Р Е Ш Е Н И Е

1929/18.12.2015г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на втори декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1631 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Ц.Д., излага, че ответникът Е.П.Е., ЕГН **********,***, е потребител на услугите, предлагани от ищцовото дружество, като притежава партида №532/397 касателно имот, находящ се в ***. Сочи се в молбата, че за периода от 12.12.2013 г. до 07.03.2015 г. ответникът има консумирана и незаплатена вода, равняваща се на стойност от 613, 31 лв. Ответникът бил надлежно поканен да заплати стойността на така ползваните услуги, но същият не се отзовал, поради което ищецът, по реда на чл.410 от ГПК, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено. Длъжникът бил депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Ищецът сочи, че стойността на консумираната вода е дължима и не е платена, поради което за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, като моли съда да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 648.13 лв., от която 613.31 лв., представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника, през периода от 12.12.2013 г. до 07.03.2015 г. вода, за обект на потребление, находящ се в ***, по партида №532/397; 34.82 лв., представляваща сбор от мораторната лихва върху главницата от всяка фактура, считано от 03.03.2014 г. до 24.04.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който изразява аргументи за недопустимост и неоснователност на исковете. Претендира и разноски. Основното му възражение е за неточно изпълнение задълженията на ищеца по договора, а именно, че ищецът не е изпълнил задължението си през процесния период да достави вода в предвиденото в договора качество. Другото възражение на ответника е, че така посоченото от ищеца като доставено количество вода, не отговаря на действително доставеното на ответника. Ответникът признава, че е потребител на В и К услуги, предоставени му от ищеца, както и признава обстоятелството, че за процесния период е получавал и ползвал В и К услуги от ищцовото дружество.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№972/2015 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 613, 31 лв., главница за консумирана и неплатена вода по партида №532397, за имот, находящ се в ***, както и за сумата от 34, 82 лв.- лихва за периода от 03.03.2014 г. до 24.04.2015 г. Присъдени са законната лихва върху главница, считано от 27.04.2015 г. до окончателното й изплащане и извършените по делото разноски. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Не се спори между страните, че между страните е налице валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел основното задължение да предоставя на ответника, в горепосочения недвижим имот, водоснабдителни и канализационни услуги, а последното е поело насрещното задължение да заплаща стойността на така предоставените услуги. Прието е за безспорно, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил услуги на ответника. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Ответникът признава, че е собственик на имота, за който ищцовото дружество претендира, че е доставена и незаплатена вода, респ. предоставени услуги от водоснабдителното дружество. Разпоредбата на чл.8, ал.1 от същата наредба гласи, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Съгласно чл.20 от Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора, като водомерите на юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост, се отчита ежемесечно в присъствието на потребителя или на негов представител. В разглеждания казус от представените по делото писмени доказателства /карнети за отчитано в имота на ответника, като доставено количество вода за процесния период- стр.7, 8, 9 от делото/, се установи, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си ежемесечно да отчита количеството доставено, респ. потребено в имота на ответника вода, като при засичането показателите на водомера е присъствал ответникът, респ. друго лице, живущо на адреса /за последното обстоятелство съдът съобрази положените подписи на карнетите в съответната графа/. Ответникът не оспори така представените документи относно автентичността на същите. Сочените обстоятелства се установяват и от разпитания в полза на ищеца свидетел, инкасаторът, отчитащ потребената в имота на ответника вода, който ясно заяви, че в този имот живеят пет човека и винаги е присъствало лице при отчитането на водомера. Свидетелят заяви, че до края на 2014 г. съответното лице е полагало подпис в карнета, а след това инкасаторите работят с таблет, поради което не се изисквало полагането на подпис и всеки месец е отчитано по показанията на водомера, и не е налице служебно начисляване. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и изцяло кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, включително и с твърденията на ответника по делото. Ето защо съдът счита направеното от ответника възражение относно количеството на претендираната от ищеца като доставена вода за неоснователно. Безспорно се установи, че в имота му е доставяна вода, респ. ответникът е ползвал ВиК услуги през процесния период, като надлежно са отчитани и записвани количествата доставяна вода, без наличието на някакви възражения при отчитането от потребителя. Съгласно чл.29, ал.1 от общите условия, ВиК операторите предоставят ВиК услуги по утвърдени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране пределни цени, като чл.30, ал.1 от същите общи условия предвижда, че доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения, като за сгради- етажна собственост изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.23/чл.30, ал.2 от ОУ/. В чл.31, ал.2 от ОУ е предвидено задължението на потребителите да заплащат ползваните от тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, като е предвидено право на потребителя, при несъгласие с така определената като дължима сума, да подадат писмено възражение пред ВиК оператора в срок от седем работни дни. Няма данни по делото, ответникът да е правил възражения срещу така определените от ищцовото дружество суми, няма и наведени твърдения в този смисъл.

По отношение направеното от ответника възражение за неточно изпълнение задълженията на ищеца, а именно неизпълнение на задължението му да достави питейна вода, за да се произнесе, съобрази следното: От представеното по делото становище от Регионална здравна инспекция- Шумен /стр.160 от делото/, се установи, че характерно за зона на водоснабдяване язовир „Тича“ е сезонното покачване броя на нестандартните проби по показател „мътност“ в месеците с интензивно снеготопене и обилни валежи, обяснимо с липсата на пречиствателно съоръжение за водите от повърхностния водоизточник. За процесния период това е отчетено в интервала от 09.12.2014 г. до 07.03.2015 г. В следствие, на което от РЗИ- Шумен ежедневно са следели промените в показател „мътност“, остатъчен активен хлор и микробиологичните показатели, като от взетите проби се установило наличие на остатъчен активен хлор до нормативно определената граница и при лабораторните анализи не са констатирани други отклонения от здравните изисквания по изследваните физико-химични и микробиологични показатели, въпреки че стойностите на показател „мътност“ са били над обичайните приемливи за потребителите. Един от изводите на РЗИ-Шумен е, че от страна на „ВиК- Шумен“ е осигурено редовно и качествено обеззаразяване на водата, доставяна на населението в зона на водоснабдяване язовир „Тича“. Ето защо приема, че в случая за посочения по- горе период 09.12.2014 г. до 07.03.2015 г., част от процесния, не е налице виновно неизпълнение задълженията на ищеца по договора, доколкото отклоненията във водата, отчетени спрямо показателя „мътност“, са в резултат на обективни фактори /в месеците с интензивно снеготопене и обилни валежи/. Поради изложеното заключава, че доколкото се установи, че за целия процесен период ответникът, като клиент на ищцовото дружество, е ползвал услугите на последното, редовно и съобразно договореното е отчитано изразходеното количество вода, стойността на която, ведно с предоставените в този смисъл услуги, е нормативно определена, за ответника се е породило насрещното задължение да заплати тази стойност. Установена е и изискуемостта на вземанията, като съобразно общите правила при забава за изплащане на парични задължения /чл.86 от ЗЗД/, ответникът следва да си понесе и отговорността на забавеното изпълнение. Ето защо така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ищеца както в заповедното, така и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, равняващи се общо на сума от 228.00 лв. /29.00 лв.- разноски, извършени в заповедното производство и 199.00 лв. – в исковото производство/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.П.Е., ЕГН **********,***, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Ц.Д., сума в общ размер от 648.13 лв. /шестстотин четиридесет и осем лева и тринадесет стотинки/, от която 613.31 лв. /шестстотин и тринадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника през периода от 12.12.2013 г. до 07.03.2015 г. вода, за обект на потребление, находящ се в ***, по партида №532/397; 34.82 лв. /тридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща сбор от мораторната лихва върху главницата от всяка фактура, считано от 03.03.2014 г. до 24.04.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №972/2015 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Е.П.Е., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Ч.Д., направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 228.00 лв. /29.00 лв.- разноски, извършени в заповедното производство и 199.00 лв. – в исковото производство/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: