Р Е
Ш Е Н
И Е
1688/23.10.2015г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на деветнадесети
октомври 2015 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: А. П.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 1166/2015г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск за развод с правно основание чл. 49
ал. 1 от СК.
Искова молба от С.А.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу В.Д.М., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 49 от СК. Излагайки, че поради неразбирателства и разделно
живеене, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищецът претендира
прекратяването му, по вина на съпругата, предоставяне упражняването на
родителските права над родените от брака деца и определяне местоживеенето им
при него, определяне режим на лични контакти на майката с тях, като бъде
осъдена да им заплаща минимално предвидената издръжка.
В срока за отговор на исковата молба,
ответницата редовно уведомена, подава отговор и предявява насрещен иск. Оспорва
фактите на които искът се основава. Сочи, че не е напускала семейното жилище и
изоставяла малолетните деца, които са силно привързани към нея, а била изгонена
след физическо насилие от семейното жилище, а съпругът имал извънбрачни връзки.
В насрещния си иск, поддържайки
изложените факти, иска прекратяване на брака, по вина на ответника,
предоставяне упражняването на родителските права над децата, определяне режим
на лични контакти с бащата, осъждането му да заплаща издръжка в размер на 100
лева, за децата, възстановяване на предбрачното и фамилно име и присъждане на
разноски.
В срока за отговор на насрещния иск,
ответникът – първоначален ищец, подава отговор. Оспорва фактите на които се
основават – сочи, че е осигурявал издръжка не само за децата, но и за
семейството, през периода, когато е живял в чужбина.
В съдебно заседание, страните, редовно
призовани, лично и с представители поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Страните сключили граждански брак на 16.07.2005г.,
в с. Капитан Петко, за което е бил съставен Акт № ***. на Община Венец. От
брака си имали родени две деца – В. – 5г. и С. – 3г.. Според показанията на
разпитаните свидетели, на които съдът трудно може да даде вяра, предвид явната
заинтересованост на всички от изхода на спора в полза на едната, съответно във
вреда на насрещната страна, след преценката им в съответствие с чл. 172 ГПК,
основно при съпоставка с данните от приетите социални доклади и оскъдните
писмени доказателства, може да се приеме за установено, че брачният живот на
съпрузите, през последната година не протичал нормално, като конкретна причина
за това били нежелание на съпругата да замине на работа в чужбина със съпруга и
караници заради подозренията и, че съпругът поддържа извънбрачни връзки. От
началото на месец март 2014г. не живеели заедно. Съпругът и двете деца
обитавали жилище на родителите му в с. Капитан Петко, а съпругата живеела в
жилище на брат си – къща в с. Вълнари. Двамата работят по трудово
правоотношение с доход от 500 лева съпругата и 700 лева съпругът. За периода на
фактическа раздяла, а и при съвместното им живеене, основни непосредствени
грижи за малолетните деца полагала бабата по бащина линия. За двата посочени
периода основно средства за семейството и децата осигурявал бащата, но майката
извършвала селскостопански дейности освен полаганите грижи за децата. Последните
били съпроводени с малко по-грубо отношение към децата от нормалното според
свидетелите, като се описаха конкретни случай на явно неглижиране здравни
потребности и безопасност.
Като причина за напускане семейното
жилище се твърди физическо насилие над съпругата. Даже и да се приеме за
установено такова, то би било в отговор неоснователна и ревност, макар и трудно
да се приема като житейски допустима реакция. Следва да се отбележи, че
настоящият състав категорично не приема за доказан в производството факт –
физическо насилие между съпрузите.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения:
Установи се, че между съпрузите са
изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни
за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпрузите може да бъде
преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се
изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството,
отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на
съпрузите, особено първите, чието нарушение, винаги е считано от доктрината и
трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина,
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. С
оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака имат
двамата съпрузи.
Предвид
интересите на децата, и че до настоящия момент, бащата е успявал да осигури относително
благоприятна среда за развитието им, полагайки постоянно дължимата родителска
грижа, макар и с помощта на разширеното семейство, отчитайки неприемливото поведение
на майката, по време на брака, към децата, емоционалната връзка между тях и двамата
родители, съобразявайки възрастта им, счита,
че родителските права над малолетните В. и С., следва да бъдат предоставени на бащата,
а на майката, следва да се определи режим на лични контакти, всеки петък, събота
и неделя от месеца от 17,00ч. в петък, до 17,00ч., в неделя, с преспиване, един
месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск и първата половина от
неприсъствените дни за учебните заведения, които посещават, когато са повече от
два.
По
широкият режим на лични контакти от нормално постановявания се налага за
запазване и поддържане на твърдяната силна емоционална връзка между децата и
майката, безспорно значима с оглед възрастта им.
Решението
за определяне в конкретния случай, кой от двамата родители да упражнява
родителските права, в разрез с преобладаващата съдебна практика следва от
дългосрочния интерес на децата, да живеят с родителя с по голям родителски
капацитет, тъй като вредните последици за личностното формиране, пред вид
възрастта им, от липсата на майчина ласка са незначителни съпоставени с тези от
израстване в среда с пребладаващо само желание, мотивирано с „…аз съм майка…“.
В подкрепа на този извод е факта, че и преди влошаване отношенията в
семейството и при отсъствие на съпруга, майката е допуснала трето лице да
полага основно непосредствени грижи за малолетните и деца. Отделно, те отдавна
са надхвърлили възрастта, при която действително майчината грижа е незаменима. В
тази насока, предвид позоваването на приетите социални доклади, за отбелязване
е, че преимущество имат, дори само непосредствените впечатления на съда от
поведението и речевите изяви на страните и водените от тях свидетели, за
изводите му, за възпитателски възможности и родителски капацитет, респективно
по–благоприятна среда за израстване на малолетни деца, от становища на ДСП.
Имайки
предвид нуждите на децата и тяхната възраст, възможностите на родителите, както
и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер на издръжката и
влияещи му, формираният от родителите доход и полаганите от бащата
непосредствени грижи, по отглеждането и възпитанието им, настоящият състав
счита, че първоначалната ответница следва да бъде осъдена, да заплаща издръжка,
в размер на 95 лева месечно за всяко дете, платима до петнадесето число на
месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от 14.05.2015г., като определя държавна такса, по иска за
издръжка в размер на 273,60 лева, платими от ответницата по сметка на ШРС.
Съобразно
заявеното искане и разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругата следва да възстанови
предбрачното си фамилно име – М..
Съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, по всеки от брачните
искове, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковите молби
по 25 лева, счита, че остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл.
329 ГПК, по сметка на ШРС, а именно по 25 лева от всяка.
На
основание чл. 329 ГПК, разноски между страните не се присъждат.
На
основание чл. 242 ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението
в частта му за присъдената издръжка.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на ***., в гр.
Шумен, за което е бил съставен Акт № ***. на Община Венец, между С.А.С., ЕГН : **********,
с адрес *** и В.Д.М., ЕГН : **********, с адрес ***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над непълнолетните
деца В. С.А., ЕГН : ********** и С.С.А., ЕГН : ********** на бащата С.А.С., ЕГН
: **********, и определя местоживеенето им при него, в с. Капитан Петко, ул. ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на майката – В.Д.М., ЕГН : **********, с децата – В. С.А., ЕГН : **********
и С.С.А., ЕГН : **********, всеки петък, събота и неделя от месеца от 17,00ч. в
петък, до 17,00ч., в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато
бащата не е в платен отпуск и първата половина от неприсъствените дни за
учебните заведения които посещават, когато са повече от два.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН : **********, да заплаща
издръжка на децата – В.С.А., ЕГН : ********** и С.С.А., ЕГН : **********, в
размер на 95 лева, за всяко дете, платими
до петнадесето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от 14.05.2015г..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака В.Д.М., ЕГН
: **********, да носи фамилно име – М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачните
искове в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА С.А.С.,
ЕГН : ********** и В.Д.М., ЕГН : **********, да заплатят, всеки от тях, по
сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН : **********, да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 273,60 лева, представляваща държавна такса, по
присъдената издръжка.
Разноски между
страните не се присъждат.
Постановява
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: