Р Е Ш Е Н И Е

07.07.2015г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на седми юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Димитър Димитров  

 

с участието на секретаря А. П., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1703/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 330 ГПК и е образувано по иск с правно основание чл. 50 от Семейния кодекс, въз основа на депозирана молба - споразумение по чл. 51 СК от М.Х.Х., с ЕГН ********** и Т.А.Х., с ЕГН **********, двамата с посочен адрес: ***, в която твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие гражданският брак между двамата да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения помежду им.  Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнато споразумение за уреждане на имуществените, неимуществените и личните отношения между двамата.

В съдебното заседание насрочено за 07.07.2015г. молителите не се явяват лично. Вместо тях се явява упълномощен, с изрично нотариално заверено пълномощно, възпроизвеждащо текста на постигнатото между страните споразумение, процесуален представител - адв. С.Е. от ШАК, която поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното в споразумението по чл. 51 СК. Същата излага доводи и представя писмени доказателства, а и от представените такива към приложение към молбата – споразумение, се извежда заключение, че и двамата молители пребивават трайно извън границите на страната, което съдът намира за достатъчно уважителна причина за неявяване в съдебно заседание. В този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция от последните години обективирана в Решение № 164/15.05.2023г., постановено по ГД № 42/2013г., 4 г. о., Определение № 174/26.03.2014г., постановено по ЧГД № 42/2013г., 1 г. о., Определение № 232/23.04.2014г., постановено по ЧГД № 823/2014г., 1 г. о. и др.

Шуменски РС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите М.Х.Х. и Т.А.Х. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 07.09.2006г. в гр. София, за което бил съставен Акт за граждански брак № *** и издадено Удостоверение за сключен граждански брак серия *** От брака си нямали родени деца. Молителите живеели в семейно жилище, намиращо се в гр. Ш., ***, което било квартира под наем. Жилището било напуснато от молителя Т.А.Х., който нямал претенции относно ползването му. Същото се ползвало от молителката М.Х.Х., при завръщане от чужбина и щяло да се ползва от нея. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, че след прекратяването му няма да си дължат един на друг издръжка, както и че желаят съпругът Т.А., да възстанови фамилното име, което е носил преди сключване на брака – К..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак серия ***, изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите на молителите от Консулска служба при Посолство на РБ в гр. Хага, Кралство Нидерландия, изх. № *** и изх. № ***., осигурителна полица издадена на 30.01.2015г. на осигурено лице с имена Т. А. Х., осигурителна полица издадена на 28.01.2015г. на осигурено лице с имена М. Х. Х., вносна бележка за внесена държавна такса от 30.06.2015г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, така и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено.

Предвид изложеното, съдът счита, че молбата на М.Х.Х. и Т.А.Х. се явява основателна и следва да бъде уважена, като следва да се допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и се утвърди депозираното от тях споразумение по чл. 51 СК.

На основание разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства за доходите на съпрузите, доколкото и двамата са в трудоспособна възраст и имат възможност да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че размерът на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева, която сума е внесена в пълен размер от страните. При произнасяне по въпроса за разноските съдът съобрази и постигнатото споразумение, че разноските по делото ще бъдат поети поравно между страните.

Водим от горното, на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 и ал. 2 СК, вр. чл. 50 СК, съдът

Р  Е  Ш  И :  

 

Прекратява гражданския брак между М.Х.Х., с ЕГН ********** и Т.А.Х., с ЕГН **********, двамата с посочен адрес: ***, сключен с Акт за граждански брак № ***., по взаимно съгласие на съпрузите.

Утвърждава постигнатото между М.Х.Х. и Т.А.Х. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се гр. Ш., ***, собственост на трети лица, се предоставя за ползване на М.Х.Х., като молителят Т.А.Х. го е напуснал.

ІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си. 

ІІІ. След прекратяване на брака молителят Т.А.Х. възстановява фамилното си име, което име е носил преди брака – К..

ІV. Направените по делото разноски се поемат поравно от двамата молители.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………..