Р Е Ш Е Н И Е
1940/23.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 1587 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№ 1587/2015 г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени от А.И.С.,
с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника адв. Р. П. от ШАК, съдебен адрес:***, офис 11 против “ТВМ” ООД,
ЕИК ***, със седалище адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Хан Крум” №4 офис 1,
представлявано от Д. Л.-М В., ЛНЧ **********, обективно съединени
искове с правно основание: 1.
конститутивен иск за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна
на Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №103/11.05.2015 г., с който
е прекратено трудовото му правоотношение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ; 2. Иск с правно
основание чл.344, ал.2, т.2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност "шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина
тона";3. осъдителен иск за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради уволнението за периода от 11.05.2015 г., за шест
месеца, възлизащо на общ размер на 3000
лева, с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изпълнение на задължението, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;4. осъдителен иск за осъждане на
ответника да му заплати трудово възнаграждение за периода от 24.07.2013 г. до
11.05.2015 г., в общ размер на 10 713.96
лева, с правно основание чл.128, във вр. чл.245, ал.2 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изпълнение на задължението; 5.
осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
неизплатени трудови възнаграждения за командировъчни за дневни пари и нощувки
за периода от 24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., в общ размер на 5 643.56 лева, с правно основание
чл.245, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението; 6.
осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 503.00 лева,
с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от
11.05.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението;7. осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за неизползван основен и допълнителен платен годишен отпуск в
размер на 40 дни за периода от 24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., в общ
размер на 909.10 лева, с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от
11.05.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението, на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.; 8. осъдителен иск за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение представляващо трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за работа през почивните дни за
периода от 24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., в размер на 29 дни за 2013г., 60 дни за 2014г. и 21
дни за 2015 в общ размер на 5 776.95
лева, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.262, ал.1, т.2 от КТ,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изпълнение на задължението. В допълнителна молба се
правят уточнения, че не се предявява иск за мораторна лихва и за размера на
дните положен извънреден труд.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор, е
заемал длъжността "шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина
тона" при ответника с основно месечно трудово възнаграждение 500 лв. Учреденото
между страните трудово правоотношение е било прекратено от страна на ответника
с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №103/11.05.2015г. на
основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Смята, че е налице незаконосъобразност на
уволнението, доколкото не са налице законово предвидените предпоставки за
прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание. Счита, че е
нарушена процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира и
направените деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло
насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите:
не оспорва факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено с обжалвания акт. Излага доводи довели до прекратяването на трудовия
договор на това основание. Претендира и направените деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не се спори и от представения Трудов
договор №103 от 24.07.2013г., се установява, че ищецът полагал труд по трудово
правоотношение при ответното дружество на длъжността "шофьор
на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона". С Акт №103 от
11.05.2015г., трудовото правоотношение между страните било прекратено, на
основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ. Като мотиви за издаването на посочената
заповед работодателят е отбелязал единствено: "Липса на качества на
работника за ефективно изпълнение на работата“, което представлява текста на
съответната разпоредба по КТ. В отговора си работодателя излага твърдения за
множество нарушения на трудовата дисциплина на ищеца, като самоволно изменение
на определения маршрут и съответно забава на доставките, осъществени кражби от
товара и наличие на мигранти в ремаркето на камиона. Тези аргументи по никакъв
начин не са отразени в акта, с който се прекратява трудовото правоотношение. Работодателят е длъжен
да мотивира заповедта за уволнение, за да може работникът да се защити
адекватно пред съда, което в настоящия казус не е направено. Възпроизвеждането на
нормативния текст на съответния фактически състав, който е основание за
уволнение в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не може да се приеме
като мотивиране на уволнението. Неизлагането на мотиви за дисциплинарното
уволнение води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяната му./Решение № 838 от
13.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 288/2009 г., IV г. о., ГК/ без да се
разглеждат другите аргументи във връзка с установяване на липсата на качества.
Въпреки изложеното, за изясняване на казуса бяха събрани
множество доказателства- писмени и гласни, от които също не се установи
твърдяната липса на качества. Съгласно съдебната теория, липсата на качества по
смисъла на т.5,
най-общо означава липса на професионални качества- професионални знания, умения и
навици на работника, необходими за изпълнение на възложената му работа, като без значение са
конкретните причини за това- недостатъчно образование или опит, или други.
Преценката на работодателя за наличието или липсата им може да бъде направена
за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от
работодателя цели. Специфичното
за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние,
което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не
е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването
на отрицателния факт "липса на определено качество" се осъществява
чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения, като осъществява дължимата грижа. Вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите
последици, както е в наказателното право/Решение № 564 от 22.01.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г. о., ГК/, поради което в настоящия казус не следва да се
установява вината на работника при извършване на твърдените нарушения по избор
на маршрут и осъществени кражби, а само дължимата грижа. Не беше представено
нито едно доказателство, установяващо конкретно, че от водача не е изпълняван
точен маршрут, указан в изпратен му СМС, който работника не е имал уменията на
разчете. Както и че е нарушил вътрешни правила/приложени като документ, не
носещ подпис на длъжностно лице, озаглавен като „10-те заповеди на ТВМ ООД“/, че
не е заключил ремарке на превозното средство, в следствие на което са настъпили
липси, както и че не е оказал необходимата грижа, за да не даде достъп на трети
лица- мигранти, за което е бил санкциониран от британските власти. По делото е представено и прието писмо от
трето лице, за което се твърди, че работи съвместно с ответното дружество и в
което е посочено, че същото не желае повече да кооперира с ищеца, като шофьор,
защото не следвал правила за безопасност. Същото е частен свидетелстващ
документ, който не обвързва съда с
обективираното в него изявление.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на разпитаната в
съдебно заседание свидетел Ж., доколкото същия понастоящем работи при ответното
дружество и излага твърдения за процесното уволнение, които се били говорили
във цялата фирма. По делото липсват каквито и да било други писмени
доказателства сочещи на липса на качества на ищеца за ефективно изпълнение на
работата.
В настоящият случай, тежестта да докаже
законосъобразността на извършеното уволнение, лежи върху работодателя. Изложеното
основание за уволнение е обективен факт, който следваше да бъде доказан в
настоящото съдебно производство при пълно и главно даказване, като това не беше направено. При така установената
фактическа обстановка,
съдът намира, че извършеното уволнение на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ се
явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено. Тази констатация
влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а
именно възстановяване на С. на
заеманата от него длъжност преди уволнението.
Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето през
което ищеца е останал без работа на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с
чл.225 от КТ, по делото се установи следното: съдът констатира от приложеното
копие на Трудова книжка на ищеца, че след процесното уволнение същия не е бил в
друго трудово правоотношение. От назначената по делото съдебно счетоводна
експертиза, заключението по която бе възприето изцяло от съда като компетентно
и обосновано дадено, се установи че полагащото се обезщетение по чл.225 от КТ
за 6 месеца е в размер на 3018лв. Или следващото се обезщетение по смисъла на
чл.225, ал.2 от КТ следва да се присъди в претендирания размер от 3000лв., понеже не беше направено
увеличение на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.06.2015г.-
датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
По отношение на исковете за заплащане на трудово
възнаграждение за периода от 24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., в общ
размер на 10 713.96 лева, с
правно основание чл.128, във вр. чл.245, ал.2 от КТ и за заплащане обезщетение
за неизплатени трудови възнаграждения за командировъчни за дневни пари и
нощувки за периода от 24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., в общ размер на 5 643.56 лева, с правно основание
чл.245, ал.2 от КТ, видно от заключението на вещото лице, неизплатените и
начислени трудови възнаграждения и командировъчни са в размер на 577,29лв.,
която сума следва да се присъди общо по двата иска, доколкото не може да бъде
установено в счетоводството на ответника точно по кои пера за заплащани
дължимите суми. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изпълнение на задължението.
По отношение на иска за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 503.00 лева, с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от 11.05.2015г. до окончателното изпълнение на
задължението, съдът намира искът за неоснователен. Обезщетението се дължи от страната,
която едностранно прекратява трудовия договор, без да спази срока за
предизвестие, което предполага
настъпило прекратяване на трудовия договор. Отмяната на извършеното уволнение
води до отпадане на предпоставките за изплащане на обезщетението.
По отношение на иска за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неизползван основен и
допълнителен платен годишен отпуск в размер на 40 дни за периода от 24.07.2013
г. до 11.05.2015 г., в общ размер на 909.10
лева, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.224, ал.1 от КТ, видно от
заключението на ССЕ, ищецът е използвал целия си полагаем отпуск, поради което
на същия не следва да се дължи обезщетение за претендираните дни и искът следва
да бъде отхвърлен.
По предявения иск за осъждане на ответника да заплати
обезщетение представляващо трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
работа през почивните дни за периода от 24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., в размер
на 29 дни за 2013г., 60 дни за 2014г. и 21 дни за 2015 в общ размер на 5 776.95 лева, с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.262, ал.1, т.2 от КТ, съдът намира следното: В исковата
молба не са изложени конкретни факти за полаган извънреден труд. За доказване
на тази претенция и с оглед на необходимостта от специални знания, съдът
назначи комплексна ССЕ и СТЕ, чието заключение беше прието като компетентно
дадено от съда. Вещите лица са изследвали индивидуалните ведомости за заплата
на ищеца, информация от тахографа на автомобила, която е била отчитана от
работодателя във връзка с начисляването на нощен труд и дават заключение, че
при управление на автомобил от двама водачи, какъвто е настоящия казус не може
да се даде еднозначен отговор дали времето, през което единия от тях е точно и
достоверно регистрирано, поради възможността да се въздейства върху показанията
на тахографа. От
индивидуалната тахо карта на ищеца е била взета информация за отработеното
време и са констатирани отработени
часове в празнични и почивни дни, през времето когато е бил в командировка-
930,43лв. в почивните и 109,52лв. в празничните дни или общо 1039,95лв.
Извънредният труд, според легалната дефиниция на чл. 143 ал.1 от КТ, е работата по трудовото правоотношение между служителя и работодателя, извън установеното от него работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. Съгласно нормата на чл. 142 ал.1 КТ, работното време се изчислява в работни дни- подневно, като в ал. 2 е предвидена възможност за работодателят да установи сумарно изчисляване на работното време за друг календарен период. В случай, че нормата за работно време за конкретния период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Международните и вътрешните превози са регламентирани от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпореди от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламент (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и отмяна за регламент (ЕИО) № 3820/85 и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозни средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 01.07.1970г., като нормите са имплицирани в националното законодателство в Закона за автомобилния превоз. В Регламент (ЕО) № 561/2006 се използва терминът "време на управление", който обаче се различава от "работно време" и включва само периода, през който шофьорът управлява автомобила и който е записан със записващо оборудване или ръчно. За определяне на работното време Регламент (ЕО) № 561/2006 препраща към определението на Директива 2002/15 (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2002 . относно организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт и то включва времето от началото до края на работата, през което работникът е на работното си място на разположение на работодателя и упражнява своите функции или дейности, т.е. времето, отдадено на всички дейности в областта на автомобилния превоз. Извън обхвата на работното време са периодите на почивка по време на работа. Приложима е уредбата в българското законодателство, съгласно чл. 7 и 8 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт.
При така дадената нормативна уредба и доколкото страните при сключване на трудовия договор са уговорили ищецът да изпълнява задълженията си при 8-часов работен ден, при петдневна работна седмица, като по делото липсват твърдения, а и ангажирани доказателства работодателят да е въвел сумарно изчисляване на работното време, освен указваните дните за работа в командировъчна заповед №255 от 25.07.2013г., следва да се приеме, че извънреден ще бъде трудът положен над уговореното в трудовия договор. С оглед горното и от съвкупния анализ на доказателства, съдът намира за установено, че ищецът е полагал извънреден труд. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза, се установява, че ищецът е полагал извънреден труд през празнични и почивни дни в рамките на процесния период на заеманата от него длъжност "шофьор", повече от установените по трудов договор осем часа.
След като такъв е полаган реално и отчитан в електронните карти за отчитане на тахограф, които са най -точното средство за установяване полагането на труд при шофьорите, съдът намира, че е установено предоставянето на работна сила в посочения увеличен обем- т. е. полагането на извънреден труд над договореното между страните през почивни и празнични дни.
По изложените съображения, съдът намира, че претенцията за извънреден
труд е основателна и следва да се присъди в установения от експертизата размер
посочен по-горе.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете и направените разноски от съда, а ищецът да заплати на ответника
направените от него разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на А.И.С., с ЕГН **********,***, извършено
с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №103/11.05.2015г. на
основание чл.328 ал.1 т.5 от Управител на “ТВМ” ООД, ЕИК ***, със седалище
адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Хан Крум” №4 офис 1, представлявано от
Д. Л.-М В., ЛНЧ ********** за НЕЗАКОННО
и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.И.С., с ЕГН ********** на предишната заемана от него
длъжност "шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина
тона" при “ТВМ” ООД, ЕИК ***, гр. Шумен.
ОСЪЖДА “ТВМ” ООД- гр. Шумен, ЕИК *** да заплати на А.И.С., с
ЕГН ********** сумата 3000лв./три хиляди лева/,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от 22.06.2015г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА “ТВМ” ООД- гр. Шумен, ЕИК *** да заплати на А.И.С., с
ЕГН ********** сумата 577,29лв./петстотин седемдесет и седем лева
и двадесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от
22.06.2015г. до окончателното и заплащане, представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за периода от 24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., с правно
основание чл.128, във вр. чл.245, ал.2 от КТ и обезщетение за неизплатени
трудови възнаграждения за командировъчни за дневни пари и нощувки за периода от
24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, като
отхвърля исковете до пълния им предявен размер, като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.С.,
с ЕГН ********** срещу “ТВМ”
ООД, ЕИК ***, гр.Шумен иск осъждане на ответника да заплати обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 503.00
лева, с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от 11.05.2015г. до окончателното изпълнение на задължението, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.С.,
с ЕГН ********** срещу “ТВМ”
ООД, ЕИК ***, гр.Шумен иск осъждане на ответника да заплати обезщетение за
неизползван основен и допълнителен платен годишен отпуск в размер на 40 дни за
периода от 24.07.2013 г. до 11.05.2015 г., в общ размер на 909.10
лева, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.224, ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва от 22.06.2015г. до окончателното изпълнение на задължението,
като неоснователен.
ОСЪЖДА “ТВМ” ООД- гр. Шумен, ЕИК *** да заплати на А.И.С., с
ЕГН ********** сумата 1039,95лв./хиляда тридесет и девет лева и деветдесет
и пет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2015г. до
окончателното и заплащане, представляваща трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за работа през почивните дни за периода от 24.07.2013 г. до
11.05.2015 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.262, ал.1, т.2 от КТ, като
отхвърля иска до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “ТВМ” ООД- гр. Шумен, ЕИК *** да заплати на А.И.С., с ЕГН
********** сумата 222,63лв./двеста двадесет и два лева и шестдесет и
три стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА А.И.С., с ЕГН ********** да заплати на “ТВМ” ООД- гр.
Шумен, ЕИК 1276288774 сумата 371,73лв./триста седемдесет и един лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА “ТВМ” ООД- гр. Шумен, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власти по сметка на Районен съд - гр.Шумен, сумата от 320лв. /триста и двадесет лева/- държавна такса и 350лв./триста и петдесет лева/ - направени
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: