Р Е Ш Е Н И Е

1919/17.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1554 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени иска: спор за родителски права, местоживеене на детето и определяне на режим на лични контакти с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК и иск за издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от К.А.К., с ЕГН**********,*** срещу Г.Ж.Г., с ЕГН**********,***. Ищецът твърди, че с ответницата съжителствали на семейни начала в продължение на пет години, както и че имали родено едно дете – Н. К. А., с ЕГН**********. Съвестният им живот протичал нормално, като взаимно се разбирали и уважавали. Впоследствие разбрал, че Г. има връзка с друг мъж, което станало причина през месец февруари 2015 год. да се разделят и ответницата да напусне съвместно обитаваното от двамата жилище, заедно с детето. В исковата молба ищецът излага, че след раздялата им непрекъснато се интересувал от детето и искал да се го вижда, но ответницата ограничавала тази възможност, като дори завела дело по ЗЗДН, в резултат на което срещу него била издадена Заповед за защита.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да му бъде определен разширен режим на лични контакти, а именно: три пъти в седмицата по два часа в работните дни и всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в събота, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не в платен годишен отпуск, за празниците Коледа, Нова година и Великден, когато почивните дни са повече от два да бъдат разпределени поравно между двамата родители по посочен в молбата начин. С оглед ниската възраст на детето не възразява родителските права да бъдат предоставени на ответницата, като бъде определено местоживеенето на детето при нея, както и да бъде определена месечна издръжка, която да заплаща по отношение на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител в размер на 110 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване обстоятелство, изключващо или погасяващо изплащането на издръжката, като бъде определен падеж за изплащането й до 15 число на месеца, за който се дължи.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител - адв.С.Д. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. Едновременно с отговора от страна на ответницата по първоначалния иск е предявен и насрещен иск. В отговора ответницата не отрича факта, че с ищеца са живели на семейни начала до месец февруари 2015 год., но твърди, че е напуснала съвместно обитаваното жилище, поради нанесения й от ищеца побой на 22.02.2015 год. Сочи, че последният е осъществил спрямо нея множество актове на домашно насилие, конкретизирани подробно в отговора, които са станали повод за образуване на ГД №991/2015 год. по описа на ШРС. Същото е приключило, като срещу ищеца поп първоначалния иск е била издадена Заповед за защита. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че е ограничавала възможността на ищеца да вижда детето, като заявява, че му предоставя такава възможност въпреки наложената му с посочената по-горе заповед забрана. Изразява несъгласие с искания от ищеца разширен режим на лични контакти с детето и размера на издръжката, която същия да заплаща. Признават факта, че бащата е заплащал издръжка на детето в размер на по 100 лева месечно, считано от месец март 2015 год.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ищеца дете Н. на нея; да определи местоживеенето на детето на нейния адрес, да определи подходящ режим на лични контакти на детето с неговия баща, като предлагат конкретен вариант за режима на лични контакти и молят ищецът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка да малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител в размер на 150 лева, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи.

На ищеца по първоначалния иск са били изпратени препис от насрещния иск, отговора на ответника и приложените към тях доказателства, като в срока за отговор от негова страна е депозиран отговор на насрещния иск. В отговора ищецът по първоначалния иск оспорва предложения режим на лични контакти, като счита, че именно с оглед ниската възраст на детето, ограничаването на режима би довело до отчуждаване на детето от неговия баща и не би допринесло за запазване на емоционалната връзка между тях.

В съдебно заседание ответникът явява лично и с упълномощен представител – адв.Б.Б. от ШАК, като поддържат предявените насрещни искове и молят същите да бъдат уважени. По отношение режима на лични контакти, които следва да бъдат определени между ищецът по първоначалния иск и детето Н. заявяват, че са съгласни на следния режим: до навършване на четиригодишна възраст на детето – всяка събота от два до три часа, а след навършване на четиригодишна възраст всяка събота и неделя от месеца с приспиване.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът К.А.К. и ответницата Г.Ж.Г. съжителствали на семейни начала около пет години, като имали родено едно дете – Н. К. А., с ЕГН**********. Съвестният им живот протичал нормално, като взаимно се разбирали и уважавали. След като ответницата започнала да посещава курс по народни танци, разбрал, че Г. има връзка с друг мъж, който също посещавал курса по народни танци. Това станало причина през месец февруари 2015 год. да се разделят и ответницата да напусне съвместно обитаваното от двамата жилище, заедно с детето. Последните се преместили в дома на родителите на ответницата. След раздялата им ответницата завела дело по ЗЗДН, в резултат на което било образувано ГД №991/2015 год. по описа на ШРС. Същото е приключило, като срещу ищеца по първоначалния иск е била издадена Заповед за защита.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Т. А. К., П. Т. П., Н. В. С. и Д. Х. И., на приетите като писмени доказателства по делото: Дубликат на Удостоверение за раждане от *** год., Договор за наем от 01.06.2015 год., Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2012 год., Договор за арендуване на земеделска земя от 27.09.2013 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №195, том Х, рег.№7055, дело №1384 от 2004 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя №92, том ХI, рег.№7467, дело №1884 от 2001 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя №32, том ХIV, рег.№9733, дело №1895 от 2010 год., Договор за наем №113 от 07.01.2013 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, Протокол от съдебно заседание от 20.05.2015 год. по ГД №991/2015 год. по описа на ШРС, Заповед за защита от 20.05.2015 год., Трудов договор №040/29.03.2013 год., Фактура №1738/23.07.2015 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ГД №991/2015 год. по описа на ШРС както и от изготвения и приет по делото Социален доклад изх.№ЗД-11/0389/09.10.2015 год., писмо УРИ 172900-15311/22.10.2015 год., ведно с приложената към него докладна записка от 11.10.2015 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че родителите на детето не живеят заедно и че същите не са постигнали съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката, което от своя страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенциите на ищцовата страна по първоначалния иск касаят единствено конкретния режим на лични контакти, като страната изразява съгласие родителските права върху детето Н. да бъдат предоставени на майката и да бъде определено местоживеене на детето на адреса на майката. В същото време страните освен относно режима на лични контакти страните не са постигнали съгласие и относно размера на издръжката, която ищецът следва да заплаща на детето.

При преценка на въпроса за упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, независимо от факта, че страните не спорят по този въпрос, следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, привързаността му с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна на трети лица и др.

Родителските качества имат голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на детето. В конкретния случай и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че всеки един от тях може да разчита на помощ от трети лица при отглеждането и възпитанието на детето. В същото време следва да бъде отчетен и факта, че ищецът по първоначалния иск има и други две деца от предишна негова връзка, за които е полагал грижи и е отглеждал.

При преценка моралния облик на родителите съдът намира, че въпреки наведени и от двете страни доводи в тази насока, по делото липсват доказателства за прояви от тяхна страна, които да водят до извода за неморално и порочно поведение, което от своя страна да дава лош пример във възпитанието на детето. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че приложеното ГД №991/2015 год. по описа на ШРС съдържа данни за упражнено от страна на ищеца домашно насилие спрямо ответницата, но тези взаимоотношения касаят единствено страните по делото, доколкото детето не е било страна по образуваното гражданско дело и в същото не се съдържат данни за упражнено спрямо него насилие, с изключение на твърденията, че част от актовете на насилие са били извършени в негово присъствие. В същото време и двете групи свидетели, доколкото едната е ангажирана от страна на ищеца, а втората от страна на ответницата, свидетелстват, че ищецът полага адекватни грижи за детето, в периодите, в които са заедно, както и че ответницата също полага нужните грижи за отглеждане и възпитание на детето.

При преценка привързаността на детето, съдът съобрази обстоятелството, че е налице такава към всеки един от тях, независимо от ниската възраст на детето. В тази връзка, съдът съобрази събраните в тази насока гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. А. К., П. Т. П., Н. В. С. и Д. Х. И., от които се установява, че детето не плаче, когато бъде взимано от баща си и връщано при своята майка, както и че в обкръжението на всеки един от тях то чувства тяхната обич, привързаност и грижи. В същата насока е и заключението на изготвения по делото Социален доклад.

При преценка на въпроса за предоставянето на родителските права съдът съобрази, че детето е момиче на две годишна възраст. В този смисъл съдът споделя становището, залегнало в константната съдебна практика, че майката е по-пригодна да отглежда и възпитава дете от женски пол и че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа. По делото не са налице доказателства за укоримо или непристойно поведение на майката, което от своя страна да наложи извода, че същата няма необходимите качества да отглежда и възпитава детето и че влиянието й върху детето би довело до някакви отрицателни последствия спрямо нея.

При преценка на възможностите на всяка от страните за помощ от трети лица съдът съобрази, че бащата от своя страна разчита изцяло на помощ от своята сестра, а майката на детето разчита на помощ от своята майка и мъжът, с когото последната съжителства. По делото не са налице доказателства, които да налагат извода, че социалното обкръжение на майката и по-конкретно – мъжът, с когото евентуално съжителства, би създало пречка същата да осигури на детето здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането на правилни нравствени разбирания и добро поведение в обществото и в семейството.

При преценка на въпроса за жилищно – битовите условия на всеки един от родителите съдът съобрази заключението на изготвения по делото социален доклад, съгласно който всеки един от родителите притежава възможност да предостави на детето подходящи битови условия за отглеждане и възпитание.

С оглед на всичко гореизложено, преценявайки обсъдените обстоятелства в тяхната съвкупност и най-вече с оглед липсата на претенция от страна на ищеца за предоставяне упражняването на родителските права, съдът намира, че интересите на детето с оглед неговата възраст и пол, привързаността му към родителите, техните възпитателски качества и морален оглед, биха били защитени в най-голяма степен, ако родителските права над детето Н. бъдат предоставени на неговата майка. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че след раздялата на родителите, детето живее при своята майка, и с оглед на изминалия период от около десет месеца, детето е свикнало със създалата се ситуация, приспособило се е към нея, изградило е свои навици и всяка една промяна в установената по този начин обстановка, би довела до ненужен стрес в неговото развитие и възпитание.

Доколкото между страните не съществува спор относно местоживеенето на детето същото следва да бъде определено на адреса на майката: гр.Ш*.

При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че доколкото детето е явно привързано и към своя баща и към неговите близки, то контакта с него, при подходяща обстановка, би му оказало положително въздействие и би спомогнало за неговото правилно възпитание и израстване. В същото време между страните не е постигнато съгласие относно начина, по който да бъдат осъществявани личните контакти между бащата и детето, като всяка страна е направила конкретни искания в тази насока. При преценка на този съдът съобрази обстоятелството, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата си родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на самото дете. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение №385 от 23.01.2014 год. на ВКС по гр.дело №2537/2013 год., IV г.о., ГК и др.

В конкретния случай при определяне режима на лични контакти между детето и бащата съдът следва да се съобрази от една страна с ниската и деликатна възраст на детето, все още далеч от възрастта, когато ще придобие самостоятелността да преживява без особени травми промени в битието си. В същото време детето е на възраст, в която по принцип адаптивните му ресурси са твърде ограничени и е необходимо установеният стереотип да не се сменя прекалено често. Ето защо съдът намира, че един прекалено разширен режим като този, предложен от бащата, значително надхвърля физиологичния ресурс на детето. В тази връзка съдът намира, че на ищеца по първоначалния иск и ищец по насрещния следва да бъде определен режим на лични контакти по отношение на детето Н., като същия бъде разграничен с оглед промяна във възрастта на детето – до и след навършване на четиригодишна възраст. В този смисъл съдът намира, че личните контакти на бащата с детето до навършване на четиригодишна възраст на последното следва да бъде: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – в събота от 10.00 до 17.00 часа и неделя от 10.00 до 17.00 часа, без приспиване, 10 /десет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на бащата – 22 ноември – от 10 до 19.00 часа, и на първия ден от Коледните, новогодишните и великденските празници – от 10.00 до 19.00 часа, а след навършване на четиригодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване, 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на бащата – 22 ноември – от 10 до 19.00 часа, и през четните години - през първата половина от Коледните, новогодишните и великденските празници – от 10.00 на първия ден до 19.00 часа на последния, с приспиване, а през нечетните години – втората половина от Коледните, новогодишните и великденските празници – от 10.00 на първия ден до 19.00 часа на последния, с приспиване.

При преценка на определения режим на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че предложения от страна на ищеца по първоначалния иск режим, значително би ограничил възможностите на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, да контактува с детето, доколкото същото посещава детски ясли, където пребивава във времето от 08..00 до 17.00 часа. Следователно единственото време, през което майката би могла да контактува с детето е часовия интервал след вземането му от детска ясла и преди лягане. Възможността за по-продължителен контакт с бащата не трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да го лишава от достатъчно време с майката през свободното й време и в почивните дни.

С оглед на изложеното съдът намира, че така определения режим на лични контакти ще даде възможност на детето да контактува и с двамата си родители, отговаря в максимална степен на степента на неговото възрастово, физическо и емоционално развитие и ще допринесе за поддържане на емоционалните контакти на детето с всеки един от тях.

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, средствата, необходими за неговите специфични потребности, доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От материалите по делото и по-специално от приложения като писмено доказателство Трудов договор №040/29.03.2013 год. се установява, че ответницата работи в „***” ЕООД, гр.Шумен, като получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 440 лева. Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния, видно от материалите по делото към настоящия момент не работи, но с оглед твърденията, изложени в исковата молба и представените в тази насока писмени доказателства получава доходи от рента в размер на 700-800 лева годишно. В същото време същият се намира в трудоспособна възраст и доколкото по делото липсват доказателства за здравословни и други проблеми, следва да се приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата установена за страната. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на всяко едно от децата от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето Н. следва да бъде в размер на 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ищеца, липсата на доказателства за други алиментни задължения и доказани разходи от негова страна, с изключение на заплащания наем в размер на 120 лева, съдът намира, че същия следва да участва в издръжката със сумата в размер на 130 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 70 лева следва да се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №139 от 04.06.2015 год. от 01.07.2015 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 380 лева.

Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на предявяване на иска – 17.06.2015 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 05-число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

По отношение на претенцията на ответната страна по първоначалния иск за заплащане на разноски съдът намира, че такива се дължат единствено по отношение иска за издръжка, съразмерно с уважената част от него. В същото време по отношение на първия предявен иск с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК, представляващ спор за родителски права, местоживеене на детето и определяне на режим на лични контакти не следва да бъдат присъждани разноски с оглед характера на производството по чл. 127, ал.2 СК на спорна съдебна администрация. То се образува при липсата на съгласие на родителите по чл. 127, ал.1 СК. Затова причина за образуване на съдебното производство е поведението и на двамата родители и разноските следва да бъдат понесени от тях така, както са направени. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че ищецът по първоначалния иск с исковата молба заявява, че не възразява родителските права над детето Н. да бъдат предоставени на ответницата и да бъде определено местоживеене на детето при нея, като по отношение на този иск не е постигнато съгласие единствено в частта относно упражняването на личните контакти.

В тази връзка ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответницата по първоначалния иск направените от нея разноски във връзка с втория предявен иск с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК в размер на 156 лева, включващи адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

В същото време ищецът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 187.20 лева.

От страна на ищецът по първоначалния иск не е направено искане за заплащане на разноски, поради което такива не му се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Н. К. А., с ЕГН********** на майката Г.Ж.Г., с ЕГН**********, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата К.А.К., с ЕГН********** с детето както следва: до навършване на четиригодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – в събота от 10.00 до 17.00 часа и неделя от 10.00 до 17.00 часа, без приспиване, 10 /десет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на бащата – 22 ноември – от 10 до 18.00 часа, и на първия ден от Коледните, новогодишните и великденските празници – от 10.00 до 18.00 часа, а след навършване на четиригодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10.00 часа в събота до 17..00 часа в неделя, с приспиване, 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на бащата – 22 ноември – от 10 до 19.00 часа, и през четните години - през първата половина от Коледните, новогодишните и великденските празници – от 10.00 на първия ден до 19.00 часа на последния, с приспиване, а през нечетните години – втората половина от Коледните, новогодишните и великденските празници – от 10.00 на първия ден до 19.00 часа на последния, с приспиване.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Н. К. А., с ЕГН********** при неговата майка Г.Ж.Г., с ЕГН********** на адрес: ***.

ОСЪЖДА К.А.К., с ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Н. К. А., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Г.Ж.Г., с ЕГН********** в размер на 130 /сто и тридесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 17.06.2015 год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който се отнася.

ОСЪЖДА К.А.К., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 187.20 лева /сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка.

ОСЪЖДА К.А.К., с ЕГН********** да заплати на Г.Ж.Г., с ЕГН********** сумата от 156 лева /сто петдесет и шест лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК и съгласно представен списък.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: