Р Е Ш Е Н И Е
07.07.2015г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети
състав, в открито съдебно
заседание проведено на седми юли,
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Димитров
с участието на секретаря
А. П., като
разгледа докладваното от съдията ГД №
1703/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК и е образувано по иск с правно
основание чл. 50 от Семейния кодекс, въз основа на депозирана молба -
споразумение по чл. 51 СК от М.Х.Х., с ЕГН ********** и Т.А.Х., с ЕГН **********,
двамата с посочен адрес: ***, в която твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо
съгласие гражданският брак между двамата да бъде прекратен, както и че са
постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения помежду им. Молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие и да утвърди
постигнато споразумение за уреждане на имуществените, неимуществените и личните
отношения между двамата.
В съдебното
заседание насрочено за 07.07.2015г. молителите не се явяват лично. Вместо тях
се явява упълномощен, с изрично нотариално заверено пълномощно, възпроизвеждащо
текста на постигнатото между страните споразумение, процесуален представител -
адв. С.Е. от ШАК, която поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното
в споразумението по чл. 51 СК. Същата излага доводи и представя писмени
доказателства, а и от представените такива към приложение към молбата –
споразумение, се извежда заключение, че и двамата молители пребивават трайно
извън границите на страната, което съдът намира за достатъчно уважителна
причина за неявяване в съдебно заседание. В този смисъл е практиката на
върховната съдебна инстанция от последните години обективирана в Решение №
164/15.05.2023г., постановено по ГД № 42/2013г., 4 г. о., Определение №
174/26.03.2014г., постановено по ЧГД № 42/2013г., 1 г. о., Определение № 232/23.04.2014г.,
постановено по ЧГД № 823/2014г., 1 г. о. и др.
Шуменски РС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите М.Х.Х. и Т.А.Х.
били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 07.09.2006г.
в гр. София, за което бил съставен Акт за граждански брак № *** и издадено Удостоверение
за сключен граждански брак серия *** От брака си нямали родени деца. Молителите живеели в
семейно жилище, намиращо се в гр. Ш., ***, което било квартира
под наем. Жилището било напуснато от молителя Т.А.Х., който нямал претенции
относно ползването му. Същото се ползвало от молителката М.Х.Х., при завръщане
от чужбина и щяло да се ползва от нея. В молбата заявяват, че са постигнали
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, че след прекратяването му
няма да си дължат един на друг издръжка, както и че желаят съпругът Т.А., да
възстанови фамилното име, което е носил преди сключване на брака – К..
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства
и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак серия ***, изрично пълномощно
с нотариална заверка на подписите на молителите от Консулска служба при
Посолство на РБ в гр. Хага, Кралство Нидерландия, изх. № *** и изх. № ***., осигурителна
полица издадена на 30.01.2015г. на осигурено лице с имена Т. А. Х., осигурителна
полица издадена на 28.01.2015г. на осигурено лице с имена М. Х. Х., вносна
бележка за внесена държавна такса от 30.06.2015г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по
делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, така и в
съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод.
Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени
отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че
постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака
е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено.
Предвид изложеното,
съдът счита, че молбата на М.Х.Х. и Т.А.Х. се явява основателна и следва да
бъде уважена, като следва да се допусне прекратяване на брака между страните с
развод по взаимно съгласие и се утвърди депозираното от тях споразумение по чл.
51 СК.
На основание
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК съдът с решението си следва да определи
окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на
представени по делото доказателства за доходите на съпрузите, доколкото и
двамата са в трудоспособна възраст и имат възможност да реализират доходи, поне
в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира,
че размерът на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40
лева, която сума е внесена в пълен размер от страните. При произнасяне по
въпроса за разноските съдът съобрази и постигнатото споразумение, че разноските
по делото ще бъдат поети поравно между страните.
Водим от горното, на
основание чл. 330, ал. 3 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 и ал. 2 СК, вр. чл. 50 СК,
съдът
Р Е
Ш И :
Прекратява гражданския брак между М.Х.Х., с ЕГН **********
и Т.А.Х., с ЕГН **********, двамата с посочен адрес: ***, сключен с Акт за
граждански брак № ***., по взаимно
съгласие на съпрузите.
Утвърждава постигнатото
между М.Х.Х. и Т.А.Х. споразумение в следния смисъл:
І. Семейното жилище,
находящо се гр. Ш., ***, собственост на трети
лица, се предоставя за ползване на М.Х.Х., като молителят Т.А.Х. го е напуснал.
ІІ. Молителите нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си.
ІІІ. След
прекратяване на брака молителят Т.А.Х. възстановява фамилното си име, което име
е носил преди брака – К..
ІV. Направените по
делото разноски се поемат поравно от двамата молители.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………..