Р Е
Ш Е Н
И Е
1686/22.10.2015г.
Шуменският районен съд в публичното
заседание на двадесет и четвърти септември
, през две хиляди и
петнадесета година, в състав :
Съдия : Зара Иванова
при секретаря А.П. като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №1233 по
описа за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.270 , ал.2 от ГПК .
Депозирана е искова молба от М.Й.Г.
, ЕГН:********** , адрес *** , ж.к.***, съдебен адрес *** срещу Д.И.Ш. , ЕГН:**********
, адрес *** , в която посочва , че с предявена искова молба срещу
ответника по гр. дело № 603/12 г. по описа на ШРС претендирал сума в размер на
600 лв. представляваща незаплатени наеми
и консумативи от ответника, като в хода на първоинстанционното производство, както
и във въззивното производство твърдял, че става въпрос за субективно съединени
искове, всеки един от тях н цена по 600 лв. С постановено решение по гр. дело №
315/13 г. ШОС приема за установено, че
налице вземане по наемно правоотношение, като претендираната сума 6 821 лв. представлява незаплатени наеми
за периода от 15.08.2009 г. до 30.06.2010 г., както и незаплатени консумативи за същия период на
стойност 465.90 лв. Ответникът депозирал
касационна жалба срещу решението на ШОС, като ищецът заявява, че в срока
на отговор на касационната жалба продължил с твърденията си, че става въпрос за
12 иска с цена на всеки един от тях – наема, като изтъкнал факта, че делото не следвало да бъде допуснато до касационно разглеждане, като иска не
покривал изричните разпоредби на ГПК, да
е с цена над 5 000 лв. Въпреки
възраженията ВКС постановило решение е № 369/18.11.2014 г. по гр. д. №
6805/2013 г. с което ищецът бил осъден
да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 1215.92 лв. Твърди,
че постановения акт е нищожен, постановен в противоречие с
правомощията на ВКС и практиката на ВКС и съдилищата в страната и претендира
прогласяване нищожността му и да бъде обезсилен издадения лист,
и да се спре образуваното изпълнително дело.
В срока по чл.131 от ГПК и в открито
съдебно заседание , ответникът депозира
отговор в който заявява, че искът е
недопустим, тъй като е абсурдно с иск пред Районния съд да се оспорва едно окончателно
решение на ВКС. Също така заявява, че
искът е неоснователен, поради това че никога не е бил в облигационни
отношения с ответника .
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Относно възражението за недопустимост на претенцията ,
съдът е изложил мотиви в Определението по чл.140 от ГПК , като е приел , че
същото е неоснователно .
Между страните не е спорно и се установява от приетите
писмени доказателства , че въз основа на
предявен от М.Й.Г. , срещу Д.И.Ш. , иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.232 от ГПК е образувано гр. дело № 603/12 г. по описа на ШРС. По него съдът е постановил решение , с което е отхвърлил изцяло предявеният иск . Решението
е обжалвано пред ШОС , който е постановил съдебен акт по гр. дело № 315/13 г. ШОС , с който частично е отменил първоинстанционното решение и е признал за установено , че настоящият ответник дължи на ищеца 6 821 лв. представляваща
незаплатени наеми за периода от 15.08.2009 г. до 30.06.2010 г., . Срещу Решението на ШОС е депозирана касационна
жалба от ответника , по образуваното гр. д. № 6805/2013 г. на ВКС е допуснато е касационно обжалване и е постановено
съдебно решение , с което съдебният акт на въззивната инстанция е отменен , в
частта , в която е признато за установено , че ответникът дължи на ищеца
посочената по-горе сума , присъдени са и деловодни разноски .
Единственият мотив на ищеца за нищожност на решението
на ВКС , касае допустимостта на касационното обжалване с оглед ограничението
въведено от чл.280 , ал.2 , т.1 от ГПК . В правомощията на ВКС
е да прецени дали обжалваното въззивно решение подлежи на касационна проверка и
да се произнесе по допустимостта на касационната жалба, като в случаите на
установена пречка по чл. 280, ал.2 от ГПК - да я остави без разглеждане.
(Определение № 1 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2011 г., IV г.
о., Определение № 1 от 4.01.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 752/2011 г., IV г. о., Определение № 412 от 15.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1174/2012 г., IV г. о., Определение № 1 от 3.01.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 601/2012 г.,IIг.о.). В конкретния случай и в рамките на своята
правораздавателна власт, ВКС е допуснал касационно обжалване . Дали
действително цената на иска е пречка за касационно обжалване не е необходимо да
се преценява от настоящият съд . Това е така защото разглеждането на жалба срещу неподлежащ на обжалване акт, т.е.
соченият от ищеца порок , може да доведе
до недопустимост
на касационното решение, но не и до неговата нищожност. (Решение № 2 от 24.04.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 625/2011 г., II г. о.) .В правомощията на ВКС като касационна инстанция е да разглежда
жалби срещу въззивни решения, постановени по граждански дела, т.е. преценката
дали жалбата е допустима по смисъла на чл. 280, ал.2 от ГПК е в правомощията на
този съд, респективно – в неговата правораздавателна власт. Според настоящата
съдебна инстанция сочения порок – решаване на спор, за който страната приема,
че вече е разрешен със сила на присъдено нещо, поради пречката, посочена в чл.
280, ал.2 от ГПК, се отнася до допустимостта, на не до нищожността на
атакуването съдебно решение, тъй като наличието на сила на присъдено нещо
съгласно чл.. 299 от ГПК е процесуална пречка за допустимост на иска и
евентуално постановени при наличие на такава пречка съдебни решения, също ще
са недопустими. Влязлото в сила недопустимо
решение се ползва със сила на присъдено нещо и неговите последици следва да
бъдат зачетени за разлика от нищожността, на която заинтересуваната страна може
да се позове и с възражение. Предвид
изложеното съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне .
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим
от горното , съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Й.Г. , ЕГН:**********
, адрес *** , ж.к.***, съдебен адрес *** срещу Д.И.Ш. , ЕГН:********** , адрес ***
, иск по чл.270 , ал.2 от ГПК , за признаване нищожността на Решение №396/18.11.2014г. , постановено по гр.д.№6805/2013г. на
ВКС , IV
г.о. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА
М.Й.Г. ,
ЕГН:********** да заплати на Д.И.Ш. , ЕГН:********** , сумата 500 (петстотин) лева –
деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: