Р Е Ш Е Н И Е
1592/28.9.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
17 (седемнадесети) септември Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско
дело
номер 1236 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата
си молба, ищцата В.Г.Д. твърди, че с ответника Д.Н.Д. сключили граждански брак
на 15.11.2003 г. От брака си имали родено едно дете – К. родена на *** година. От
самото начало на съвместното им съжителство, ответникът започнал да получава
множество кредити от банкови институции, заложни къщи, физически и юридически
лица. Поради задлъжнялостта му, семейството, както и роднините на съпрузите,
били принудени да разпродадат недвижимите си имоти. Освен това, Д. станал
раздразнителен, предизвиквал скандали, като състоянието му се влошавало при
употребата на алкохол. През 2009 г. Д. напуснала пределите на страната и се
установила в гр. Комициано, Наполи, Република Италия, за да осигурява доходи за
семейството. Същата полага грижи за възрастен мъж, като не плащала наем и
консумативи, а превеждала цялото си възнаграждение на съпруга си. Последният,
обаче, употребявал всички пари за свои нужди, поради което ищцата се принудила
да изпраща пари на своя роднина, която ги предавала на майката на ответника,
полагаща грижите за детето К.. Поради невъзможността да напуска работното си
място, Д. се завръщала само два пъти в страната. При завръщането си през тази
година, ищцата установила, че Д. не е плащал дължимия наем за жилището, което
обитавало семейството и след изпълнение на това задължение от нейна страна,
наела друго жилище в гр. Шумен.
В.Д. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ответника; да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето К.; да бъде
определен режим на лични отношения на бащата с детето; ответникът да бъде
осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от
датата на влизане в сила на решението; да бъде възстановено предбрачното й фамилно
име – М.; както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът не се явява и не взема становище по предявения
иск.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: страните са съпрузи от 15.11.2003 г., когато с акт
№ 342/15.11.2003 г., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние при община
Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете - К. родена
на *** г. (според удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за
раждане №***., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние при община Шумен).
Съдът констатира от приложеното удостоверение № 1150/13.05.2015 г., изд. от НУ
„***“ гр. Шумен, че през учебната 2014/2015 г. детето К. било записано като
редовна ученичка в посоченото учебно заведение. По делото са представени
нотариални актове и удостоверения, отразяващи наличието на финансови задължения
на ответника, както и на извършени разпоредителни сделки от страна на съпрузите
и техни роднини. От приложените операционни бележки и разписки се установява,
че в периода 2011 г. – 2015 г. В.Д. ежемесечно превеждала парични суми за
издръжката и разходите на семейството. Разпитаните в съдебно заседание
свидетели М.Д. и Ц.Р. (леля на ищцата) излагат, че страните заживяли съвместно, като
обитавали апартамент в гр. Шумен. През 2005 г., обаче, започнали проблемите
помежду им. Ответникът получавал множество кредити от банки, заложни къщи,
други небанкови институции и физически лица. Необходимостта от пари била
свързана с участието на Д. в хазартни игри. Освен това, същият редовно
употребявал и алкохол. Поради задлъжнялостта на семейството, страните били
принудени да продадат жилището си и да заживеят на квартира. Освен тях,
ответникът мотивирал и роднини на съпрузите да продадат недвижимите си имоти и
да му предоставят получените парични средства. Д. бил многократно търсен от
лица, упражняващи дейност по събиране на парични вземания. Всичко това дало
основание на ищцата през 2009 г. да напусне пределите на страната и да се
установи в Република Италия, за да осигурява парични средства, необходими за
издръжката на семейството и за изплащане на задълженията на съпруга й. Същата
заживяла в гр. Комициано, Наполи в дома на възрастен човек, като трудовите й
задължения се изразявали в полагане на грижи за последния. Първоначално, Д.
пращала цялото си трудово възнаграждение на ответника, но тъй като последния
използвал парите изцяло за свои нужди, впоследствие превеждала парите по сметка
на свид. Р., която ги предавала на майката на Д.. Последният съжителствал с
детето и с майка си /също принудена да продаде жилището си/ в жилище под наем в
гр. Шумен. Контактите между съпрузите се изчерпвали с имуществените им
отношения.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение,
привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на
настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между
тях от преди около шест години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и
следва да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака: пълното игнориране на съпружеските
задължения за осигуряване благополучието на семейството и грижи за
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на детето от страна на
ответника, са довели до разстройството на брака. Поведението на Д., изразяващо
се участие в хазартни игри, употреба на алкохол, продължило години наред, независимо
от предприетите от ищцата мерки. С оглед гореизложеното съдът приема, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответника.
Досежно родителските права: страните имат родено
от брака си едно, ненавършило пълнолетие дете – К. понастоящем на 11 години.
Доказа се по делото, че след настъпилата раздяла между родителите, детето
останало да живее при своя баща, който бил подпомаган активно от майка си за
непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание. Издръжката на
детето, обаче, била осигурявана изцяло от ищцата. Претенции за упражняването на
родителските права по отношение на детето предявява единствено ищцата.
В служебно
изисканото от съда становище на
социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се изтъква, че
ответникът, заедно с детето и майка си живее в жилище под наем в гр. Шумен при
добри битови условия. К. ползвала общо легло с баба си, която основно се
грижила за нея. Социалният работник се запознал със снимков материал, отразяващ
жилищните условия в дома на ищцата в Република Италия, като излага, че
условията са отлични.
Изслушана в
съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗакрД, К.Д.Н. заявява, че не живее добре в жилището на своя
баща. Сочи, че не разполага с компютър и с т.нар. „джобни пари“. Детето не
осъществявало връзка с майка си поради липсата на телефон и компютър.
Независимо от това изразява желанието си да живее при своята майка, с която е
запазила емоционалната си връзка и се чувства добре с нея.
Предвид
всичко гореизложено и факта, че вина за разстройството на брака има изцяло
ответницата, както и поради установеното конкретно нейно противобрачно
поведение,
и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът
намира, че родителските права по отношение
на детето следва да бъдат предоставени на ищцата – В.Д..
С
оглед събраните по делото доказателства
съдът счита, че на ответника следва да
бъде определен режим на лични контакти с детето К. всяка първа седмица от
месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя /с преспиване/, както и двадесет
дни през лятото, когато ищцата не е в платен годишен отпуск.
По отношение издръжката на детето: ищцата претендира такава в размер на 150,00
лв. месечно. В декларация, ищцата декларира, че получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 500 евро. Ответникът не представя доказателства за
получаваните от него доходи. Същият, обаче, е в трудоспособна възраст, не са
налице доказателства за намалена работоспособност. Ето защо, съдът приема, че Д.
може да реализира месечен доход, равняващ се на минималната работна заплата,
установена за страната. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни
задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за детето
следва да се присъди от датата на влизане в сила на настоящото решение до
настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, платима до пето число на
месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки
потребностите на детето, обусловени от възрастта му и материалните възможности
на неговите родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка за детето
К. в размер на 220 лв., от които бащата следва да заплаща по 120 лв. месечно.
Останалата част от сумата, до пълния размер следва да се поеме от майката, която
ще полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то представлявало
апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***” № 79. Доказа се по делото, че същото
е отчуждено от страните, като впоследствие същите не са живели съвместно,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На
ищцата В.Г.Д. следва да бъде възстановено предбрачното
фамилно име – М.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл.
329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи върху ответника като виновен съпруг.
Ответникът
следва да заплати държавна такса и върху размера на определената издръжка, в
размер на 172,80 лева.
На
осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски по делото в размер на 943,50 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 15.11.2003 г., с акт № 342 от
15.11.2003 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Шумен между Д.Н.Д. с ЕГН **********,***
и В.Г.Д. с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. А.Ш. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 17, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има Д.Н.Д..
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на В.Г.Д.
–
М..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете К.Д.Н.
с
ЕГН ********** на В.Г. М., като определя режим на лични отношения
на бащата Д.Н.Д. с детето К. всяка първа седмица
от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя /с преспиване/, както и
двадесет дни през лятото, когато ищцата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
Д.Н.Д. ДА ЗАПЛАЩА на детето си К.Д.Н., чрез неговия родител и законен
представител В.Г. М., ИЗДРЪЖКА в размер
на 120,00 (сто и двадесет) лева МЕСЕЧНО, считано от влизане на решението в сила
до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на
издръжка, платима до пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Н.Д. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС 40,00 (четиридесет) лв., представляващи
държавната такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА
Д.Н.Д. да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в
размер на 172,80 лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Н.Д.
да заплати на В.Г. М. направените
разноски по делото в размер на 943,50 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: