Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1735/4.11.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на втори ноември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Цв. К.  

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1344/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

 

Искова молба от И.С.С., ЕГН : **********, с адрес *** срещу “….” ЕООД, ЕИК : …., със седалище и адрес на управление – гр. Ш., бул. “…..” № 38. Ищецът сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника, за длъжността “счетоводител”, прекратено със заповед № 32/27.03.2015г., на основание чл. 331 от КТ – срещу уговорено обезщетение. Претендира признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останала без работа /4451,05 лева/, в едно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на които се основават. Признава, че между него и ищцата е съществувало твърдяното в исковата молба правоотношение, прекратено на посоченото основание. Сочи, че уволнението е законосъобразно, а ищцата е получила уговореното обезщетение. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е изпълнявал длъжността “счетоводител”. На 27.03.2015г., и била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от същата дата, с посочено правно основание чл. 331 от КТ. Няма спор, че посочените в заповедта суми са изплатени на ищцата, както и за размера на брутното и трудово възнаграждение, съответно размера на обезщетението претендирано за оставане без работа за период от 6 месеца – 4451,05 лева. Заповедта била изписана от св. К., в присъствието на св. В., като с нея било връчено и предложение за прекратяване на правоотношението срещу обезщетение. В него между датата на връчване и имената на ищцата е изписано „приемам предложението“. Свидетелите твърдят, че текстът е изписан от св. К.в преди полагане подписите на ищцата. Приетото заключение на СКЕ, обаче сочи, че химикалната паста с която е изписано от св. К.приемам предложението“ е различна от тази с която е изписал останалия ръкописен текст в предложението и от тази с която ищцата е изписала имената и положила подписа си. Приетите писмени доказателства сочат, че ищцата е без работа от уволнението до последното съдебното заседание.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

 

            По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ –

За законност на уволнението при използваното от ответника уволнително основание е нужно да е отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя към работника, който да изрази волята си за приемането му писмено и уговореното обезщетение да бъде изплатено в месечен срок. В случая този състав счита, за недоказано по делото, че работникът е приел отправеното му на 27.03.2015г. предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение. Изводът следва от невъзможността да се даде вяра на двамата свидетели, поради явната им заинтересованост от изхода на спора в полза на ответника /съпруг на едноличния собственик на капитала на ответника и негов довереник/, на показанията им, в частта за времето на изписване текста „приемам предложението“, съпоставени с коментираното заключение на СКЕ. Да се приеме, че текстът, при условие, че е изписан с различен химикал от едно и също лице, преди подписването му от ищцата, е твърде абстрактен подход, който съдът не следва да възприема при оценка на доказателства за факти подлежащи на пълно и главно доказване. В подкрепа на ответните твърдения в тази насока, не е и получаването на уговорени обезщетения. Този факт сам по себе си не означава приемане, най-малко поради липса на изискуемата форма, а кога работникът ще реализира правата си да търси защита при уволнение, което счита за незаконно, е решение ограничено само от предвидената давност. 

Следва да се отбележи, във връзка с ищцовите твърдения, че е без значение, кой и упълномощен ли е бил да връчи предложението, щом то е достигнало до работника. Няма регламентация за начина на връчване, дори и за форма – такава се изисква само за приемане.   

Изложеното налага признаване незаконността на така извършеното уволнение и неговата отмяна.

 

       По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2  от КТ –  поради характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст, ищцата следва да бъде възстановена на предишната си работа.

 

       По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – същият, е доказан по основание, и в предявения размер от 4451,05 лева, за периода 30.03.2015г. – 30.09.2015г., и следва да се уважи. 

                   

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 238,04 лева, представляваща – 30 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 30 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, 178,04 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 760 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на И.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, извършено със заповед №  32/27.03.2015г., на основание чл. 331 от КТ – срещу уговорено обезщетение,  на “….” ЕООД, ЕИК : …., със седалище и адрес на управление – гр. Ш.., бул. “С. В.” № 38, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА И.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, на заемана от нея длъжност, преди уволнението - “счетоводител” при “….” ЕООД, ЕИК : …, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., бул. “….” №…

 

ОСЪЖДА “….” ЕООД, ЕИК : …, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., бул. “…...” № …., да заплати на И.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 4451,05 лева – обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение, за периода 30.03.2015г. – 30.09.2015г..

 

ОСЪЖДА “В-69” ЕООД, ЕИК : 127565466, със седалище и адрес на управление – гр. Ш…, бул. “….” № …., да заплати по сметка на Районен съд – гр. Ш…., сумата от 238,04 лева, представляваща държавна такса, по уважените искове.

 

ОСЪЖДА “В-69” ЕООД, ЕИК : …. със седалище и адрес на управление – гр. Ш…, бул. “….” № 38, да заплати на И.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 760 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Ш. о. съд в двуседмичен срок, от 06.11.2015г., в съответствие с чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: