Р Е Ш Е Н И Е
1762/11.11.2015г.
Шуменският районен
съд, в публичното заседание, на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.
д. № 1646 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът- Р.С.Р.,
ЕГН **********,***, излага, че с ответника- Р.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
са сключили граждански брак на 11.10.1992 г., като от брака си имали родено
едно дете- М.Р.Р., починала на 03.09.2014 г. Твърди се в молбата, че по време
на брака съпрузите преминали през различни трудности, които преодолявали
благодарение на детето, но от доста време в брачната им връзка липсвали
хармонията и разбирателството. От месец март 2012 г. ответникът заминал да
работи и живее в Холандия, като контактите на ищцата с него били единствено и
само по повод на дъщеря им, която през 2013 г. започнала да учи там. С течение
на времето отчуждението между съпрузите се задълбочило, като след смъртта на
детето им, контактите между тях се преустановили. Ищцата счита, че бракът е
изпразнен от съдържание и съпрузите не съжителствали заедно повече от три
години. Позовавайки се на изложеното, моли съда да постанови решение, по силата
на което да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, като
дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината; да й се
предостави ползването на семейното жилище, находящо се в ***, което е нейна
собственост; да запази фамилното име, придобито след сключване на брака- Р..
Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
заявява, че счита иска за допустим и основателен, като изразява съгласие с
исканията на ищцата.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
съдът, от фактическа и правна страна, възприе следното: Видно от 1 бр.
удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 513/11.10.1992
г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – ***, се
установи, че страните са законни съпрузи от 11.10.1992 г. От представеното по
делото удостоверение за наследници, с изх. №3309/11.09.2014 г., се установи, че
роденото по време на брака дете- М. Р. Р. е починало на 03.09.2014 г. Не се
спори между страните, че същите, към момента на депозиране на исковата молба,
са разделени и не живеят заедно, като съпругът пребивава в чужбина. Посоченото
обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. От показанията
на разпитаните по делото свидетели, се установи, че страните от около три
години не живеят заедно, като съпругът е напуснал семейното жилище и към датата
на приключване на устните състезания работи и живее в чужбина. Свидетелите
заявиха, че след настъпилата семейна трагедия съпрузите не поддържат някакви
контакти по между си. Свидетелят Д.Й. заявяви, че предвид неразбирателствата между
съпрузите, същите не живеят като семейство и не могат да се съберат заедно. Съдът
дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и
непротиворечиви помежду си, а от друга страна се подкрепят и от данните по
делото.
Позовавайки се на изложеното относно настъпилата
фактическа раздяла между съпрузите и нежеланието им да възобновят съжителството
си, съдът намира, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение,
емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и
съществува повече в тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за
заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и
следва да бъде прекратен. Доколкото няма направеното изрично искане за
произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, счита, че на основание чл.49, ал. 3 от СК,
не дължи произнасяне относно вината за разпадане на брачната връзка между
страните.
Относно фамилното име на съпругата, имайки
предвид обстоятелството, че съпругата категорично заявява, че желае да си запази
фамилно име, придобито със сключване на брака и съгласието на насрещната
страна, заключава, че след прекратяване на брака съпругата следва да запази
фамилното име, придобито със сключване на брака- Р..
Относно семейното жилище, не се
спори между страните, че същото представлява апартамент № *** и е собственост
на ищцата. Не се спори и, че ответникът не живее в това жилище, като основно
пребивава в чужбина. Доколкото единствено ищцата обективира претенция за
предоставяне ползването на семейното жилище, намира, че същото следва де се
предостави за ползване на нея.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени.
С оглед данните по делото за полагания труд от ответната страна в
чужбина и липсата на конкретни доказателства за реализирания от ищеца доход,
като в случая съдът взема предвид трудоспособната му възраст и липсата на
доказателства за невъзможността му да полага пълноценно труд, определя
окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, от
които приспада първоначално внесените от ищеца- 25.00 лева. Остатъкът от
сумата, следва да се доплати от ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 11.10.1992
г., с акт № 513/11.10.1992 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
– Шумен, граждански брак между Р.Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.С.Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ЗАПАЗВА фамилното име на съпругата,
придобито със сключване на брака- Р..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, представляващо *** на Р.С.Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса
по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, от които приспада първоначално
внесените от ищеца 25.00 лв.
ОСЪЖДА Р.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен
съд, сума в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна
такса за водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: