Р Е Ш Е Н И Е
1810/23.11.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
19 (деветнадесети) ноември Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова
гражданско
дело
номер 1340 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата
си молба, ищцата З.О.Й. твърди, че с ответника А.Ш.А. сключили граждански брак
на 05.12.2014 г. От брака си нямали родени деца. Страните се запознали в
началото на 2014 г., когато и двамата се намирали извън пределите на страната.
Непосредствено след като сключили граждански брак, започнали проблемите в
съвместното им съжителство. А. употребявал големи количества алкохол, като след
употребата му предизвиквал скандали, при които заплашвал съпругата си. Поради
това, същата решила временно да живее отделно и се завърнала при родителите си
в гр. Шумен. Впоследствие, обаче, след проведени разговори между съпрузите,
двамата заминал съвместно извън пределите на страната. Там, обаче, отношенията
помежду им не се променили, като ответникът започнал да упражнява и физически
тормоз спрямо Й.. Поради това, ищцата напуснала съвместно обитаваното жилище и
се завърнала в Република България, като оттогава двамата не поддържали
контакти. З.Й. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника; семейното жилище да бъде
предоставено за ползване на ответника; както и да й бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответникът не се явява и не взема становище по предявения
иск. Назначеният му особен представител, след събиране на допуснатите
доказателства, изразява становище, че претенцията е основателна и следва да
бъде уважена.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: страните са съпрузи от 05.12.2014 г., когато с акт
№ 110/05.12.2014 г., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние при община
Попово сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца (според служебно
изисканите справки от Регистър НБД). Разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.М.
(леля на ищцата) и З.Х. (баба на ищцата) излагат, че страните се запознали извън
пределите на страната, като след сключване на брака се установили в дома на
родителите на ответника в гр. Попово, заедно с двете деца на ищцата от
предходен брак. Още в самото начало на съвместното им съжителство, А. системно
употребявал алкохол, като в пияно състояние предизвиквал скандали, упражнявал
психически тормоз над ищцата, гонил я от жилището. След няколко месеца, Й.
напуснала семейното жилище и се завърнала в гр. Шумен, но след разговори с
ответника, двамата съвместно напуснали пределите на страната и се установили
във Федерална република Германия. А., обаче, освен упражняване на психически
тормоз, започнал да осъществява и физически такъв. Поради това, ищцата
напуснала съвместно обитаваното жилище и се завърнала в родината си. Оттогава,
от м. март 2015 г. съпрузите не поддържали никакъв контакт помежду си.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение,
привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на
настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между
тях от преди около осем месеца. Предвид изложеното съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и
следва да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака: системната употреба на алкохол от страна
на ответника, упражнявания от същия психически и физически тормоз над съпругата
му, са довели до разстройството на брака. Поведението на А. продължило през
цялото времетраене на съвместния им живот, независимо от предприетите от ищцата мерки за
укрепване на брачните отношения. С оглед гореизложеното съдът приема, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответника.
Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че последно
обитаваното от страните жилище се намира във Федерална република Германия, като
липсват данни за вида, адреса и собствеността на същото. Поради това и предвид
липсата на родени от брака деца, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл.
329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи върху ответника като виновен съпруг.
На осн. чл. 329,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
от нея разноски по делото в размер на 1225,00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 05.12.2014 г., с акт № *** от
05.12.2014 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Попово между А.Ш.А. с ЕГН **********,***
и З.О.Й. с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. А.А. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 1, ет. 2, кантора №
14, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има А.Ш.А..
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.Ш.А. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС 40,00 (четиридесет) лв., представляващи
държавната такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.Ш.А. да заплати на З.О.Й. направените
разноски по делото в размер на 1225,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: