Р Е
Ш Е Н
И Е
1713/29.10.2015г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание, на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1433 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно
основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК.
В исковата си молба до съда Й.П.Г.,
ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен
представител С.К.Б., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, излага, че ответникът
П.Ж.Г., ЕГН **********,***, й е баща, като с Решение №657, постановено по гр. д.
№ 2111/2011 г. по описа на ШРС е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря
си, в размер на 100.00 лв. От тогава бил изминал период от време, през който
били настъпили значителни промени на обстоятелствата, при които била определена
издръжката. Детето било израснало, като в този смисъл се били увеличили личните
и ежедневните му разходи и определената издръжка се явявала недостатъчна. На
следващо място се твърди, че ищцата е ученичка в паралелка с разширено
изучаване на изобразително изкуство и информационни технологии, като всеки
месец, за часовете по изобразително изкуство е необходимо да й се закупуват
консумативи /четки за рисуване, бои, моливи и др./. Й. имала и музикални
заложби, поради което посещавала уроци по пеене, като заплащала ежемесечно
такса за тези уроци в размер на 85.00 лв. Детето желаело да свири и на
музикален инструмент, но майката нямала възможност да й осигури това обучение.
От друга страна, детето често боледувало, което налагало системно лечение с
антибиотик, включително и приемане на витамини. Майката на ищцата реализирала
месечно трудов доход в размер около 500.00 лв., а бащата, от своя страна, живее
и работи във В., като реализирал много добри доходи. Ответникът нямал алиментни
задължения към други лица. В искова молба, подадена от ответника, по което било
образувано гражданско дело /ГД№212/2015 г./, същият е заявил, че за периода от
месец юни 2014 г. до месец декември 2014 г. е реализирал средно месечен доход
от 1 500 паунда /4 032 лв./. Ищцата посещавала и психолог, тъй като се
установило, че тези срещи са необходими, с оглед емоционалното й състояние. До
прекратяването на ГД№212/2015 г., ответникът е заплащал телефонните разговори
на дъщеря си, по сключен по негова инициатива договор за предоставяне на
мобилни услуги, както и таксите за уроците по пеене, като й е изпращал дрехи,
обувки и аксесоари. Към датата на подаване на молбата, ищцата не осъществявала
някакви контакти с баща си, като последният, извън определената издръжка, не
участвал по някакъв начин при отглеждането и възпитанието на детето си. Поради гореизложеното, моли съда да се
постанови решение по силата, по силата на което да се допусне изменение на
присъдената по гр.д. № 2111/2011 г. по описа на ШРС месечна издръжка, като
същата се увеличи на 700.00 лв., считано от датата на предявяване на иска, с
падеж първо число на месеца, за който се отнася до настъпване на законни
предпоставки за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира и разноски.
Ответникът,
в законно установения срок, депозира отговор, в който заявява, че счита искът
за допустим, като излага възражения срещу размера на иска. Излага твърдения, че
макар и да работи във В., към датата на подаване на писмения отговор, същият не
работел, тъй като му предстояло дългосрочно обучение в учебно заведение,
свързано с професионални квалификации.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се установява
и от приложените по делото писмени доказателства /удостоверение за раждане от *** ***/, че ответникът П.Ж.Г.,
ЕГН ********** е баща на непълнолетната ищца- Й.П.Г., ЕГН **********. Не се
спори между страните, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето се поемат от майката. От Решение №657/29.07.2011 г., постановено по
гр.д. № 2111/2011 г. по описа на ШРС, става ясно, че съдът е изменил размера на
присъдената с решение, постановено по гр. д. №2904/2007г. по описа на ШРС,
месечна издръжка, дължима от ответника на ищцата, като е увеличил издръжката на
сума от 100.00 лв., считано от влизане в сила на решението, до настъпване на
обстоятелства, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж- първо число на месеца,
за който се дължи. Решението е влязло в законна сила на 13.08.2011 г. От
посочената дата до приключване на устните състезания в настоящото производство е
изтекъл период, повече от четири години, през който детето безспорно е израснало,
а с това са се увеличили и ежедневните му разходи за храна, облекло, развлечения,
обучение и други. От друга страна, общоизвестни факти са настъпилите
икономически промени в страната след 2011 г. във връзка с нарасналите цени на
стоките и услугите, както и фактите относно нарастване размера на минималната
работна заплата и от тук- размера на минималната издръжка, дължима за едно дете.
Имайки предвид изложеното, съдът заключава, че са настъпили трайни съществени
изменения на обстоятелствата, при които е била определена дължимата месечна
издръжка, което от своя страна е предпоставка за увеличението й.
Що се касае до конкретния размер на издръжката,
съобрази следното: От представеното по делото копие от служебна бележка,
издадена от СОУ „С. Д.“, се установи, че ищцата е записана като ученичка в 8 б
клас за учебната 2014/2015 г. в горепосоченото учебното заведение. Не се спори
между страните, а се установява и от приложената по делото служебна бележка,
издадена от Общински младежки дом, че ищцата посещава уроци по пеене във
вокално студио „С. з.“ към ОМД и плаща месечна такса в размер на 85.00 лв.,
включваща осем индивидуални часа и четири общи репетиции. Установи се, че във
връзка с учебната паралелка, в която е записана ищцата и занятията, които се
извършват по изобразително изкуство, ежемесечно на ищцата са й необходими
средства за закупуване на консумативи /бои, четки и т.н./. От ангажирания от
ищцовата страна удостоверителен документ- медицинско удостоверение от
29.05.2015 г., се установи, че непълнолетната ищца често боледува от
заболяване, за което е необходимо системно лечение с антибиотици.
Обстоятелството, че Й. страда от заболяване, за което безспорно й е необходимо
лечение, респ. закупуване на медикаменти за провеждане на лечение, се установява и от събраните както в полза
на ищеца, така и в полза на ответника гласни доказателства. Установи се и, че
ищцата има ежемесечни разходи за заплащане на предоставени й мобилни услуги
/извлечение от сметка на ищцата по договор за предоставяне на мобилни услуги/. Събраните
гласни доказателства /показанията на разпитаните в полза на ищеца свидетели/
сочат, че инициативата за сключване на втори договор за мобилни услуги е на бащата,
като последният първоначално заплащал месечната такса, но след влошаване
отношенията му с ищцата, преустановил плащанията. От удостоверение, издадено от
„Ф.“, става ясно, че майката на ищцата за периода от месец ноември 2014 г. до
месец април 2015 г. е реализирала средно месечен брутен доход в размер на 684,
13 лв. От искова молба, подадена от ответника, послужила за образуване на
ГД№212/2015 г., подадена в канцеларията на ШРС на 02.02.2015 г., става ясно, че
ответникът трайно се е установил да живее и работи във В., като в молбата е заявил,
че в Л. има „ добри условия за живот, възпитание и обучение, необходим за
нейното физическо, психическо и нравствено развитие“. В същата молба ответникът
е посочил, че се е ангажирал да заплаща частните уроци на дъщеря си по пеене в
Младежкия дом, като редовно й изпраща дрехи, вещи за училище и всичко, от което
има нужда. Ответникът заявява и, че той и съпругата му работят в Л. повече от
шест години, като дейността им е свързана с поддръжка и ремонт на частни
домове, като имали редовни клиенти от шест години, за което и представя банкови
извлечения. По делото са представени и заверени преписи от банкови извлечения
от сметка на ответника, считано за периода от месец юни 2014 г., от които става
ясно, че за посочения период по сметката на ответника средно месечно са
постъпвали суми от 1 797.03 британски лири /с левова равностойност за
процесния период около 4 474, 60 лв./. Няма спор между страните, че
майката на ищцата има още едно, ненавършило пълнолетие дете, за което
непосредствено полага грижи, а ответникът няма алиментни задължения към трети
лица, като ищцата му е единствено дете. От разпитаните в полза на ищеца
свидетели става ясно, че Й. живее с майка си, втория й съпруг и сестра си в
жилище под наем, за което ползване плащат месечен наем, в размер около 200.00
лв. От документите по делото договор за наем, приложен към ГД№212/2015 г. по
описа на ШРС, става ясно, че ответникът в гр. Л. също живее в жилище под наем,
за което следва да заплаща месечен наем, в размер на 800.00 британски лири. От
гласните доказателства, събрани в полза на ответника, се установи също, че
ответникът посещава Б. два пъти годишно, като пътува със самолет. Имайки
предвид изложеното, а от друга страна- отчитайки нуждите на детето, обусловени
от възрастта, обучението и здравословното му състояние, и материалните
възможности на неговите родители, намира, че от завеждане на исковата молба – 08.06.2015
г. следва да бъде определена издръжка за ищеца, общо в размер на 380.00 лв., от
която бащата да заплаща по 300.00 лв., месечно, а майката, полагаща и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му– разликата от 80.00 лв.
Съдът, при определяне размера на дължимата на ищеца от ответника издръжка, се
съобрази, освен с нуждите на непълнолетната, съответни на възрастта и нуждите и
желанието от допълнително обучение /Й. е на петнадесет години, ученичка в профилирана
паралелка, като посещава и допълнителни курсове във връзка с развитие на
талантите й/, така и с възможностите на нейните родители и по- конкретно на нейния
баща. Общоизвестни факти са размерите на доходите, реализирани в други държави,
членки на ЕС, в случая във В., т.е. че обичайно са в по- висок размер в
сравнение с работните заплати за Б.. На следващо място, ответникът изложи твърдения,
че към датата на подаване на писмения отговор, респ. към датата на приключване
на устните състезания, вече не работи, тъй като учи за някаква допълнителна
квалификация, но тези му твърдения не са подкрепени с някакви надлежни
доказателства. Действително, разпитаният в негова полза свидетел- Ж. Г., баща
на ответника, заяви, че синът му в момента не работи, тъй като учи, като го
издържа съпругата му, но съдът не дава пълна вяра на тези показания, поради
обстоятелството, че от една страна, са изявление на лице, което с оглед на
разпоредбата на чл.172 от ГПК се явява заинтересовано от изхода на делото, а от
друга страна са в противоречие с изявленията на ответника, изразени в
обстоятелствата част на исковата молба по гр.д. №212/2015 г. В тази молба
ответникът заявява, че работи в Л. заедно със съпругата си, като имали редовни
клиенти, т.е. признава, че работата, която извършва и резултатите от нея е в
следствие на съвместно полаган от него и съпругата му труд. На следващо място,
дори и да се приеме, че ответникът за период от около два месеца /според
показанията на водения от него свидетел/ не работи, а учи, не се установи за
какъв период е курсът на обучение, както и конкретната ангажираност, която
изисква обучението му, т.е. не се установи дали се отнася до целодневно
обучение или почасово. По делото безспорно се установи и, че същият заплаща
месечно значителни суми за разходи /извлечения от банкова сметка, *** от негова
страна почивки в Б./, които обстоятелства водят съда до извода, че доходите му
значително надвишават минималните размери за страната. Безспорно, според
изискванията на закона, както и съобразно тълкуването на разпоредбите за
издръжката на ненавършилите пълнолетие лица, размерът на издръжката следва да
се определи като се имат предвид възможностите на дължащия издръжка и
конкретните нужди на децата, с оглед правилното им отглеждане, възпитание и
хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. Принципно по- големите материални възможности на родителите са
основание за присъждане на по- големи по- размер издръжки, но не следва да се
присъждат прекомерно високи размери на издръжки, които биха могли да стимулират
издържания към неоправдан лукс и неполезен начин на живот, т.е. биха се
отразили негативно за възпитанието му. Ето защо, с оглед установените нужди на
непълнолетната и конкретните материални възможности на нейните родители,
заключава, че претенцията за издръжка следва да се уважи за сума от 300.00 лв.,
издръжка, която следва да се заплаща от ответника, а за остатъка, до пълния
предявен размер, следва да се отхвърли поради неоснователност.
Посочената издръжка се дължи, ведно с лихви за
забава върху всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който
се отнася.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100.00 лв.,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от
иска.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 266.67
лв., представляваща извършените по делото разноски, съразмерно отхвърлената
част от иска.
На
основание чл.78, ал.6, вр. с чл. 83, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. с Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи по сметка на
Шуменски районен съд сумата от 288.00 лв., представляваща държавна такса върху
присъдения увеличен размер на издръжката.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената
с Решение №657/29.07.2011 г., постановено по гр.д. № 2111/2011 г. по описа на
ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от П.Ж.Г., ЕГН **********,***, в полза на детето му Й.П.Г.,
ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен
представител С.К.Б., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА на 300.00
лв. /триста лева/, месечно, считано от 08.06.2015 г. до настъпване на законни
предпоставки за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – до пето число
на месеца, за който се дължи.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
решението в частта за присъдената издръжка, подлежи на предварително
изпълнение.
ОСЪЖДА П.Ж.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Й.П.Г., ЕГН **********,
действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен представител С.К.Б.,
ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща извършените от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.П.Г., ЕГН **********, действаща със
знанието и съгласието на своята майка и законен представител С.К.Б., ЕГН **********,
и двете с адрес: ***, да заплати на П.Ж.Г., ЕГН **********,*** лв. /двеста
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща извършените
от ответника разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА П.Ж.Г., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд сумата
от 288.00 лв. /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса
върху присъдения увеличен размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от деня на обявяването му- 30.10.2015 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: