Р Е Ш Е Н И Е
1902/15.12.2015г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на втори декември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№ 1288 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда,
ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.Ж.М.Ф., действащо чрез процесуален
представител юрисконсулт Д.И.В., излага, че по ч.гр.д.№140/2015 г. на ШРС по
реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника М.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***, за сумата от 4 022.94
лв.- главница по Договор за потребителски заем № PLUS-
01297554/19.11.2008
г.; 739, 89 лв., представляваща надбавка
по чл. 3 от договора, и 368, 76 лв.- обезщетение за забава, считано за периода
от 10.02.2014 г. до 11.01.2015 г. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява
настоящите искове. Ищецът твърди, че по силата на горепосочения договор е предоставил
на ответника паричен кредит, равняващ се на сума от 10 000 лв., като по силата
на договора, ответникът е поел насрещното задължение да погаси заема чрез 84 месечни
вноски, всяка по 207.07 лв. Вноските включвали плащане по заема и добавка,
съставляваща печалба на дружеството. Сочи се в молбата, че длъжникът спрял
плащанията на 10.01.2014 г., като към тази дата е погасил 61 месечни вноски.
Съгласно договореното, със спиране на плащанията, кредитът е станал предсрочно
изискуем, като предвид забавата, ответникът дължал и обезщетение за забавено
плащане. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено съществуването на вземането му спрямо ответника в размер
на 5 131.59 лв., от която 4 022.94 лв. - главница въз основа на
сключен между страните Договор за потребителски заем №PLUS-01297554/19.11.2008
г., 739.89 лв. – надбавка по чл.3 от договора, 368.76 лв. – обезщетение за
забава за периода 10.02.2014 г. – 11.01.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира и
разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не
представя писмен отговор. Преди първото по делото съдебно заседание, с писмена
молба заявява, че оспорва исковете по размер, но доколкото тези възражения са
направени след изтичане срока за отговор, на основание чл.133 от ГПК, съдът е
постановил, че не ги взема предвид. Заявява, че след предявяване на исковете е
платила на ищеца сума от 100.00 лв.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№140/2015 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, за сумата от 4 022.94 лв.- главница по Договор
за потребителски заем № PLUS- 01297554/19.11.2008 г.; 739, 89 лв.,
представляваща възнаградителна лихва от 10.01.2014 г. до 10.11.2015 г., и 368,
76 лв.- обезщетение за забава, считано за периода от 10.02.2014 г. до 11.01.2015
г., както и за сума в размер на
402, 63 лв.- разноски по производството. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е
възразил срещу заповедта, като не е изложил мотиви. Не се спори между страните,
а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското
дружество- "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и ответникът са налице
валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 19.11.2008 г. Договор
за потребителски паричен кредит № PLUS- 01297554/19.11.2008 г. /договор за
заем/, с размер на заемната сума- 10 000 лв. Страните са уговорили,
ответникът да върне така предоставената сума чрез 84 равни месечни погасителни
вноски, всяка по 207, 07 лв., включваща част от главницата и част от
уговорената възнаградителна лихва. Съгласно т. 5 от Договора при просрочване на
две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително и всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, и всички разноски за събиране на вземането. Посочените
факти са и безспорни между страните. Ответникът не оспори и, че е спрял плащанията
по договора, като е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Ответникът
не ангажира надлежни доказателства, че след януари 2014 г. е продължил да
изпълнява точно задълженията си по договора, като е изплатил и оставащите
двадесет и три вноски по договора. От представеното в този смисъл писмено
доказателство, за извършен на 15.07.2015 г. превод в полза на ищцовото
дружество, на сума от 100.00 лв., не може да се направи безспорен и категоричен
извод, че след завеждане на делото, ответникът е направил плащане към ищеца
конкретно по процесния договор, като в този смисъл е платил част от
задължението си по договора. Тежестта да докаже, че претендираните вземания са
погасени се пада върху длъжника, в случая- ответника. От представените по
делото писмени доказателства /договор, ведно с приложен към него погасителен
план/ се установяват и размерите на исковете. Поради изложеното и доколкото по
делото безспорно се установи, че процесните задължения са възникнали и не са
погасени, заключава, че така
предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
в общ размер на 860, 92 лв. /402, 63 лв.- в заповедното производство и 458, 29
лв. в исковото/.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от М. Ж.М.Ф., че М.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на търговското дружество сумата от 5 131.59
лв. /пет хиляди сто тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/, от която
4 022.94 лв. /четири хиляди двадесет и два лева и деветдесет и четири
стотинки/- главница въз основа на сключен между страните Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-01297554/19.11.2008
г., 739.89 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/–
надбавка по чл.3 от договора, 368.76 лв. /триста шестдесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки/– обезщетение за забава за периода 10.02.2014 г. –
11.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2015
г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №140/2015 г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от М.Ж.М.Ф., сумата от 860, 92 лв.
/осемстотин и шестдесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете /402, 63 лв.- в заповедното производство и 458, 29
лв. в исковото/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: