Р Е Ш Е Н И Е

 

577/10.7.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, петнадесети  състав

На  седми юли  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                            Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1440 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирана е молба от Т.Д.Г., ЕГН ********** *** и М. П. Г., ЕГН **********,***,  в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие, бракът им да бъде прекратен,  както и че са постигнали споразумение, относно личните и имуществените отношения между тях.  Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Молителите Т.Д.Г. и М. П. Г. в съдебно заседание се явяват лично и с процесуален представител – адв.Р.Я.М. от ШАК. Поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.50 от СК. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

             ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Т.Д.Г. и М. П. Г. са законни съпрузи като гражданският брак между тях бил сключен на 29.05.1994 г в гр. Ш., за което било издадено Удостоверение за сключен граждански брак ГБ 92 № 020781 От брака си нямат родени деца. От известно време се  убедили, че не могат да живеят като съпрузи и непоколебимо и сериозно решили да се разведат.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак ГБ 92 № 020781

 При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, относно имуществените си отношения, а именно, че същите ще бъдат уредени извънсъдебно, както и по отношение на ползването на семейното жилище, което е напуснато от молителя ще се ползва от съпругата след развода.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата от Т.Д.Г. и М. П. Г., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки в предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, то съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителя е  внесъл държавна такса в размер на 40 лева.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Т.Д.Г., ЕГН ********** *** и М. П. Г., ЕГН **********,***,  сключен  на  29.05.1994г. в гр.Ш. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т.Д.Г., ЕГН ********** и М. П. Г., ЕГН ********** споразумение в следния смисъл:

1. Семейното жилище –  находящо се в гр. Ш., ул. “....” № 31, е напуснато от Т.Д.Г. и се предоставя  за ползване на М. П. Г..

2. След прекратяване на брака молителката М. П. Г. възстановява предбрачното си фамилно име – И...

3. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

4.Движимите вещи и недвижимите имоти придобити по време на брака ще бъдат уредени извънсъдебно.

 ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, която е внесена в пълен размер от молителя при завеждане на делото.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: