Р Е Ш Е Н И Е

1695/26.10.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, ІV състав

на седми октомври 2015 година,

в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1289/2015 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът Гаранционен фонд, ***, представляван от Б.И.М. , излага, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., възстановил на НББАЗ на НББ /Белгия/ изплатеното обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника- А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, при ПТП, настъпило на 01.03.2009 г. в гр. Лиеж. Твърди се в молбата, че ответникът е виновен за настъпването на горепосоченото ПТП, тъй като, управлявайки л.а. марка „Фолксваген Пасат“, с ДК№***, негова собственост, на прав участък, поради неспазване на дистанция, удря спиращото пред него, преди пешеходна пътека МПС. Ответникът е управлявал автомобила без действаща, към датата на произшествието, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответника да му заплати сумата от 2 065.16 лв., представляваща изплатено, на основание чл.6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕЕС/, на НББАЗ на НББ /Белгия/ обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника при ПТП, настъпило на 01.03.2009 г. в гр. Лиеж, Белгия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът в писмена молба, заявява, че поддържа иска и прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения, и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявения иск – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на отразените от молителя факти и обстоятелства, касателно предпоставките на разпоредбите на чл.288, ал.12 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за възникване на регресно вземане на ищеца, изплатил застрахователно обезщетение във връзка с описаното ПТП.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 82, 61 лв.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, ***, представляван от Б.И.М. , сумата от 2 065.16 лв. /две хиляди шестдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща изплатено, на основание чл.6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕЕС/, на НББАЗ на НББ /Белгия/, обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника при ПТП, настъпило на 01.03.2009 г. в гр. Лиеж, Белгия, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда- 25.05.2015 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 82, 61 лв. /осемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :