Р Е Ш Е Н И Е

1626/6.10.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 01 (първи) октомври Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1591 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането.

В исковата си молба до съда Гаранционен фонд гр. София, представляван от Б.И.М., твърди, че изплатило на увредения при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.08.2009 г., С.Д.Т. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1099,85 лв. Вината за катастрофата била на ответника И.Ц.И., като водач на моторно превозно средство марка „***” с рег. №***, собственост на трето лице. За описания автомобил не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като И. управлявал автомобила след употреба на алкохол /3,16 промила/. Независимо от отправените спрямо последния покани да плати на ищеца посочената сума, същият не сторил това и понастоящем. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати цитираната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

С писмено изявление от 29.09.2015 г. пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 01.10.2015 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 23.06.2015 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание;

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: протокол за ПТП № 1207408/12.08.2009 г., писмо рег. № 1578/18.03.2010 г. на ШРС, протокол от 09.02.2010 г. по НОХД № 1920/2009 г. на ШРС, писмо рег. № 1198/22.04.2010 г. на ОД на МВР гр. Шумен, декларация от 12.08.2009 г., справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 19.08.2009 г., уведомление за имуществени вреди вх. № ***/18.08.2009 г., доклад по щета № ***/18.08.2009 г., техническа експертиза по щета № ***/13.08.2009 г., заключителна техническа експертиза по щета № ***/18.08.2009 г., платежно нареждане от 23.06.2010 г., свидетелство за регистрация на МПС част I № 000624756, пълномощно рег. № 5764/17.06.2010 г. на нотариус рег. № 018 на НК, регресна покана изх. № ГФ-РП-***/23.07.2010 г., протокол № ***26.06.2014 г., протокол № ***/26.06.2014 г., решение № *** от 18.07.2014 г. на комисия за финансов надзор и заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията по чл. 288, ал. 12 от КЗ. Тоест, предявеният иск е вероятно основателен, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” от КЗ (ред. ДВ бр. 97/2007 г.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за, имуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според алинея 12 на цитирания текст, след изплащане на обезщетението по ал. 1, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Установи се по делото, че на 12.08.2009 г. при управляване на лек автомобил марка „*** модел „80” с рег. № ****, ответникът И.Ц.И. причинил ПТП, в резултат на което настъпили имуществени вреди за собственика на лек автомобил марка „***” модел „405” с рег. № *** АК – С.Т.; че към датата на увреждането, виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и че Гаранционен фонд изплатил на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1000,85 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията се явява изцяло основателна, поради което ответникът И.И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1099,85 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от разноски по делото в размер на 204,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Ц.И. с ЕГН **********,***, да заплати, на основание чл. 288, ал. 12 вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” от Кодекса за застраховането на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище гр. София, ул. „*** № 2, ет. 4, представляван от Б. И.М., със съдебен адресат – адв. М.П. от ТАК, гр. Търговище, ул. „***” № 1, вх. Б, ет. 1, кантора 4, сумата 1099,85 лв. (хиляда и деветдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща изплатено на 23.06.2010 г. на пострадало лице – С.Д.Т., обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника на 12.08.2009 г. при управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и предизвикване на пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА И.Ц.И. да заплати на Гаранционен фонд гр. София направените деловодни разноски в размер на 204,00 лева.

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: