Р Е Ш Е Н И Е

575/9.7.2015г.

Шуменският районен съд десети състав

На девети юли две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 1249 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана молба А.М.Ч. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете М.А. Ч. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** срещу М.Й.М. с ЕГН ********** и адрес ***. В молбата се излагат данни за осъществено спрямо детето домашно насилие, като се моли съда да постанови решение, по силата на което спрямо ответника да бъдат наложени мерки за защита.

В съдебно заседание молителят, в качеството му на законен представител на пострадалото дете се явява лично, заедно с адв. Б.Б. от ШАК, като се поддържа молбата и се моли същата да бъде уважена, като се присъдят и съдебни разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, заедно с упълномощен представител – адв. Д.Д. от ШАК, като се мотивира неоснователността на молбата и се моли същата да не бъде уважавана.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

А.Ч. и К.Д. са родители на малолетното дете – М., роден на ***г. и понастоящем навършил 13 години. Брака между родителите не бил прекратен, но от началото на месец април 2015г. майката съжителства с ответника – М.М.. Първоначално детето живеело с майка си и М. в наето жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“ Марица“ № 14, вх.3, ап.65, като от 08.05.2015г. детето заживяло при баща си.

На 06.05.2015г. М. посегнал да удари детето, но не го направил, като му се развикал.

На 25.04.2015г. ответника шофирал лек автомобил, управлявайки го с висока скорост, което уплашило детето и при направена от майката забележка, М. започнал да крещи, което стресирало детето.

През времето когато детето е живяло при майка си е ставало свидетел на скандали между нея и ответника.

На 12.05.2015г. около 20 часа, детето присъствало на разговор между баща му и ответника, в който били отправени заплахи от М. срещу баща му. Силно разстроено от това детето плакало и не могло да се успокои дълго време. По повод на отправената заплаха срещу живота и здравето на А.Ч. пред ШРП била подадена жалба по която била образувана преписка вх.№ 1203/2015г. по описа на ШРП. Видно от Постановление от 18.06.2015г. прокурор при ШРП отказал образуването на наказателно производство и прекратил производството, тъй като с изброените в жалбата изрази не може обективно да се осъществи престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Отправянето на заплахи за други престъпления, освен убийството, престъпленията се преследват по тъжба на пострадалия пред районен съд.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. М.М.Ч. (леля на детето), свид. Н.Т.В., В.Н.Й. (майка на ответника) и К.Д. Ч. (майка на детето), Н.П.И.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, с изключение на частта им в която единствено се изгражда една обща представа за личността на ответника и отношенията между детето и него, които не допринасят за изясняване на фактите изложени в молбата.

Видно от изготвения по делото социален доклад е, че детето не може да преодолее раздялата на своите родители.

Малолетното дете е изслушано в съдебно заседание, като същото разказва, че се страхува от М., особено когато е употребил алкохол. Казва, че когато майка му отсъствала от къщи М. му крещял и му правел забележки и че веднъж посегнал да го удари. Разказва също, че когато М. карал кола, я карал с висока скорост и той хвърчал на задната седалка.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като обосновават следните правни изводи:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, което се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица.

По отношение на извършените от ответника действия спрямо детето на 25.04.2015г. и 06.05.2015г. съдът намира, че има реализиране на домашно насилие, изразяващо се в действия, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл.2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие. В подкрепа на този извод са показанията на свид. Ч. и свид. В., които свидетелстват, че ответникът е крещял на детето и е направил опит да го удари. Тези показания макар и косвени кореспондират с останалите доказателства по делото. Детето споделя, че не е спокойно в присъствието на ответника, както и че тези прояви от ответника се извършват в отсъствието на майка му. Само по себе си изслушването на детето по реда на чл.15 от ЗЗДт няма характер на гласно доказателство и съдът не може да обоснове решението си единствено на него, но в случая споделеното от него е в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се цени от съда при съпоставянето ѝ с останалите събрани доказателства, като обстоятелствата изложени в нея не се опровергават от ответника, чиято тежест при наличие на декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е да обори същата.

По отношение на осъщественото на 26.04.2015г. управление от ответника на лек автомобил, в който е било детето, съдът намира, че не представяла домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, а евентуално би осъществял състава на нарушение на правилата по ЗДвП. Това е така, защото липсват доказателства, че при същото да са налице други действия от които детето да се е почувствало застрашено.

По отношение на твърдението за осъществени на 12.05.2015г. заплахи от ответника спрямо бащата на малолетното дете (извършени по телефона и чути от детето), съдът намира следното: Съгласно чл. 2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Акта на домашно насилие следва да е насочен срещу лице, което се намира в родствена връзка, което се намира или е било в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство с извършителя. Изброяването в чл. 3 от ЗЗДН очертава кръга субекти, спрямо които може да се реализира спешна защита в съответствие с целите на закона, които са превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството и дома. В чл. 3 от ЗЗДН са обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие, включващи близките роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство. Такава връзка между бащата на малолетния М. и ответника не съществува, затова и извършения спрямо бащата агресивен акт не може да се квалифицира като домашно насилие по смисъла на този закон. Доколкото не е налице акт на домашно насилие по отношение на бащата, то не може да се квалифицира и като такъв по отношение на детето.

Доколкото съдът приема, че има осъществени актове на домашно насилие на 25.04.2015г. и 06.05.2015г., то намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо детето домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото домашно насилие то подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5 , ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде към минимума предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно 4 месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на М. да бъде наложена глоба в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че по делото липсват данни, че ответникът към настоящия момент реализира трудови доходи, то същият е в трудоспособна възраст, а и липсват данни за влошено здравословно състояние.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва заплати направени от молителя разходи в размер на 480 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1.ЗАДЪЛЖАВА М.Й.М. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.А. Ч. с ЕГН ********** ***;

2. ЗАБРАНЯВА на М.Й.М. с ЕГН ********** *** да се доближава до М.А. Ч. с ЕГН **********, до обитаваното от него жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“Вела Благоева“ № 9 и до 9 – то основно училище „Панайот Волов“ в кв. Дивдядово, гр.Шумен за срок от 4 (четири) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на М.Й.М. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 лв. (двеста лева).

ОСЪЖДА М.Й.М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева) такса при евентуално издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.Й.М. с ЕГН ********** да заплати на А.М.Ч. с ЕГН ********** сума в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на Районно управление – Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: