Р Е Ш Е Н И Е

605/20.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1647 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Д.М.К. с ЕГН ********** и В.В.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Г. от ШАК. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като от брака си имат родени две деца, понастоящем навършили пълнолетие, не притежават недвижими имоти, като придобитото през време на брака общо имущество било поделено извънсъдебно. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Двамата молители се явяват лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения от тях адвокат – адв. Г. от ШАК, като молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 29.11.1992 г. в гр. Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № 596 от 29.11.1992г. От брака си имали родени две деца – Р. и В., към момента навършили пълнолетие, не притежавали общо движими, недвижими вещи или МПС. В молбата се излага желание от молителката да възстанови предбрачното си име - А.. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Д.К. и В.К., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса от молителя в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителката.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.М.К. с ЕГН ********** и В.В.К. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 596/29.11.1992г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – гр.Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че семейното жилище, което е собственост на трети лица – родителите на молителя и се намира се в гр.***** се предоставя за ползване на молителя, като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му.

ІІ. Молителите декларират, че не притежават общо движимо и недвижимо имущество, като нямат за уреждане имуществени отношения помежду си.

ІІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ІV. След прекратяване на брака молителката В.В.К. възстановява предбрачното си фамилното име А..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА В.В.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на молителите чрез адв. Г..

РАЙОНЕН СЪДИЯ: