Р Е Ш Е Н И Е
1911/16.12.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
26 (двадесет и шести) ноември Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1420 по
описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането.
В исковата си молба до съда Гаранционен фонд гр. София,
представляван от Б. И.М., твърди, че изплатило на увредения
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.03.2009 г. в гр. Хайлброн, Република
Германия
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2369,99 лв. Вината за
катастрофата била на ответника Ф.Х.А., като водач на моторно превозно средство
марка „Деу” с рег. № Н *** АР. За описания автомобил не била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Независимо от отправените спрямо А. покани
да плати на ищеца посочената сума, същият не сторил това и понастоящем. Моли
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответникът да му заплати
цитираната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените деловодни
разноски.
Ответникът не подава отговор на исковата молба.
Назначеният му,
на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител счита предявения иск за
допустим. В хода на устните състезания излага, че по делото е безспорно
установено причиняване на вреди от страна на А., както и обстоятелството, че
управлявал превозното средство без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Прави възражение за изтекла погасителна давност и
отправя искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложения
протокол № 505.80.004800.6/26.03.2009 г., съставен от полицейски служител в
Полицейски участък Хайлброн-Бьокинген, Федерална република Германия е, че на 20.03.2009
г., в гр. Хайлброн, ул. „***“, Федерална автомагистрала – изход, настъпило ПТП
с участници Ф.А. и М.Т. В протокола е отбелязано, че ответникът признава
извършено нарушение и се съгласява да му бъде наложена предупредителна глоба.
Отразено е също така, че по лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № НN-D
6155, управляван от Т. са
причинени материални щети. Съдът констатира от решение за парична санкция № 505.80.004800.6 от 27.03.2009 г. на Служба
по реда гр. Хайлброн, че на ответника било наложено административно наказание
за това, че на 20.03.2009 г. в 14,30 часа в 74078 Хайлброн, Некартелщрасе,
Федерална автомагистрала – изход, като водач на леко МПС ДЕУ Н *** АР нанесъл
щета на друг участник в движението чрез неспазване на необходимото внимание при
пътно движение, удряйки движещо се отпред превозно средство. От представената
справка от базата данни на ИФ към ищеца от 02.06.2010 г. се установява, че към
датата на настъпване на ПТП за управляваното от А. МПС не е била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От приложените документи: потвърждение за изпращане от 20.03.2009 г.,
потвърждение за получаване от 30.03.2009 г., преглед на хода на производството
от 09.12.2009 г., претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ
изх. № 1-1250/31.05.2010 г., претенция за възстановяване на изплатено
обезщетение от НББАЗ изх. № 1-1945/17.08.2010 г., писмо от 16.06.2010 г., писмо
от 02.12.2009 г., фактура № 10-03714/31.03.2010 г., фактура №
10-03923/16.06.2010 г., писмо от 14.12.2009 г., фактура № 12145851/20.04.2009
г., доклад по щета № 120051/01.06.2010 г., 2 бр. нареждане за презграничен
превод /недатирани/, детайлна информация за транзакции от 21.05.2010 г. на
„УниКредит Булбанк“ АД, нареждане за
презграничен превод от 16.06.2010 г., извлечение по разплащателна сметка от
13.08.2010 г., нареждане за вътрешнобанков превод от 01.09.2010 г., се установява, че били извършени опис и
оценка на щетите, нанесени на автомобила, собственост на М.Т. Въз основа на
същите, на пострадалата, с преводно нареждане от 01.09.2010 г. било изплатено
обезщетение в размер на 2463,86 лева. Съдът констатира, че ищцовата страна с
регресна покана изх. № ГФ-РП-117/19.01.2015 г., неполучена от А., поканил последната
да възстанови изплатеното обезщетение.
Съгласно заключението на назначената по
делото съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на причиняване на вреди по
лек автомобил „Фолксваген” с рег. № НN *** е следния:
на 20.03.2009 г. в гр. Хайлброн, Федерална република Германия,
при движение на автомобила по федерална автомагистрала – изход за Некарсулм от
Майнхайм към посока север Некарталщрасе, за него се движил управлявания от
ответника лек автомобил марка „Деу“ с рег. № Н *** АР, който застига
управлявания от Тенурт автомобил и с предната си част удря последния в задната
му част. Вещото лице излага, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото на 20.03.2009 г. ПТП и причинените вреди по описаното МПС – лек
автомобил „Фолксваген” с рег. № НN 6155. Заключава, че общата стойност на нанесените
вреди възлиза на 2106,17 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” от КЗ (ред. ДВ бр. 97/2007 г.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според алинея 12 на цитирания текст, след изплащане на обезщетението по ал. 1, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Установи се по
делото, че на 20.03.2009 г. при управляване на лек автомобил марка „Деу” с рег. № Н *** АР, ответникът Ф.А. причинил ПТП, в резултат на което
настъпили имуществени вреди за собственика на лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № HN-D
6155 – М.Т. Доказа се, че към датата на
увреждането, виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. След сезирането му,
Гаранционен фонд изплатил на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 2369,99 лева.
С
плащане на това обезщетение, за ищеца възникнало регресното право да иска от
лицето, причинило имуществените вреди при управление на лек автомобил без
сключена застраховка „Гражданска отговорност” плащането на цитираната по-горе
сума. Макар ищецът да е заплатил на увредения исковата сума и да се суброгира в
правата му, спрямо причинителя на вредата, тези права не са безгранични и не се
определят от размера на платеното, а от размера на действително претърпените
вреди. Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, пазарната стойност на действителните щети, нанесени на лек
автомобил марка „Фолксваген” с рег. № HN-D 6155 възлизат на 2106,17 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията се
явява частично основателна, поради което ответникът Ф.А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 2106,17 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.06.2015
г. до окончателното й изплащане.
В хода на устните състезания, особеният представител на ответника прави
възражение за изтекла погасителна давност. Такова не се прави с отговора на
исковата молба, подаден по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК. По силата на
изричната разпоредба на чл. 133, ал 1 от ГПК, правото на ответника да направи възражение
за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за
отговор на исковата молба, поради което не може да се направи в първото по
делото заседание или в хода на устните състезания. В този смисъл е и приетото в
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Ето защо, направеното от Ф.А.
възражение, като преклудирано, не следва да бъде обсъждано.
Особеният
представител прави в хода на устните състезания и искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца. Действително, представител на ищеца не се
явява в първото по делото заседание, не взема становище по отговора на исковата
молба и не отправя искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът,
обаче, намира искането за постановяване на неприсъствено решение за
неоснователно, тъй като не е налице друга предпоставка в тази насока, изводима
по аргумент от чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – претенцията да е вероятно
неоснователна. Напротив, както бе посочено по-горе, по делото е безспорно
установена частичната основателност на предявения иск. Ето защо, искането е
неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съобразно
уважената част от иска, в размер на 569,38 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ф.Х.А. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, да заплати, на
основание чл. 288, ал. 12 вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” от Кодекса за
застраховането на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище гр. София, ул. „*** № 2,
ет. 4, представляван от Б.И.М. , със съдебен
адресат – адв. М. П. от ТАК, гр. Търговище, ул. „*** № 1, вх. Б, ет. 2,
кантора 4, сумата 2106,17 лв. (две хиляди сто и шест лева и седемнадесет стотинки),
представляваща изплатено на 01.09.2010 г. на
пострадало лице – М. Т., на обезщетение за имуществени вреди, причинени
от ответника на 20.03.2009 г. при управляване на МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” и предизвикване на пътнотранспортно
произшествие, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2015 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер –
2369,99 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Ф.Х.А. да заплати
на Гаранционен фонд гр. София направените деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска в размер на 569,38 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: