Р Е Ш Е Н И Е

418/25.5.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети май през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1164 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Л.К.С., ЕГН**********,*** и Д.К.Р., с ЕГН**********,***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителят Л.К.С. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

Молителката Д.К.Р. в съдебно заседание също се явява лично, като също поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Л.К.С. и Д.К.Р. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 29.05.1999 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №***/29.05.1999 год. От брака си имали родено едно дете – П.Л. К., с ЕГН**********, родено на *** год., което към настоящия момент е непълнолетно. Двамата живеели в семейно жилище, придобито по време на брака в режим на СИО, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №7, ет.2, ап.4. Последното за в бъдеще ще се ползва от молителката и непълнолетното дете. В молбата си заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Двамата нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка, като сочат, че молителката не е променяла фамилното си име след сключване на брака, поради което заявява, че за в бъдеще желае да продължи да носи предбрачното си фамилно име Р..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане от *** год. - дубликат, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №97, том IX, рег.№16201, дебо №1354 от 2006 год., Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат, Вносна бележка за заплатена държавна такса от 14.05.2015 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Л.К.С. и Д.К.Р. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е заплатила държавна такса в размер на 30 лева, поради което същата следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен от съда размер. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото в този смисъл споразумение между молителите, разноските да бъдат поети изцяло от молителката.

Молителят Л.К.С. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на дето П. в размер на 64.80 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Л.К.С., ЕГН**********,*** и Д.К.Р., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №***/29.05.1999 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Л.К.С. и Д.К.Р. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – П.Л. К., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - Д.К.Р., с ЕГН********** на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете - П.Л. К., с ЕГН********** се предоставят на майката Д.К.Р., с ЕГН**********, като бащата Л.К.С., ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, втората половина на Коледната ваканция и втората половина на пролетната ваканция.

ІІІ. Бащата Л.К.С., ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете П.Л. К., с ЕГН********** в размер на 90 /деветдесет/ лева месечно, платими на 01-во число на текущия месец, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №7, ет.2, ап.4, придобито по време на брака в режим на СИО остава в обикновена съсобственост на двамата молители. Същото се предоставя за ползване на молителката Д.К.Р., с ЕГН********** и детето П.Л. К., с ЕГН**********.

V. След прекратяване на брака молителката Д.К.Р., с ЕГН********** запазва предбрачното си фамилно име Р., доколкото същото не е било променяно.

VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VІІ. Направените по делото разноски се поемат от молителката.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Д.К.Р., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разлика до окончателния размер на държавната такса, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Л.К.С., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 64.80 лева /шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: