Р Е Ш Е Н И Е

 

1578/23.9.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                          Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1365 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са  обективно съединени искове с правна квалификация чл.128, т.2, във вр. чл.270 от КТ,  чл.221 ал.1 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ.

 Исковата молба, предмет на настоящото производство е депозирана от  К.Д.С.,ЕГН ********** *** срещу „Ф. – ФБ“ ЕООД с ЕИК …3, със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.“В. ш.“, „Х. О.“ АД, представлявано от Ф…. А. М. В.. 

В исковата молба ищцата излага, че работила в ответното дружество на длъжност “работник спомагателна шивашка дейност” съгласно трудов договор и допълнителни споразумения към него. На основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ трудовият договор бил прекратен едностранно от ищцата, считано от 17.10.2014г. Твърди, че ответното дружество не й  изплатило дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от м. август 2014г. до 17.10.2014г., общо в размер на 1470 лева  /за м.август 2014г. – 590 лева, за м. септември 2014г. – 530 лева и за м. октомври 2014г. – 350 лева/. Твърди също така, че при прекратяване на трудовия договор , ответникът следвало да й плати обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 530 лева и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 135 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1470 лева  , представляваща дължимото й и неизплатено  брутно трудово възнаграждение за периода м. август 2014г. -  17.10. 2014г.;  сумата от 135 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен отпуск; сумата от 530 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответното дружество не е бил депозиран писмен отговор.  

            В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.  

От страна на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от 01.06.2015 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства, представените  писмени доказателства - заверено копие на заповед №484/20.10.2014г., заверено копие на заявление, счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси в общ размер на 158.80  лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

 

ОСЪЖДА „Ф. – ФБ“ ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“В. ш..“, „Х. О.г“ АД, представлявано от Ф. А. М. В. ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.С.,ЕГН ********** ***, сумите:

- 1470.00 лева -  представляваща дължимото й и неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода м. август 2014г. – 17.10. 2014г., ведно със законната  върху главницата , считано от датата на предявяване на иска – 01.06.2015г. до окончателното й изплащане;

- 530.00 лева - обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 01.06.2015г. до окончателното й изплащане;

- 135.00 лева - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 01.06.2015г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА „Ф. – ФБ“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.“В. ш.“, „Х. О.“ АД, представлявано от Ф. А.М. В., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ш. сумата от 158.80 лева / сто петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ представляваща  държавни такси.  

            Решението не подлежи на обжалване.  

На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника.  

                                                          

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: