Р Е Ш Е Н И Е

 

502/22.6.2015г. ,             Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                                       седми състав

На 18 (осемнадесети) юни                                                                       Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1310 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите Н.К.Н. и В.О.Н. излагат, че са съпрузи от 20.08.2011 г. По време на брака си имали родено едно дете – Е., родена на *** г. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 20.08.2011 г., когато с акт № 296/20.08.2011 г. на Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – Е.Н.Н., родена на *** г. в гр. Аранхуес, Кралство Испания, видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане                                     №1134/22.08.2012 г., съставен от Община Шумен.

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

            На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителят Н. следва да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка, в размер на 86,40 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 20.08.2011 г. с акт                                  № 296/20.08.2011 г. на Община Шумен, между Н.К.Н. с ЕГН **********,*** и В.О.Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, двамата със съдебен адресат – адв. М.П. ***, кантора № 11, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.К.Н. и В.О.Н. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака В.О.Н. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Р.

2. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е.Н.Н. с ЕГН ********** се предоставя на майката – В.О. Р.

            3. Определя се режим на лични отношения на бащата Н.К.Н. с детето Е.Н.Н. – всяка първа и трета седмица от месеца (с преспиване), от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя; втория ден на коледните, новогодишните и великденските празници, както и тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            4. Бащата Н.К.Н. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на детето Е.Н.Н. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.О.Р. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, считано от влизане в сила на решението, платима до 20-то число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

            5. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

            6. Ползването на семейното жилище, находящо се в с. Мадара, обл. Шумен, ул. „***” № 14, собственост на молителя Н.Н., след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Н.К.Н..

            7. Придобитите по време на брака движими вещи са поделени извънсъдебно от молителите и същите нямат претенции един към друг за тях. Молителите нямат претенции към притежаваните от тях банкови сметки.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Н.К.Н. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА В.О. Р. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв.

ОСЪЖДА Н.К.Н. да заплати държавна такса в размер на 86,40 лв. (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) върху размера на определената издръжка.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: