Р Е
Ш Е Н
И Е
1860/3.12.2015г.
Шуменският районен съд, в
публичното заседание, на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав
СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 1562 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът М.С.В., ЕГН **********,
съд. адрес ***, офис №1, чрез пълном. адвокат П. А. Х. от ШАК, излага, че през периода от
24.06.2013 г. до 10.05.2015 г. бил в трудови правоотношения с ответника- „П. експерт“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител М.Ч.Д., възникнали по силата на сключен на 21.06.2013 г. трудов договор №27/21.06.2013
г. Договореното месечно възнаграждение на ищеца се равнявало на сума от 460.00
лв. Ищецът твърди, че ответникът не му изплатил изцяло полагащото му се брутно
трудово възнаграждение за месец март 2015 г., в размер на 260.00 лв.,
възнаграждението за месец април 2015 г., в размер на 460.00 лв., както и
възнаграждението за месец май, равняващо се на сума от 138.00 лв. Ответникът му
дължал и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, в размер на 158.00
лв. /брутна сума/ или 124, 20 лв.- нетен размер. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответника да й заплати
следните суми: сумата от 616, 08 лв., представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за месеците март, април и май 2015 г; 6, 53 лв., представляваща
мораторно обезщетение върху това главно задължение, считано за периода от
11.05.2015 г. до 17.06.2015 г.; 124, 20 лв., представляваща обезщетение за
неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2014 г., ведно с обезщетение за
забава, в размер на 1, 31 лв., считано за периода от 11.05.2015 г. до
17.06.2015 г. Ищецът претендира и обезщетение за забавено изпълнение, считано
от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на главните задължения.
Претендира и разноски.
В хода на производството е
допуснато изменение на размерите на част от предявените искове, като искът с
правно основани чл.128, т.2,
вр. с чл.270, ал.2 от КТ, се счита предявен за сума от 382, 92 лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за месеците март и април 2015 г., като производството,
касателно сумата от 233, 16 лв., представляваща трудови възнаграждения за месец
май 2015 г. и част от трудовите възнаграждения за месеците март и април 2015
г., е прекратено поради оттегляне на иска. Производството по делото е
прекратено, на основание чл.232 от ГПК и относно претенцията по чл.224, ал.1 от
КТ, както и относно акцесорната към този иск претенция по чл.86 от ЗЗД.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че
счита исковете за допустими, но неоснователни, сочейки аргументи. Заявява, че всички, дължими на ищцата трудови
възнаграждения са изплатени. Претендира и разноски.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между
страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между
тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на
сключен трудов договор №27/21.06.2013 г. Видно от представения по делото официално
заверен препис от Заповед №7/11.05.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от
КТ, трудовите отношения са прекратени, считано от 11.05.2015 г. Заповедта е
връчена на ищеца на 11.05.2015 г. Видно от горецитирания трудов договор,
страните са договорили основно месечно трудово възнаграждение на ищцата, в
размер на 460.00 лв., платимо на 25-то число на календарния месец, следващ
месеца, за който се дължи. Последните обстоятелства също са безспорни между
страните. От изготвеното заключение по допуснатата ССЕ, по отношение на което
съдът няма основания да се съмнява в обективността и правилността му, се
установи, че нетният размер на начислените възнаграждения на ищеца за месеците март,
април и май 2015 г., са в размер на 840, 13 лв., като е начислено и обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ, в размер на 126, 41 лв. ВЛ дава заключение, че
възнагражденията и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ са изплатени на ищцата.
В обстоятелствената част на експертизата е посочено, че нетният размер на
възнаграждението на ищцата за месец март 2015 г., се равнява на сума от 363, 40
лв., а този за месец април- на сума от 389, 79 лв. ВЛ посочва, че при посещение
в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен е констатирал, че във ведомостта за
заплати при ответното дружество досежно месец март 2015 г., срещу името на
ищцата има положен подпис за получаване на трудовото възнаграждение за този
месец. На следващо място, ВЛ сочи, че касателно месец април 2015 г., са му
представени от ответното дружество разходен касов ордер от 04.05.2015 г. за
изплатена на ищцата сума от 150.00 лв., с основание „аванс за месец април“,
разходен касов ордер от 18.05.2015 г. за изплатена на ищцата сума от 100.00
лв., с основание „аванс месец април“ и копие от преводно нареждане от
04.06.2015 г. на „Изипей“ АД, на името на ищцата, за сума от 139, 79 лв., с основание
„окончателно плащане на работната заплата за месец април 2015 г.“. Тези
документи са представени и по делото. Ищцата изрично заяви в съдебно заседание,
че подписите в двата, посочени по- горе разходни касови ордери са нейни, но
оспори датата, отразена в ордерите, както и вписаното в документите основание. Съдът
счита така направеното от ищцата възражение за неоснователно, тъй като по
делото са ангажирани други писмени доказателства /справка по хронология за
сметка: 501 каса в лева при ответника/, от който документ е видно, че в
счетоводството на ответника, касателно процесните месеци са отразени точните
дати и сумите, изплатени на ищцата, като относно възнаграждението за месец
април, отразените дати на изплащане на възнаграждението напълно съвпадат с
датите по представените по делото разходни касови ордери. Несериозно звучат
изнесените от ищцата доводи, че като се подписва и получава суми не знае точно
за кой месец си получава трудовото възнаграждение, тъй като по делото безспорно
се установи падежът на месечното трудово възнаграждение /25-то число на календарния
месец, следващ месеца, за който се дължи/ и начинът на изплащане на
възнаграждението при ответника /обстоятелства, установени и от разпитания в
полза на ищеца свидетел/, а именно- на части, като част от сумата се е отчитала
като аванс /аванси/. Същият свидетел заяви, че работниците и служителите при
ответника са си получавали възнагражденията, на части, през месеца, следващ
месеца, за който се дължи, каквато е и договорката между страните. Поради
изложеното заключава, че ответникът е изпълнил задълженията си за заплащане на
уговорените трудови възнаграждения на ищцата за месец март и април 2015 г.,
като в този смисъл така предявените главни искове са неоснователни. Поради
недължимост на главните вземания, не следва да се присъждат и мораторни лихви.
Нещо повече, в заключението по извършената ССЕ, ВЛ посочва, че на ищцата, с
преводно нареждане от 03.09.2015 г. са изплатени и лихви за забава. Ето защо
счита така предявените искове за неоснователни и същите следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да се присъдят извършените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, в размер на 330.00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С.В.,
ЕГН **********, съд. адрес ***, офис №1, чрез пълном. адвокат П.А.Х. от ШАК, срещу „П. експерт“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с
управител М.Ч.Д., с правно основание чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и
чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 382, 92 лв. /триста осемдесет и два лева и деветдесет и
две стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците
март и април 2015 г., както и за заплащане на сумата от 6, 53 лв. /шест лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
мораторно обезщетение, изчислено върху главните задължения за трудови
възнаграждения, считано за периода от 11.05.2015 г. до 17.06.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН **********,
съд. адрес ***, офис №1, чрез пълном. адвокат П.А.Х.от ШАК, да заплати на
„П. експерт“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с
управител М. Ч. Д., сумата от 330.00 лв. /триста и
тридесет лева/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: