Р Е Ш Е Н И Е
1746/6.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав,
на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в открито
заседание, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1648/2015г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от С.Н.Й., срещу „Военно
формирование 26910 – Радко Димитриево“, с която в условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение, са предявени осъдителни искове, както
следва: 1/иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
за осъждане на ответник да плати обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради незаконно уволнение, за 6 месечен период - от
03.07.2012 г. до 01.02.2013 г.,
в общ размер на 3 907.26 лева и 2/иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ вр. чл. 298, ал. 2 ЗОВС, за осъждане на ответника да плати обезщетение за
полагащи се порционни пари по Заповед № ОХ-164/23.03.2010 г. на Министъра на
отбраната, за периода от 03.07.2012 г. до 01.02.2013 г.,
в общ размер на 360 лв.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на сключен между страните
трудов договор № 3-577/21.03.2005г. и допълнителни споразумения към него, ищцата
е заемала длъжността "младши
юрисконсулт" при ответника. Трудовият договор е прекратен едностранно от
работодателя със Заповед № 141/03.07.2012г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 КТ. При
прекратяването на трудовото правоотношение, на ищцата са изплатени обезщетение
за неспазено предизвестие по чл. 220 и обезщетение при уволнение на други
основания по чл. 222, ал. 1 КТ, в общ размер на 1965.15 лв.. За времето от
21.09.2012г. до 31.01.2013г. С.Й. е била регистрирана в Бюрото по труда –
Шумен, като лице търсещо работа по постоянен адрес. Ищцата е оспорила законосъобразността на прекратяването
на трудовото правоотношение. С Решение № 269/28.03.2013 г., постановено по ГД №
2961/2011 г., по описа на ШРС, уволнението е признато за незаконно и отменено,
като ищцата е възстановена на предишната месторабота. В двуседмичния срок по
чл. 345, ал. 1 КТ, не се е явила да заеме длъжността. Тази фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и след преценка по отделно и в съвкупност на всички
събрани по делото писмени доказателства.
Въз основа на установеното, съдът прави
следните правни изводи:
Относно искът, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В процесния случай доказателствената
тежест по този иск е на ищцовата страна, която следваше да установи, както оставането
си без работа, неговата продължителност, че е претърпяла вреди и техния размер,
съизмерващ се с брутното трудово възнаграждение, определено по реда на чл. 228
КТ, така и причинната връзка на това състояние с уволнението. Ищцата е представила
доказателства, че за част от процесния времеви период – от 21.09.2012г. до
31.01.2013г. е регистрирана в Бюро по труда – Шумен, като лице търсещо работа,
но за периода от 04.07.2012 г. до 20.09.2012 г.,
не е представила и не е поискала за събиране доказателства, че е останала без
работа. Нито сред приложените към исковата молба, нито сред представените от
ищцата и приети в открито съдебно заседание писмени доказателства са налични „декларация“
и „трудова книжка“, било като преписи, било на виждане, за установяване на
факта, че не е започвала работа по трудово правоотношение през този период, въпреки
изричното изявление, надлежно отразено в съдебния протокол, в смисъл, че това е
направено. Отделно съдът намира, че подобна „декларация“ не е годно
доказателство за установяване на това обстоятелство, тъй като същата не е
предвидена в състава на чл. 313 НК, съответно не се носи наказателна
отговорност за деклариране на неверни данни. В този смисъл е практиката на
върховната съдебна инстанция обективирана в Решение № 517/08.07.2010г.,
постановено по ГД № 335/2009г., IV г. о. на ВКС. Предвид
установеното настоящият
състав на ШРС намира за недоказани, както оставането без работа
за времевия период непосредствено следващ след уволнението, така и наличието на причинна
връзка между установеното състояние на безработица след 21.09.2012г. и уволнението, извършено със Заповед № 141/03.07.2012г.,
на Началник „ВФ
26910 – Радко Димитриево“, поради което искът,
се явява недоказан.
Относно искът, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 298, ал. 2 ЗОВС
Претендира се обезщетение за полагащи се
порционни пари определени, на основание чл. 298, ал. 2 ЗОВС, със Заповед на
Министъра на отбраната, за времето, през което ищцата е останала без работа
поради незаконното уволнение. Съгласно изрично отбелязаното в т. 3 от
процесната заповед порционните пари не са елемент от брутното месечно
възнаграждение. За да се приеме, че исковата претенция е основателна следва
така определеното вземане, за полагащи се порционни пари, да е елемент на
месечното брутно трудово възнаграждение, което ищцата е получила преди
уволнението, предвид което искът се явява неоснователен.
Относно разноските по делото:
Правораздаването по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите, независимо дали са ищци или ответници
/арг. чл. 359 КТ/. Те не заплащат такси и разноски по производството /държавна
такса, разноски за свидетели, експертизи и др./, включително по молби за отмяна
на влезли в сила решения по трудови дела. Когато искът бъде уважен разноските
се понасят от работодателя, а когато бъде отхвърлен таксите и разноските
остават за сметка на държавния бюджет. Разпоредбата не освобождава работниците
и служителите от отговорността за разноски, направени от другата страна, когато
тя е спечелила делото - в тези случаи на общо основание служителят дължи на
работодателя направените разноски по делото за адвокатско или юрисконсултско
възнаграждение. Ответната страна претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК и при този изход на
спора ищцовата страна следва да бъде осъдена да плати същите в претендирания
размер - 370 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В писмена защита по чл. 149,
ал. 3 ГПК ищцата релевира искане за освобождаване от такси и разноски.
Настоящият състав намира, че както претенцията за разноски по чл. 80 ГПК, така
молбата за освобождаване от разноски, може да бъде заявено валидно най – късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция – в този смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013г,
постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля искът, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ предявен от С.Н.Й. с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу „Военно
формирование 26910 – Радко Димитриево“, с адрес: село Радко Димитриево, общ. Шумен, ул. «Бургаско
шасе», № 1, представлявано от Б. К., като недоказан.
Отхвърля искът, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 298, ал. 2 ЗОВС предявен от С.Н.Й. с ЕГН: ********** и адрес: ***,
срещу „Военно формирование 26910 – Радко Димитриево“, с адрес: село Радко Димитриево, общ.
Шумен, ул. «Бургаско шасе», № 1, представлявано от Б. К., като
неоснователен.
Осъжда С.Н.Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на „Военно
формирование 26910 – Радко Димитриево“, с адрес: село Радко Димитриево, общ. Шумен, ул. «Бургаско
шасе», № 1, представлявано от Б. К., сумата 370
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решенето подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: