Р Е Ш Е Н И Е
1936/21.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 1426/2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от К.Д.П.
и Д.Х.П. *** срещу „Юробанк България“АД/Българска Пощенска Банка/-гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260 с ЕИК: ***, имаща за предмет обективно съединени
искове с правно основание, както
следва: 1. чл. 26 ал.1 предложение 1 и ал.2 предложение 4 от ЗЗД– искове за
прогласяване на нищожност на клаузи на сключен с ответната кредитна институция
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 25217 от 25.07.2007г. като такива без основание и
противоречащи на закона, 1а/ в частта му с която се предвижда преизчисляване и
погасяване на кредита в швейцарски франкове и 1б/ в частта му, с която се дават
правомощия на банката едностранно да променя размера на дължимата лихва. С допълнителна молба от 17.06.2015г., се оттеглят
исковете по т.1 и т.2 от исковата молба и алтернативно предявените два
иска при отхвърляне на горепосочените и
съдебното производство в тази част е прекратено с влязло в сила определение от
17.06.2015г. Аргументите за нищожност се предяват под формата на
възражения по отношение на подлежащите на разглеждане искове по т.3 и 4.
Съдебното производство продължава по предявени искове с правно основание чл.55
ал.1 предложение 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата
от 6169,41лв., представляваща разлика между размера на дължимите суми и
действително изплатените от ищците суми като месечни вноски по кредита за
периода от 01.06.2012г. до 01.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, като тази
сума била неоснователно получена от ответника. В съдебно заседание се твърди
първоначална липса на основание, понеже сумите били изплатени въз основа на
нищожни клаузи по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на закона-
чл.3 ал.1 и 5, чл.6 ал.1 и ал.2 от договора между страните, като същите били и
неравностойни клаузи. Предявен е и акцесорен иск осн.чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
сумата 975,54лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по т.2 за
периода от внасянето на всяка месечна
вноска или от 01.06.2012г. до датата на завеждане на исковата молба.
Претендират се и деловодни разноски. Обстоятелствата,
на които се основават исковите претенции са, че ищците получили сума в
швейцарски франкове с равностойност на 50 000лв. по договор за кредит, сключен
с ответната кредитна институция, обезпечен с ипотека. Съгласно договора,
погасяването на кредита се извършвало в швейцарски франкове. Курсът на тази
валута се увеличил по време на действието на договора и съответно размерът на
вноските. В следствие на превалутиране от лева във франкове, се увеличили
задълженията на ищците по кредита, което се явявало без правно основание и
довело до неоснователното обогатяване на ответника. На няколко пъти банката
едностранно и без правно основание променила размера на базовия лихвен процент.
В резултат на изложеното, банката събрала под формата на погасителни вноски
сума, която била по-голяма от дължимата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който твърди, че исковете са недопустими
и неоснователни, като излага подробни съображения и също така погасени по
давност. Прави възражение за
подсъдност, което е прието за неоснователно с Определение на съда от
28.07.2015г.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:
Страните сключили Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 25217/25.07.2007г.,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността на 50 000 лв. по курс
„купува” за швейцарския франк към лева на банката към деня на усвояване на
кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на сумата от 40
360 лв. за покупка на недвижим имот с идентификатор 83510.666.65.3.83, представляващ:
*** със застроена площ 87,55кв.м., заедно с избено помещение, заедно със
съответните идеални части от сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ
имот с идентификатор 83510.666.65, както и равностойността в швейцарски
франкове на сумата от 9640лв. по курс „купува” за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания, като
кредитополучателите се задължили да върнат предоставената им сума, ведно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на настоящия договор. В деня на
усвояване на кредита страните подписали Приложение №1, неразделна част от
договора и в което се посочват приложимия към същата дата курс купува за
швейцарския франк, както и определения размер на кредита във франкове. Съгласно
чл.2 от договора отпуснатия кредит се
усвоявал по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя К.Д.П.,
след предоставяне на нотариални актове за покупка и ипотека, както и искане за
усвояване и превалутиране по образец. Според чл.3, усвоения кредит в швейцарски
франкове се превалутирал служебно от банката в лева по търговски курс „купува”
за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита и се превеждал по открита банката сметка на
кредитополучателя. С подписване на договора кредитополучателите дали своето
неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощили банката за извършването на горепосочените действия. Кредитополучателите
се задължили да изплатят продажната цена на недвижимия имот, за покупката на
който е отпуснат кредита чрез нареждане на превод по сметка на продавачите. Съгласно
чл.3 ал.1, за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката годишна лихва
в размер на БЛП, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,плюс
договорена надбавка в размер на 0,95 пункта, като към момента на сключване на
договора базисният лихвен процент на банката бил в размер на 4,5% за жилищни
кредити в швейцарски франка. Действащия БЛП на банката не подлежал на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, според
чл.5, като банката уведомявала кредитополучателите за промяната в БЛП и датата
от която той е в сила, чрез обявяване на видно място в банковите салони. Договорните
надбавки не се променяли, видно от чл.3 ал.5 от договора. Крайният срок на
погасяване на кредита бил 360 месеца, считано от датата на усвояването му. Кредита
се погасявал на месечни вноски, включващи дължима главница и лихва, с размер на
всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение 2/към договора. Погасяването
се извършвало във валутата, в която
кредита бил разрешен и усвоен- швейцарски франкове, според чл.6 ал.2. В
случай, че кредитополучателят не може да осигури заплащане във франкове на
погасителните вноски, банката приемала погасяване в лева след служебното изкупуване
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката на
швейцарския франк към лева, за което кредитополучателите се съгласили и
оправомощили банката. Падежът на вноските е виден от приложения погасителен
план. Договорени са наказателна лихва за забава при просрочване на дължими
погасителни вноски или предсрочна изискуемост на кредита-чл.3 ал.3 и такси и
комисионни, изчислени върху оставащата непогасена главница-чл.4 от договора. Съгласно
чл.22 от договора, кредитополучателитет декларирали, че промяната на обявения
от банката курс „купува“ или „продава” на швейцарския франк към българския лев,
както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително
в случаите по чл.6 ал.2 от договора, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, като напълно приели да носят за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да носят всички
вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове. Като обезпечение на
договора е сключен договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот,
съгласно Нотариален акт на Нотариус А.А., вписан под №019 в Нотариалната
камара, с район на действие ШРС, учредена върху закупения от ищците недвижим
имот, описан в договора. Кредитът бил усвоен на 01.08.2007г., като според
Приложение №1 от стр.73 по делото, кредитния лимит бил в размер на 42212 CHF.
Така посочената фактическа обстановка се установява
от писмените доказателства по делото и същата не се оспорва от страните. Ищците
оспорват вида на валутата, в която кредита е усвоен, като твърдят, че същият е
отпуснат в левове, като само погасяването му е уговорено в швейцарски франкове. Съдът констатира, че на 06.07.2007г. е подадено от
страна на кредитополучателите искане за отпускане на жилищно ипотечен кредит в
размер на 50 000 лв., в равностойността
на лева към швейцарски франк в деня на усвояване. На 01.08.2007г. е подадена
молба за продажба на валута- швейцарски
франкове, във връзка с условията по договора за кредит. Поради изложеното и условията на договора за
кредит, както и от заключението на вещото лице по икономическата експертиза, съдът
намира за безспорно установено, че кредитът е усвоен по блокирана сметка в
швейцарски франкове. От заключението на вещото лице, което е прието от съда и
не се оспорва от страните, се установява,че усвоения кредит не е погасен, като остатъка е 36806,99 франка от главницата, както и
просрочени лихви и такси. По отношение на лихвения процент, той е бил променян
от 4,5 към датата на договора, като след това е нараснал до 7,20 и към 01.04.2015г. е в размер на 6,95 %. Задължението
по всяка вноска се формирало от базисен лихвен процент/БЛП/ и договорна надбавка
0,95%. Съгласно методологията на банката БЛП се състои от два
компонента–трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.Трансферната цена на
ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен
ресурс, включително пазарните лихвени измерители- Софибор, Юрибор и Либор; рисковата
премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директни
нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс- МЗР, фонд за
гарантиране на влоговете на банките и др. Това е и обективния компонент, който
влияел на промяната в размера на БЛП. Буферната надбавка включвала оценката под
форма на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбирала
временните пазарни сътресения в лихвените нива до размер от 0,50 % на годишна
база. Същата, според експертизата е субективен компонент, който влияе на
определянето на БЛП, поради това че се базира на самостоятелната оценка на
банката на нейните клиенти. Компетентен да приема изменение в БЛП е Комитета по
управление на пасивите и активите на банката.
С оглед на изложеното, от правна страна съдът намира
следното:
В настоящия казус между страните е налице валидно
възникнало облигационно отношение по договор за заем по смисъла на чл.240 от
ЗЗД. Съгласно договора, заемодателят предал в собственост на заемателя пари, а
той се задължил да върне заетата сума от същия вид и количество. Страните са
постигнали съгласие относно съществените елементи на договора- предмет, права и
задължения. Конкретния ипотечен банков кредит на физически лица не е
предназначен за търговска и професионална дейност, поради което
кредитополучателите имат качеството на потребители по смисъла на пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП. Договорът за кредит е търговска сделка, имаща за предмет
предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитните институции
по смисъла на пар.13 т.12 от ДР на ЗЗП. Съгласно практиката на Съда на ЕС, съдът
е длъжен да следи служебно за неравноправния характер на договорни клаузи- Решение
на съда от 03.06.2010г. по д.С-484/08 и др. Според чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които
не са уговорени индивидуално са дефинирани неизчерпателно в чл.146 ал.2 от ЗЗП- това са предварително
изготвени клаузи, при които потребителят не е имал право да влияе върху
съдържанието им. Съдът намира, че настоящия договор попада под приложението на
чл.146 ал.2 от ЗЗП и чл.3 ал.2 от Директива 93/13/ЕИО, доколкото не се доказва
от банката/чл.146 ал.4 от ЗЗП/, че неговите клаузи са били предмет на
индивидуално договаряне, че договорената надбавка от 0,95% , валутата и други
условия е била само с конкретните кредитополучатели и с оглед на доказателствата,
съдът намира, че той е бил изготвен предварително от кредитора, като ищците не
са могли да повлияят на съдържанието му.
В исковата молба и в уточнението й в о.с.з., ищците
правят възражение за нищожност на клаузите на чл.3 ал.1 и 5, чл.6 ал.1 и ал.2 от
договора, като противоречащи на закона- ЗЗП и Директиви на ЕС, защото са дали
възможност на банката едностранно и неконтролируемо да промени лихвения процент. Съгласно чл.143 т.3 от ЗЗП, неравноправна е
всяка уговорка във вреда, на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на
търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля. В настоящия казус беше установено от доказателствата и от
заключението не вещото лице, че в договора са налице клаузи, зависещи
единствено от волята на банката. БЛП не се формира изключително от обективни
пазарни клаузи, влияещи върху размера му, като буферната надбавка е субективен
елемент, основан на собствена на банката преценка, поради което са налице
доказателства за наличието на посоченото основание за нищожност. Приложението
на чл.143 т.10 от ЗЗП е изключено по силата на разпоредбата на чл.144 ал.2 т.1,
който гласи, че доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие
на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение
да уведоми другата страна за промяната и другата страна има право незабавно да
прекрати договора. В настоящия договор не е предвидено правото на кредитополучателите
незабавно да прекратят договора, при което съдът намира,че липсата на
задължение на банката предварително да уведомява клиентите си за промяна на БЛП
и липсата на уговорено правомощие да прекратят договора при едностранна промяна
на това условие по него съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.144
т.10 ЗЗП по отношение на клаузата на чл.3 ал.5, във връзка с ал.1 от процесния
договор и същите са е неравноправни клаузи.
По отношение на възражението за нищожност, поради същите основания, на чл.6 ал.2, във връзка с ал.1 от договора, съдът намира същото за недоказано. Съобразно приетата фактическа обстановка, беше установено, че кредитът е бил договорен и усвоен в швейцарски франкове, като ищците са разполагали с възможността да погасяват кредита, като заплащат анюитетните вноски във валутата, в която кредита е разрешен, а именно CHF. В договора като алтернативна възможност е предвидено, че в случай, че не са осигурили дължимата сума по сметката, но има средства в лева по своите сметки, банката служебно изкупува равностойността на CHF в BGN, определена по курс „продава“. Доколкото самите кредитополучатели са се съгласили това да стане чрез закупуването на друга валута не може да се твърди, че е налице неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Действително от заключението на експертизата се установява, че в периода на действие на договора, франкът е повишил своята стойност, което е рефлектирало върху месечните вноски при превалутиране, като се получила разлика спрямо първоначално уговореното по погасителния план, но съдът намира, че тази разлика не се дължи на уговорени в процесния договор за потребителски кредит неравноправни клаузи, а на промяна във валутните курсове, което обстоятелство е извън влиянието на страните по договора. Тази промяна е риск, който и двете страни са поели, уговаряйки плащанията по договора в чужда валута. Този риск е изрично посочен, като известен на ищците в клаузата на чл.22 ал.1 от договора относно ежемесечните плащания по чл.6 ал.2 от договора в швейцарски франкове и те са декларирали, че поемат всички вреди. Като са декларирали, че са съгласни да поемат негативните последици от евентуалната промяна на валутните курсове, кредитополучателите са се съгласили и с приемането на ползите от подобна промяна, която икономически е обусловила сключването на договора в швейцарски франкове, вместо в лева, при който наличието на полза от вариране на тези валути е изключено. Доколкото неравноправната клауза се определя не с оглед на крайния резултат от договора, а в оглед на това дали осигурява равенство на правата и задълженията на двете страни по договора, в случаи когато увеличаването или намаляването на задълженията по договор за банков кредит се дължат на промени във валутните курсове и рискът между страните е разпределен, тези уговорки не могат да бъдат отнесени към неравноправните клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и да послужат като основание за нищожност на договора.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че с
неравноправен характер са единствено клаузите на чл.3 ал.5 и ал.1 от договора, тъй
като не дават право на ищците при направена промяна в лихвения процент от
страна на банката незабавно да прекратят договора.
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване на вземането на ищеца с изтичане на непосочена като период давност
на осн.чл.111, вр.чл.114
от ЗЗД. Доколкото вземането на ищеца е за неоснователно обогатяване на
осн.чл.55, ал.1 предлож.1-во от ЗЗД, като вземанията произтичащи от фактическия
състав на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичане на 5-годишната
давност по чл. 110 от
ЗЗД, като в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал.1
от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаване
на престацията, от деня, в който е настъпило обогатяването. В конкретния случай
анюитетните погасителни вноски по кредита на ищеца са получавани от ответника
ежемесечно с падеж първо число на месеца. Исковата молба на ищеца е подадена на
05.06.2015г., видно от датата на пощенското клеймо, като претенцията е за
неоснователно обогатяване на ответника за надвзети суми в периода от 01.06.2012г.
до 01.04.2015г. т.е. искът е предявен преди изтичане на 5-годишна погасителна
давност, поради което и това възражение за погасяване вземането на ищеца се
явява неоснователно.
Неоснователното обогатяване предполага неоправдано
разместване на имуществени блага при липса на основание и съгласно чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД, този който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Правната норма е приложима в случаите, когато още при получаване на
имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно
лице в това на друго. Такъв е случаят, когато е получено нещо въз основа на
нищожен договор или нищожна клауза, уреждаща имущественото разместване. Предвид, че анализът на горната фактическа
обстановка налага извода за липса на правно основание на част от плащането по
кредита на ищците, като такова то подлежи на връщане, тъй като ответника се е
обогатил с тази сума неоснователно. Видно от заключението на СИЕ, в случай, че
банката неправилно е повишила размера на БЛП спрямо първоначално уговорения,
ищците за процесния период са направили вноски в размер на 1387,90 CHF в повече от първоначално уговорените, като сумата
отнесена към фиксинга на швейцарския франк към всяка дата на плащане на
вноската е в размер на 1962,98лв. и размера на законната лихва върху всяка
разлика е 315,99лв. Горната сума, представляваща главница следва да се присъди
ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска. Искът в
останалата му част до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 и ал3 от ГПК, ищците и ответника
следва да заплатят направените от тях деловодни разноски, съразмерно с
уважителната, съответно отхвърлителната част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55 ал.1
от ЗЗД, "Юробанк България"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
"Околовръстен път" № 260 да заплати на К.Д.П. с ЕГН: ********** и Д.Х.П.
с ЕГН: ********** *** сумата от 1962,98лв. (хиляда деветстотин шестдесет и два лева
и деветдесет и осем стотинки), представляваща левовата равностойност на сумата 1387,90
CHF/швейцарски франка/ към
датата на плащане, като получена без правно основание по Договор да кредит за
покупка на недвижим имот № HL 25217/25.07.2007г.
в периода 28.06.2010 г. до 01.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба на 05.06.2015г. до окончателното й
плащане, като отхвърля
предявения иск за разликата до предявения размер от 7144,95 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ал.1
от ЗЗД, "Юробанк
България" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, ул. "Околовръстен път" № 260 да заплати на К.Д.П. с ЕГН: ********** и Д.Х.П.
с ЕГН: ********** *** сумата от 315,99лв. (триста и петнадесет лева и деветдесет и
девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата 1962,98лв. за периода от 28.06.2010 г. до 05.06.2015 г., като отхвърля
предявения иск за разликата до предявения размер от 975,54 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78 ал.1 от
ГПК, "Юробанк
България" АД, ЕИК *** да заплати на К.Д.П.
с ЕГН: ********** и Д.Х.П. с ЕГН: ********** сумата от 382,75 лева (триста
осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) представляващи направени
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78 ал.3 от
ГПК, К.Д.П. с ЕГН: ********** и Д.Х.П. с ЕГН: ********** да заплатят
на "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749 сумата от 953,45 лева (деветстотин петдесет и три лева и
четиридесет и пет стотинки), представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - гр.Шумен в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: