Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

1686/22.10.2015г. , град Шумен  

Шуменският районен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти септември    , през две хиляди и  петнадесета    година, в състав :  

                                                                                                           Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1233  по описа за 2015  година, за да се произнесе взе предвид следното:  

Предявен е иск с правно основание чл.270 , ал.2 от ГПК  .

Депозирана е искова молба от   М.Й.Г. , ЕГН:********** , адрес *** , ж.к.***, съдебен адрес *** срещу Д.И.Ш. , ЕГН:********** , адрес ***  , в която посочва , че  с предявена искова молба срещу ответника по гр. дело № 603/12 г. по описа на ШРС претендирал сума в размер на 600  лв. представляваща незаплатени наеми и консумативи от ответника, като в хода на първоинстанционното производство, както и във въззивното производство твърдял, че става въпрос за субективно съединени искове, всеки един от тях н цена по 600 лв. С постановено решение по гр. дело № 315/13 г.  ШОС приема за установено, че налице вземане по наемно правоотношение, като претендираната сума  6 821 лв. представлява незаплатени наеми за периода от 15.08.2009 г. до 30.06.2010 г., както  и незаплатени консумативи за същия период на стойност 465.90 лв. Ответникът депозирал   касационна жалба срещу решението на ШОС, като ищецът заявява, че в срока на отговор на касационната жалба продължил с твърденията си, че става въпрос за 12 иска с цена на всеки един от тях – наема, като изтъкнал факта, че  делото не следвало да бъде допуснато   до касационно разглеждане, като иска не покривал  изричните разпоредби на ГПК, да е с цена  над 5 000 лв. Въпреки възраженията ВКС постановило решение е № 369/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г. с което  ищецът бил осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 1215.92 лв. Твърди, че  постановения акт  е нищожен, постановен в противоречие с правомощията на ВКС и практиката на ВКС и съдилищата в страната и претендира прогласяване нищожността му и да бъде обезсилен издадения  лист,  и да се спре образуваното изпълнително дело.

В срока по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ,  ответникът депозира отговор в който  заявява, че искът е недопустим, тъй като е абсурдно с иск пред Районния съд да се оспорва едно окончателно решение на ВКС. Също така заявява, че  искът е неоснователен, поради това че никога не е бил в облигационни отношения с ответника .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Относно възражението за недопустимост на претенцията , съдът е изложил мотиви в Определението по чл.140 от ГПК , като е приел , че същото е неоснователно .

Между страните не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства  , че въз основа на предявен от М.Й.Г. , срещу Д.И.Ш. , иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.232 от ГПК  е образувано гр. дело № 603/12 г. по описа на ШРС. По него съдът е постановил решение , с което е  отхвърлил изцяло предявеният иск . Решението е обжалвано пред ШОС , който е постановил съдебен акт по гр. дело № 315/13 г.  ШОС , с който частично е отменил първоинстанционното  решение и е признал за установено , че  настоящият ответник дължи на ищеца 6 821 лв. представляваща незаплатени наеми за периода от 15.08.2009 г. до 30.06.2010 г., . Срещу Решението на ШОС е депозирана касационна жалба  от ответника , по образуваното гр. д. № 6805/2013 г. на ВКС е допуснато е касационно обжалване и е постановено съдебно решение , с което съдебният акт на въззивната инстанция е отменен , в частта , в която е признато за установено , че ответникът дължи на ищеца посочената по-горе сума , присъдени са и деловодни разноски .

Единственият мотив на ищеца за нищожност на решението на ВКС , касае допустимостта на касационното обжалване с оглед ограничението въведено от чл.280 , ал.2 , т.1 от ГПК .  В правомощията на ВКС е да прецени дали обжалваното въззивно решение подлежи на касационна проверка и да се произнесе по допустимостта на касационната жалба, като в случаите на установена пречка по чл. 280, ал.2 от ГПК - да я остави без разглеждане. (Определение № 1 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2011 г., IV г. о.,  Определение № 1 от 4.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 752/2011 г., IV г. о., Определение № 412 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2012 г., IV г. о., Определение № 1 от 3.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 601/2012 г.,IIг.о.). В конкретния случай и в рамките на своята правораздавателна власт, ВКС е допуснал касационно обжалване . Дали действително цената на иска е пречка за касационно обжалване не е необходимо да се преценява от настоящият съд . Това е така защото разглеждането на   жалба срещу неподлежащ на обжалване акт, т.е. соченият от ищеца порок , може  да доведе до недопустимост на касационното решение, но не и до неговата нищожност. (Решение № 2 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 625/2011 г., II г. о.) .В правомощията на ВКС като касационна инстанция е да разглежда жалби срещу въззивни решения, постановени по граждански дела, т.е. преценката дали жалбата е допустима по смисъла на чл. 280, ал.2 от ГПК е в правомощията на този съд, респективно – в неговата правораздавателна власт. Според настоящата съдебна инстанция сочения порок – решаване на спор, за който страната приема, че вече е разрешен със сила на присъдено нещо, поради пречката, посочена в чл. 280, ал.2 от ГПК, се отнася до допустимостта, на не до нищожността на атакуването съдебно решение, тъй като наличието на сила на присъдено нещо съгласно чл.. 299 от ГПК е процесуална пречка за допустимост на иска и евентуално постановени при наличие на такава пречка съдебни решения, също ще са  недопустими. Влязлото в сила недопустимо решение се ползва със сила на присъдено нещо и неговите последици следва да бъдат зачетени за разлика от нищожността, на която заинтересуваната страна може да се позове и с възражение.  Предвид изложеното съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 500 лева.  

Водим от горното , съдът 

Р          Е          Ш          И  :  

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Й.Г. , ЕГН:********** , адрес *** , ж.к.***, съдебен адрес *** срещу Д.И.Ш. , ЕГН:********** , адрес *** , иск по чл.270 , ал.2 от ГПК , за признаване нищожността на   Решение №396/18.11.2014г.  , постановено по гр.д.№6805/2013г.  на ВКС , IV г.о. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА М.Й.Г. , ЕГН:**********  да заплати на   Д.И.Ш. , ЕГН:********** , сумата 500 (петстотин) лева – деловодни разноски .  

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.  

                                                                                                                      СЪДИЯ: