Р Е Ш Е Н И Е

1818/24.11.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 05 (пети) ноември Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1512 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД гр. София твърди, че на 17.08.2012 г. сключило с ответницата Р.Я.Я. договор за стоков кредит, по силата на който предоставило на последната сума в размер на 629,00 лв. за закупуване на преносим компютър. В изпълнение на задълженията си, ищецът предоставил цитираната сума на ответницата. Страните по договора се договорили дължимата сума от Я. да бъде платена на 12 равни месечни вноски, платими на 21-во число на месеца с начало 21.09.2012 г. Ответницата не платила нито една вноска. Поради това, дружеството депозирало пред СРС /изпратено по компетентност на ШРС/ заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 131/2015 г. по описа на ШРС. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК Я. подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищцовото дружество срещу ответницата в размер на 629,00 лв., представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за стоков кредит № 938581/17.08.2012 г., за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 131/2015 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 24.11.2014 г. до окончателното плащане.

Ответницата не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения договор за стоков кредит № 938581/17.08.2012 г., включващ като неразделна своя част общите условия за отпускане на стокови кредити, сключвани от ищцовото дружество е, че „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД гр. София предоставило на Р.Я.Я. сума в размер на 629,00 лв. за закупуване на преносим компютър. В договора е предвидено, че кредитополучателят платил първа вноска в размер на 20,00 лв., представляваща част от продажната цена, възлизаща на 649,00 лв. и се задължава да върне сума в размер на 629,00 лв. на 12 месечни вноски, възлизащи на по 62,90 лева. Посочено е, че начинът на усвояване на сумата е чрез превод на сумата по сметка на търговеца или на потребителя. Съдът констатира от приложената фактура № 132/17.08.2012 г., издадена от „Нов лаптоп“ ЕООД гр. София, че ответницата закупила преносим компютър марка „HP630A6E76E76EA“ на стойност 649,00 лева.

От приложеното ч.гр.д. № 131/2015 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 24.11.2014 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 48/26.01.2015 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.11.2014 г. до окончателното плащане и за разноски в размер 25,00 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 22.04.2015 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Исковете са предявени от „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Р.Я.Я. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 48/26.01.2015 г. по ч.гр.д. № 131/2015 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува следното вземане в полза на ищеца срещу ответницата: 629,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за стоков кредит № 938581/17.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 24.11.2014 г. до окончателното плащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 131/2015 г. на ШРС, договорът за стоков кредит от 17.08.2012 г., включващ като неразделна своя част общите условия към договорите за стокови кредити, сключвани от ищцовото дружество и издадената фактура от трето лице-търговец.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) – договор за потребителски кредит. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между страните по делото е налице валидно сключен договор за заем.

Доказа се чрез приложената фактура, установяваща изпълнение на целта, за която е уговорена сумата, че ищцовото дружество предоставило в собственост на ответницата пари, чиято стойност възлиза на 629,00 лева. От своя страна, Я. се задължила да върне заетата сума. Ето защо, съдът счита, че между ищецът и ответницата е налице валидно сключен договор за заем, по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Страните по сделката са уговорили връщането на заетата сума да се извърши на 12 погасителни месечни вноски. Не се събраха доказателства, че ответницата платила каквато и да е сума, дължима по силата на договора.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД гр. София от Р.Я.Я. за парична сума в размер на 629,00 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за стоков кредит № 938581/17.08.2012 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Я.Я. с ЕГН **,*** и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД, ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „***“ № 38-40, ет. 5, представлявано от М.Ф., че съществува вземане на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД гр. София от Р.Я.Я. в размер на 629,00 лв. (шестстотин двадесет и девет лева), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за стоков кредит № 938581/17.08.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2014 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 48/26.01.2015 г. по ч.гр.д. № 131/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

ОСЪЖДА Р.Я.Я. да заплати на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД гр. София направените по заповедното производство деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: