Р Е Ш Е Н И Е

634/27.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета година

В закрито заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1303 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.127а, ал.2 от СК, във връзка с чл. 45 от ЗБДС.

В исковата молба от Н.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Й.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** се сочи, че страните са родители на Д., който към момента e на 13 години. С решение по гр.д.№ 3218/2012г. на ШРС родителските права били предоставени за упражняване на майката, като било посочено, че детето ще живее на адресите на майката в гр.Шумен и във Великобритания, Лондон. Към момента задграничния паспорт на детето бил изтекъл и се налагало издаването на нов документ. Бащата обаче бил оттеглил даденото за това пълномощно и към момента нe давал разрешение за снабдяването с лични документи на детето. Това пораждало правния интерес на ишцата за водене на делото, като моли съда да даде разрешение заместващо съгласието на ответника за издаване на международен паспорт на детето Д..

В срока на писмен отговор е постъпил такъв, като се оспорва основателността на претенцията. Излагат се доводи свързани с това, че не са посочени конкретните държави, които детето ще посещава, както и в какви периоди от време ще пътува. В подкрепа на това се цитират и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Моли се отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Д.Р. от ШАК. Поддържа се исковата молба, като се допълва същата с искането да се даде разрешение и за получаване на паспорта. Моли се за уважаването на иска и присъждане на съдебните разноски, както и заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се явява, за него се явява процесуалния му представител – адв. Ж.А. от ВАК, която моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са били законни съпрузи, като от брака имат родени две деца – М., роден на ***г. и понастоящем пълнолетен и Д., роден на ***г., сега на 13 години. Брака между страните бил прекратен с Решение № 109 от 13.02.2013г. по гр.д.№ 3218/2012г. на ШРС, като упражняването на родителските права над двете деца били предоставени на майката. Страните се споразумели местоживеенето на децата да съвпада с адресите на майката, като били посочени административни адреси в Република България и в Лондон, Англия. Д. посещавал училище в Лондон, имал широк кръг от приятели, като извън училище спортувал, като се занимавал с плуване. На 28.08.2014г. при заминаването си от България към Англия след престой в страната, ищцата заедно с малолетния Д. била спряна от граничните власти, тъй като ответника оттеглил декларацията си за съгласие Д. да пътува, заедно с майка си. Тогава отпътувала само ищцата, като Д. бил върнат в гр.Шумен от своя вуйчо. Оттогава детето се намира в гр.Шумен, като живее при своите баба и дядо по майчина линия, записан е в училище в града и е 6 – ти клас.

По повод оттеглянето на съгласието на бащата детето да пътува извън страната, ищцата предявила иск, по който било образувано гр.д.№ 2346/2014г. по описа на ШРС, приключило с Решение № 58/26.01.2015г. , като съдът разрешил малолетното дете да пътува от България към Кралство Великобритания, без съгласието на баща си, за срок от три години, като постановил предварително изпълнение на решението. Решението било потвърдено от състав на въззивния съд с Решение № 149 от 01.07.2015г. по в.гр.д.№ 179/2015г. на ШОС, което не е окончателно. Видно от представената по делото страница от паспорт № 369473760, валидността на международния паспорт на детето била до 10.03.2015г. и към момента на предявяване на иска бил изтекъл.

В хода на производството е проведено изслушване на малолетния Д., който казва, че майката му много му липсва когато е в Англия без него, казва, че и тук има вече приятели, но му липсват тези, които е имал в Лондон. Твърди, че и на двете места се чувства добре, но иска да е с майка си постоянно.

Гореизложената фактическа обстановка изцяло се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи: Налице е спор между родителите по отношение на въпросите свързани с пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите документи за това.

Издаването на документите за пътуване извън страната е свързано и е пряка последица от решаването на основния въпрос за пътуването на детето извън страната. В настоящия случай е налице съдебно решение по отношение на този въпрос, като съдът е счел, че в интерес на детето е да пътува от България до Кралство Великобритания неограничен брой пъти в рамките на три годишен период, зачитайки режима на лични контакти, определен с бащата. В настоящия случай следва да бъде съобразено и местоживеенето на детето, което е определено на адреси в България и в Великобритания. Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната. Или за осъществяването на тези пътувания детето се нуждае от издаване на документи, а когато е налице спор между родителите, съдът замества с решение липсващото съгласие на единия от тях. При решаването на този въпрос съдът следва да се ръководи основно от интересите на детето. В настоящия случай в интерес на детето да е със своята майка постоянно. Доколкото е уважено искането за извеждане на детето в чужбина, то като пряка последица е да се уважи и иска за издаването на необходимите за пътуването документи. Направено е искане за допускане на предварително изпълнение на решението, което с оглед, че детето е посещавало училище в Англия, имало е кръг от приятели там, както и сериозни извънкласни занимания, свързани със спорт, то съдът намира за основателно и поради това следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

По отношение на доводите развити в писмения отговор на ответника, съдът намира, същите за ирелевантни в настоящото производство, доколкото касаят въпроса свързан с пътуванията на детето, а не с издаването на документите, свързани с пътуването. Цитираната съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК касае отново въпросите, които са били предмет на гр.д. № 2346/2014г. на ШРС, а не касаят настоящото.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството разноски общо в размер на 330 лв., представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 30 лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представен списък за разноски и адвокатско пълномощно.

Водим от горното, съдътР Е Ш И:

ЗАМЕСТВА на основание чл.127а, ал.2 от СК, съгласието на Й.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** за издаване на паспорт на детето Д. Й. С., роден на ***г. с ЕГН **********.

ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.3 от СК предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Й.А.С. с ЕГН ********** да заплати на Н.С.С. с ЕГН ********** направените от нея разноски в настоящото производство в общ размер на 330 лв. (триста и тридесет лева), съгласно представен списък за разноски и пълномощно.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: