Решение по Гражданско дело 1301/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

1694/26.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седми октомври през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1301 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.114, ал.1 т.1 от ЗЗП, във вр. с чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.Д.Р., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:*** от ШАК срещу „***” ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, ж.к. „***“ №4, Бизнес парк София, Сграда 6, представлявано от С. Е. В. и К. М. Й.. Ищцата твърди, че на 27.12.2013 год. сключила с ответното дружество договор за лизинг на мобилен телефон марка „HTC“, модел „One mini Red“, с IMEI 355866054065128. По силата на сключения договор се задължила да заплати обща лизингова цена в размер на 722.43 лева с включен ДДС, като договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като месечната лизингова вноска била в размер на 31.41 лева. В началото на м.февруари 2015 год. телефонът дефектирал, като имал проблем със слушалката, говорителя и бутона за усилване и намаляване на звука. По този повод на 02.02.2015 год. предявила рекламация в магазин на ответника – 444 Вест Ком Шумен/10011800, за което й бил съставен сервизен протокол №501628666 от същата дата. В документа било отразено като описание на повредата: аудио проблем – копчето за усилване и намаляване не работи, проблем с комуникацията – не чува. Като особени белези на телефона при приемане били описани – следи от удар. На 17.02.2015 год. ищцата била поканена, чрез SMS да си получи обратно телефона. Установила, че апаратът не е отремонтиран и същият е с отнета гаранция, като й бил предоставен протокол за ремонт А501628666/17.02.2015 год., в който от централния сервиз били посочени като външни белези на телефона – пукнатини, удари и надран, а в забележки било посочено – „механично увреждане“. Било й предоставено и писмо №9687 HRO, в което било отразено, че след констатация, че телефонът е механично увреден, същият може да бъде отремонтиран извънгаранционно срещу заплащане от страна на клиента, както и че в случай, че клиентът откаже отремонтирането гаранционното обслужване се прекратява. Ищцата твърди, че отказала отремонтиране на телефона и подала жалба с вх.№В-03-495/18.02.2015 год. до КЗП – Шумен. По този повод било насрочено помирително производство, което било прекратено, поради неявяване на представител на ответното дружество.

С настоящата искова молба изрично заявява, че разваля сключения с ответното дружество договор като моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да й заплати платената стойност на вещта по договор за лизинг от 27.12.2013 год. в общ размер от 561.95 лева, от които 27.98 лева - първоначална вноска и 17 месечни вноски от по 31.41 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли съда с решението си да осъди ответното дружество да й заплати и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Е. от ШАК, като поддържат иска и молят съда да се произнесе с решение, с което да развали сключения между тях договор.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответното дружество оспорва предявения иск. Счита, че разпоредбите на ЗЗП, на които се основава ищеца, не намират приложение при договорите за лизинг, като излагат подробно аргументите си в тази насока. В същото време намират, че не е изпълнен фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП, при наличие на който може да се стигне до разваляне на сключения между страните договор. Считат, че гаранционните условия ясно визират случаите, при които продавачът може да откаже гаранция на апарата, като наличието на удар е сред посочените причини. Заявяват, че оспорват изцяло предявения иск по основание и размер и молят същия да бъде отхвърлен. Като алтернативно искане, в случай, че съдът прецени, че договорът за лизинг следва да бъде прекратен, считат, че същия следва да бъде развален занапред, като се позовават на разпоредбата на чл.88 от ЗЗД.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2013 год. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор за лизинг на мобилен телефон марка „HTC“, модел „One mini Red“, с IMEI 355866054065128. По силата на сключения договор ищцата се задължила да заплати обща лизингова цена в размер на 722.43 лева с включен ДДС, като договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като месечната лизингова вноска била в размер на 31.41 лева. От момента на сключване на договора Р. изпълнявала задълженията си по него, като заплащала дължимите лизингови вноски. Съгласно клаузите на чл.13 и чл.14 от ОУ на договора за лизинг лизингодателят прехвърлил на лизингополучателя правата си по общата и гаранционната отговорност на доставчика/производителя към датата на придобиване на ползването на устройството от страна на лизингополучателя. В началото на м.февруари 2015 год., с оглед възникнал дефект в телефона, изразяващ се в проблем със слушалката, говорителя и бутона за усилване и намаляване на звука, ищцата на 02.02.2015 год. предявила рекламация в магазин на ответника – 444 Вест Ком Шумен/10011800, за което й бил съставен сервизен протокол №501628666 от същата дата. В документа било отразено като описание на повредата: аудио проблем – копчето за усилване и намаляване не работи, проблем с комуникацията – не чува. Като особени белези на телефона при приемане били описани – следи от удар.

На 17.02.2015 год. ищцата била поканена, чрез SMS да си получи обратно телефона. Установила, че апаратът не е отремонтиран и същият е с отнета гаранция. Бил й предоставен протокол за ремонт А501628666/17.02.2015 год., в който от централния сервиз били посочени като външни белези на телефона – пукнатини, удари и надран, а в забележки било посочено – „механично увреждане“. Било й предоставено и писмо №9687 HRO, в което било отразено, че след констатация, че телефонът е механично увреден, същият може да бъде отремонтиран извънгаранционно срещу заплащане от страна на клиента, както и че в случай, че клиентът откаже отремонтирането гаранционното обслужване се прекратява. Последната отказала отремонтиране на телефона и подала жалба с вх.№В-03-495/18.02.2015 год. до КЗП – Шумен. По този повод било насрочено помирително производство, което било прекратено, поради неявяване на представител на ответното дружество.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-конкретно от: Договор за лизинг от 27.12.2013 год., Фактура №4440041691/27.12.2013 год., ведно с касов бон, Сервизен протокол №501628666/02.02.2015 год., Протокол за ремонт №501628666/03.02.2015 год., Уведомление №96876 HRO/05.02.2015 год., Гаранционни условия, Жалба, Писмо изх.№В-03-495/10.03.2015 год., Заявление, Уведомително писмо, Протокол №13/27.04.2015 год., Извлечение от търговския регистър, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, документ за заплатена държавна такса, преписка, образувана в КЗП по жалба депозирана от В.Д.Р. с вх.№В-03-495/18.02.2015 год., Пълномощно, Фотоснимки на мобилен телефон.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се спори между страните, че между ищцата и ответното дружество е бил сключен договор за лизинг на мобилен телефон марка „HTC“, модел „One mini Red“, с IMEI 355866054065128, който бил ползван с телефонен номер +359895277098. Стоката, предмет на лизинга, има качеството на потребителска стока по смисъла на чл.104, ал.3 от ЗЗП. Договорът за лизинг е с право на придобиване на собствеността, поради което по силата на този договор и с оглед на разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗЗП, „***“ ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/ има качеството на продавач. В тази връзка съдът не споделя възраженията, изложени от страна на ответното дружество в отговора на исковата молба относно неприложимостта на разпоредбата на чл.114 от ЗЗП, доколкото сключения между страните договор е договор за лизинг и същия не може да бъде третиран като договор за продажба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски. В това си качество лизингополучателят представлява "потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. В този смисъл, при създаването на закона законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабия субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното и правото да се иска разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената сума. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията за разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената от страна на потребителя сума. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 и чл.114 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не може да бъде споделено, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, като е мотивирало е и отказа си да извърши ремонт на същия.

В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че в представената от търговеца гаранционна карта и по-конкретно в предоставените на потребителя Гаранционни условия изрично са посочени разпоредбите на чл.112-115 от ЗЗП, указвайки на потребителя за възможностите и условията, при които може да се възползва от тях. В същото време в същите като лице, предоставящо търговската гаранция е посочено именно ответното дружество чрез предишното му наименование – „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/. Следователно от всичко изложено по-горе се налага извода, че доколкото ищецът се явява „потребител“, а ответникът „търговец“ по смисъла на §13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП, разпоредбите на ЗЗП следва да намерят приложение и в настоящия случай, касаещ сключен между страните договор за лизинг. В този смисъл е и константната съдебна практика на съдилищата в страната, както по административни така и по граждански дела, имащи за предмет подобни спорове и по-конкретно Решение №4125 от 14.04.2015 год. на ВАС по адм.дело №6862/2014 год., VII о., Решение №322 от 13.10.2014 год. на АДмС-Шумен по к.а.н.д. №285/2014 год., Решение № 364 от 11.07.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 280/2013 год., Решение № 227 от 7.05.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 92/2013 год. и др.

Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113 от ЗЗП има право на избор между една от следните възможности: 1.разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или 2.намаляване на цената. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от подписания от страните сервизен протокол №501628666/02.02.2015 год., се установява, че към датата на предявяване на рекламацията са били налице следните недостатъци на процесния мобилен телефон: аудио проблем - копчето за усилване и намаляване не работи и проблем с комуникацията – не чува. Като особени белези на телефона при приемане са били отразени следи от удари. За да се освободи от гаранционната си отговорност, съгласно чл.14, ал.1 от Общите условия на договора за лизинг и предоставената на ищеца информация по гаранционните условия, в тежест на ответника е да докаже, че към датата на извършване на рекламацията от ищеца, предадения за ремонт телефон е бил повреден, със следи от механично увреждане и че повредата се дължи на неправилна употреба и експлоатация на телефона от ищеца. В тази връзка, въпреки, че в посочения по-горе сервизен протокол №501628666/02.02.2015 год., подписан от двете страни по делото, е било отразено, че при приемане на телефона същия е имал следи от удари, ответникът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че констатираната повреда на телефона – копчето за усилване и намаляване на телефона не работи и не се чува, се дължи именно на неправилна употреба и механично въздействие върху телефона. Приложения от страна на ответното дружество снимков материал също не допринася за изясняване на това обстоятелството, доколкото по делото не са ангажирани доказателства кога, от кого и по какъв повод са направени посочените снимки. Що се отнася до Протокол за ремонт №А501628666 от 16.02.2015 год., в който е посочено, че телефонът не е отремонтиран, поради следи от механично увреждане, същия сам по себе си няма обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото представлява частен удостоверителен документ, съдържащ изгодни за страната констатации на лица, които са в пряка връзка с ответното дружество. Следователно, дори да предположим, че действително повредата на процесния телефон се дължи на някакво механично въздействие /удар/ върху вещта, предмет на договора, поради липсата на ангажирани в тази насока доказателства и поради обстоятелството, че ответната страна не проведе пълно и главно доказване, въпреки указаната й доказателствена тежест, на твърдените факти относно причините за дефекта на вещта, не може да се приеме за категорично доказано и такова виновно поведение на ищцата, което да влече след себе си отпадане на предоставената от търговеца гаранция.

В същото време съдът намира, че посоченият недостатък на вещта е съществен по смисъла на чл.114, ал.4 от ЗЗП, доколкото води до невъзможност да бъде използван телефона във връзка с предназначението си.

С оглед на всичко изложено по горе и доколкото се доказва по безспорен начин, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че е отказано гаранционно обслужване, поради обстоятелството, че недостатъците на вещта са възникнали в следствие на външно въздействие и то от страна на ищеца, и доколкото от материалите по делото се установява, че рекламацията на потребителя не е била удовлетворена, за потребителя възниква правото да развали договора и да иска възстановяване на заплатената от него сума, с оглед на което предявения иск с правно основание чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП, във вр. с чл.113, ал.1 от ЗЗП се явява основателен и доказан. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №30 от 25.03.2010 год. на ВКС по т.д. №561/2009 год., I т.о., ТК и др.

По отношение на размера на заплатената от страна на ищцата сума, която следва да й бъде върната на основание разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП съдът съобрази обстоятелството, че ответната страна бе задължена на основание разпоредбата на чл.190 от ГПК да представи платежните документи, касаещи извършените от страна на ищцата плащания. В тази връзка и доколкото от тяхна страна не бяха представени такива следва да бъде приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК и да се приеме за доказано, че ищцата е заплатила именно сумата от 561.95 лева, от която 27.98 лева – първоначална вноска /за която е представен фискален бон от 27.12.2013 год./ и 17 месечни вноски от по 31.41 лева, съгласно погасителен план, представляващ част от Договор за лизинг от 27.12.2013 год. Така посочената сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 351.50 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***” ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, ж.к. „***“ №4, Бизнес парк София, Сграда 6, представлявано от С. Е. В. и К. М. Й. да заплати на В.Д.Р., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:*** от ШАК сумата от 561.95 лева /петстотин шестдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща заплатени вноски по развален на основание чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП, във вр. с чл.113, ал.1 от ЗЗП Договор за лизинг от 27.12.2013 год., сключен между В.Д.Р., с ЕГН********** в качеството й на лизингополучател и „***“ ЕАД/, с ЕИК*** /сега „***” ЕАД/ в качеството му на лизингодател по отношение на мобилен телефон марка „HTC“, модел „One mini Red“, с IMEI 355866054065128, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 26.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: