Р Е Ш Е Н И Е

1682/21.10.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 08 (осми) октомври Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1369 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР.

В предявената на 02.06.2015 г. искова молба ищецът М.И.П. твърди, че работил в ОД на МВР гр. Шумен като разследващ полицай. Със Заповед № ***/06.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, служебното правоотношение между страните било прекратено. Работодателят не изплатил на П. полагащото му се парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, дължимо по силата на чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 3352,98 лева. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди Министерство на вътрешните работи да му заплати цитираната сума, представляваща неплатено парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Счита, че не е пасивно легитимиран по така заявената претенция, като ответник по делото следвало да бъде конституирано ОД на МВР гр. Шумен. Оспорва иска, като излага, че обезщетението било платено на ищеца при прекратяване на правоотношението между страните. Заявява, че съобразно прослужените години на П., му било изплатено претендираното обезщетение. Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени направените разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложената по делото Заповед № 8121К-329/06.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, било прекратено служебното правоотношение с М.И.П., на длъжност „разследващ полицай в РУ в ОДМВР към отдел „Досъдебно производство“ при ОД на МВР гр. Шумен, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. Върху заповедта е отразено, че същата е връчена на ищеца на 26.02.2015 г. . Със заповедта е наредено да се изплати в полза на П. полагащите се обезщетения по чл. 234 от ЗМВР. По делото е представено писмо № УРИ 372р-10548/22.07.2015 г. от началник сектор ФО при ОД на МВР гр. Шумен, в което се сочи, че на ищеца е начислено обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 3352,98 лв., било включено в заявката за лимит на ОД на МВР, но към 21.07.2015 г. плащането все още не е одобрено от първостепенния разпоредител. Съдът констатира от приложеното удостоверение № 372000-3772/10.03.2015 г., изд. от ОД на МВР гр. Шумен, че М.П. има прослужено време в структурите на МВР от 27.02.2012 г. до 26.02.2015 г. или трудов стаж две години, единадесет месеца и девет дни. По делото е представено бюджетно платежно нареждане от 02.04.2015 г. с наредител ОД на МВР гр. Шумен за сумата 3352,98 лв. в полза на М.И.П..

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на паричното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение между страните възлиза на 3352,98 лева. Към датата на проверката – 14.09.2015 г. не се установява наличие на плащане на посочената парична сума в полза на ищеца. В съдебно заседание, вещото лице потвърждава, че независимо от наличието на платежно нареждане, плащане не е осъществено.

При така установените фактически положения съдът намира от правна страна следното:

Доказа се по делото, а и не се спори между страните, че М.П. бил държавен служител в МВР, като държавните служители на заеманата от него длъжност се назначават и освобождават от министъра на вътрешните работи. В тази насока, възражението на ответната страна, че не е пасивно легитимирана по предявената претенция, се явява неоснователно. Страни по служебното правоотношение са били ищецът и министъра на вътрешните работи, от което следва извода, че легитимирано да отговаря по искове за дължимо обезщетение при прекратяване на правоотношението е Министерство на вътрешните работи като администрация на органа по назначаването, който е страна по държавнослужебното правоотношение и по имуществения спор, разглеждан по реда на чл. 125 и сл. от ЗДСлужител.

Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение, държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат. Установи се по делото, че съществувалото между страните служебно правоотношение било прекратено от 26.02.2015 година. Не се спори, а и от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че ответната страна дължала при прекратяване на правоотношението обезщетение на ищеца в размер на 3352,98 лева. Също чрез цитираното заключение се установи, че и понастоящем паричната сума не е платена на П..

Ето защо, претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, следва да бъде уважена изцяло, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 02.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

По разпределението на разноските по делото:

Ищецът прави искане за присъждане на направените по делото разноски, като представя своевременно и списък по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 1400,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавната такса по делото в размер на 134,12 лева, както и направените разноски, представляващи определено и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице в размер на 60,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. „***“ № 29, представлявано от Р.Г.Б., да заплати, на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, на М.И.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. П.Н. от ВАК, гр. Варна, ул. „***” № 11, ап. 3, сумата 3352,98 лева (три хиляди триста петдесет и два лева и 98 стотинки), представляваща парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 02.06.2015 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на М.И.П. направените разноски по делото в размер на 1400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева).

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса по делото в размер на 134,12 лв. (сто тридесет и четири лева и дванадесет стотинки) и разноски по делото в размер на 60,00 лв. (шестдесет лева).

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: