис на заповед. В случая са изпълнени както изискванията на чл.99 от ЗЗД и е предадена ценната книга, така са приложени и разпоредбите на чл.316, ал.1 от ТЗ и чл. 466, ал.1 от ТЗ. Съдът намира, че останалите възражения от ответника по отношение на нищожността на пълномощно от 29.08.2014г., както и исканията във връзка с откриване на производства по оспорване на датата на предявяване на записа на заповед не бяха проведени успешно, предвид на липсата на каквито и да било доказателства в тази връзка.

Предвид горното съдът намира иска за основателен и същия следва да бъде уважен в пълен размер.

Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 325 лв., включващи 25 лв. такса за образуване на делото, 300 лв. юрисконсулско възнаграждение, както и разноските извършени в заповедното производство в размер на 225 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, в отношенията между страните, че П.С.П. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ АД с ЕИК 203670940, в качеството ѝ на правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД с ЕИК 201318404, чрез юрисконсулт А.Х.А., вземане в размер на 277.47 лв. (двеста седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща дължима сума по запис на заповед от 06.08.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 119 от 13.02.2015г. по ч.гр.д.№ 292/2015г. по описа на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.С.П. с ЕГН ********** да заплати на Агенция за събиране на вземания“ АД с ЕИК 203670940, в качеството ѝ на правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД с ЕИК 201318404 направените в заповедното производство и настоящото производство разноски в общ размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева).

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: