№1836/27.11.2015г.
Шуменският
районен съд, в публичното заседание на двадесет и втори октомври ,
през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
при
секретаря А.П. , като разгледа докладваното от
районният съдия гр.д. №1443
по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.54 от ЗЗП вр. чл.55 ал.1 , предл.. първо от ЗЗД ГПК .
Депозирана е искова молба от В.П.В. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес ***срещу „Медико плюс-1 „ ЕООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , , ул*** , представлявано от С. М. С. , в която посочва , че закупил ортопедичен масажиращ матрак като заплатил за него веднъж сумата от100 лв. и след това, сума в размер на 830 лв. на представител на фирма, която правила презентация на матраците, като представителя на фирмата попълвал документи, които в момента той не прочел, а му било показано къде да подпише. След като си заминал представителя на фирмата и разгледа документите установил, че поръчаните матраци не са един, а два, и за тях ще дължал още сума в размер на 1130 лв. На 22.04.2015 г. по куриерска фирма му били доставени матраците, като на куриера заплатил остатъка от дължимата сума от 1130 лв. След разопаковане на единия матрак установил, че матрака не бил масажиращ, а вибрационен, който не изпълнявал масажиращи функции, не бил доволен от продукта и решил да го върне на ответника. Чрез куриерска фирма направил опит да върне матраците и да му бъдат възстановени платените суми, но ответника отказвал да получи пратката. Подал жалба до КЗП на 30.04.2015 г., на 01.05.2015 г. изпратил заявление на електронната поща на ответника, че се отказва от сключения договор, но на 12.05.2015 г. получил писмо от ответното дружество, с като го уведомявали, че съгласно ОУ на сключени договор, същият неподлежал на отказ и влизал в сила от момента на подписването му. Ищецът претендира разваляне на договор, връщане на платената сума, ведно с дължимата законна лихва до окончателно изплащане на сумата и възстановяване на направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява , че иска е допустим, но неоснователен. Заявява, че ищецът е имал възможност да се запознае с договора преди подписването ме, че на презентацията демонстрацията е била не с масажиращ а с вибрационен масаж. На 01.06.2015 г. на ищеца било предложена да се подпише споразумение с което да му се възстанови сумата от 1100 лв., като той се задължавал да върне неразпечатания матрак, както и подаръците, които е получил, като му била поискана банкова сметка ***. Ищецът бил търсен на 03.06.2015 г. и на 04.06.2015 г. на отказвал да подпише споразумението и не бил съгласен с предложението. Ответникът претендира заплащане на направените разноски от негова страна, представляващи адвокатски хонорар.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
По делото е безспорно , че между страните , на 18.04.2015г. е сключен Договор за поръчка №00999/18.04.2015г. , по силата на който ответникът се е задължил да достави на ищеца 2 бр матраци , на обща стойност 1960 лева Фактическите обстоятелства , свързани със сключването на договора са изяснени – на 18.04.2015г. извършена е презентация на продукта , след което представител на ответната фирма е посетил дома на ищеца , където е сключен и договора , т.е. сключен е договор извън търговския обект по смисъла на чл.44 от ЗЗП .Също няма спор и се доказва от товарителница №10613513 на „Тип Топ куриер“ АД , че на 22.04.2015г. , с куриерска фирма , ответникът е доставил уговорените вещи . На 01.05.2015Г. ., потребителят е изпратил уведомително писмо по електронна поща на изпълнителя , с което му е съобщил , че матраците не отговарят на очакванията му , поради което желае да ги върне . Едновременно с това е върнал 2 броя матраци , плюс допълнително получените подаръци на изпълнителя на поръчката . От ответника е последвал отказ да ги приеме , поради което са върнати на потребителя .
В
настоящото производство , отчитайки начина на сключване на сделката – „извън
търговски обект „ , ищецът се позовава на разпоредбата на чл.50 от ЗЗП , според
който Потребителят има право да се откаже от договора извън търговския обект,
без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща
каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.
54, ал. 3 и чл.
55, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на стоките .
Основното възражение на ответника е , че въпреки , че се касае за сделка по чл.44
от ЗЗП , потребителят не притежава правото да върне продуктите , защото е
налице хипотезата на чл.57 , ал.1 , т.3 от ЗЗП - договор за поръчка , с
което по силата на посочената разпоредба
се изключва възможността потребителят да упражни правото чл.50 от ЗЗП . Това
възражение очертава основният спор по делото , като ищецът отрича изцяло
правната природа на договора , като такъв „за поръчка“ . В подкрепа на тезата
си , заявява , че не е възможно поръчката да е приета на 18.04.2015г. , т.е.
момента на сключване на договора и да е изпълнена на 22.04.2015г. - датата на
получаване на продуктите , като в този
период да се е осъществило изработването
на матраците . Изискването , поръчаното
да бъде изработено след сключване на договора , ищецът извежда от разпоредбата
на § 13 , т.33 от ДР на ЗЗП която дефинира „стоки изработени по поръчка“.
Според този нормативен текст това са стоки , които не са изработени
предварително, а са изработени въз основа на индивидуален избор или решение на
потребителя. По делото е представена
преписка по жалба депозирана от ищеца ,
вх.№Ц-02-1109/13.05.2015г. по описа на КЗП , в
която се съдържа заключението на
проверяващия орган , според което ответникът продава матраци със стандартни
размери , но поръчаният от ищеца е с индивидуални размери и не е от категорията
на стандартните .От описаните констатации , единственият извод , който може да
се направи , че по общо правило
матраците доставени на ищеца не са стандартен размер и такива не се
продават серийно от ответника . От друга страна обаче , липсва основание
категорично да се приеме , че конкретно вещите предоставени на ищеца са
изработени след поръчката , което обстоятелство е най-съществено с оглед
цитираното по-горе определение за „договор за поръчка“ . Напротив , безспорно
установените факти , касателно датата на договора за поръчка – 18.04.2015г. и момента на доставянето им - 22.04.2015г. , т.е. период от четири дни по-късно , водят до единствено логичният житейски и правен извод за невъзможност в
такъв срок матраците да бъдат изработени ( в
Германия )
, транспортирани и доставени на ищеца .
Поради горното съдът приема , че въпреки , че сключеният между страните договор
е наименован „за поръчка“ , изпълнението
му не покрива елементите на
дефиницията по § 13 , т.33 от ДР на
ЗЗП , следователно по отношение на него са
приложими общите правила по чл.50 и сл.
От от ЗЗП Ищецът е изпълнил вменените му
от горепосочените разпоредби , задължения при отказ от договора – в допустимия
14 дневен срок от получаване на стоките (стр.17 от делото ), е информирал по недвусмислен начин ответника , че се отказва от договора ,
изпратил е артикулите чрез куриерска фирма на адреса посочен от ответника , което води до задължение за продавача да приеме стоките и да възстанови платената за
тях сума , на основание чл.54 от ЗЗП . Неоснователно е възражението му ,
че на единия матрак е нарушена целостта
на опаковката , защото не съществува забрана потребителят да наруши опаковката
, напротив съгласно чл.55 ал.4 от ЗЗП , потребителят носи отговорност само за
намалената стойност на стоките причинена
от изпробването им , различно от необходимото , за да установи естеството ,
характеристиките и доброто им функциониране . По аргумент за обратното , след
като липсват твърдения и доказателства , че нарушаването на опаковката на
единия от матраците е довело до
намаляване на стойността му , различна от възможността да го изпробва , търговецът няма право да откаже връщането
му .
Относно размера на претенцията , съдът
намира , че се явява частично
основателна , т.к. ищецът претендира възстановяване на сума от 2060 лева ,
представляваща стойността на покупката , но както и той е посочил в исковата
молба , съществуват доказателства за платена сума от 1960 лева . В Договор за индивидуална поръчка
№00999/18.04.2015г. , Поръчка на масажиращ матрак от 18.04.2015г. , Доставка по
договор за поръчка от 18.04.2015г. , товарителница №10613513 на „Тип Топ
Куриер“ АД е отразено , а това не е спорно и между страните , че ищецът е
заплатил на ответника сума от 1960
лева . Ищецът заявява , че още преди
сключване на договора , при представянето (презентацията) на продуктите е заплатил на ответника „на ръка“ сума
от 100 лева . За това обстоятелство липсват
доказателства , ето защо подлежи на възстановяване сумата от 1960 лева .
Необходимо е да се добави , че ответникът възразява , че не е възстановил
сумата , т.к. ищецът не му е предоставил банкова сметка , ***ърнати заплатените
суми . Обичайно при договорите извън търговския обект , начина на
възстановяване на платените суми се
уговаря при сключване на договора , но т.к. в настоящия не е предвиден отказ от
договора , ответникът разполагал с право на избор – например да плати чрез пощенски запис , паричен запис чрез
куриерска фирма или друг способ , фактът , че ищецът не е предоставил банкова
сметка ***.54 от ЗЗП . Ищецът претендира и заплащане на разходите извършени за
връщане на продуктите . Както се изяснява от твърденията на ищеца и приетите
писмени доказателства - Товарителница
№114170607 , Обратна разписка ., той е изпратил получените продукти на
предоставения от ответника адрес , но последният е отказал да получи пратката ,
в резултат на което куриерската фирма ги е върнала на подателя . Съгласно чл.55
, ал.2 от ЗЗП , потребителят заплаща преките разходи за връщане на продукта ,
освен ако не е уговорено друго . В настоящия случай , ответникът неоправдано е
отказал приемането на стоките , което превръща сумата по куриерските
разходи в допълнителен разход за
потребителя , за какъвто той не отговаря , ето защо съдът намира , че подлежат
на възстановяване .
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 464,69 лева , съразмерно на уважената част
от иска .
На основание чл.78 , ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 37,25 лева., съразмерно на
отхвърлената част от иска .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Медико плюс-1 „
ЕООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , , ул.“*** ,
представлявано от С. М. С. ,
на основание чл.54 от ЗЗП вр. с чл.55 , ал.1 , предл. първо от ЗЗД .- поради
развален Договор за поръчка
№00999/18.04.2015г. да заплати на В.П.В. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес ***-13, офис 21 , сумата от 2047,26
(две хиляди четиридесет и седем лева и двадесет и шест
ст.) лева .представляваща стойността на 2 броя масажиращи матраци и разходи за връщането им .
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2047,26 лева до пълния
предявен размер от 2147,26 лева , като неоснователен .
ОСЪЖДА „Медико плюс-1 „
ЕООД , ЕИК:*** да заплати на В.П.В. ,
ЕГН:********** , сумата 464,69 (четиристотин шестдесет и четири лева и шестдесет и
девет ст.) лева - деловодни разноски , съразмерно на уважената
част от иска .
ОСЪЖДА
В.П.В. , ЕГН:********** да заплати на „Медико
плюс-1 „ ЕООД , ЕИК:*** , сумата 37,25 (тридесет и седем лева и двадесет и пет ст.) лева - деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената
част от иска .
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: