Р Е Ш Е Н И Е

1635/7.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Пл. Н.ва

Секретар: Цв. К.:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1704 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „……“ ООД с ЕИК….1, със седалище и адрес на управление гр.Р.., ул. „Л. Б.“ №3 вх.1 ет.2 ап.3, представлявано от В.В. К. чрез адв. А. К.от АК – Р., съдебен адрес:*** срещу „И.. – К…“ ООД с ЕИК:…, със седалище и адрес на управление: гр.Ш…, ул. „ П. П.“ №31 вх.Г ет.6 ап.15.

Ищцовото дружество твърди, че по конклудентно сключен договор – фактура №…./16.08.2012г. на ответното дружество била доставена конкретно посочена в исковата молба стока на обща стойност 3152.63 лева. Излага, че е предало на ответното дружество стоката без рекламации и възражения, поради поради което последното следвало да заплати сумата по фактурата, което не било направено. Предявява иска, във връзка с възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С настоящата искова молба предявява положителен установителен иск, като моли съда да признае за установено, че „И… – К…“ ООД с ЕИК:… дължи на „Д.. …“ ООД с ЕИК…. сумата от 3152.63 лева - главница представляваща стойността – цената на доставена, но неплатена стока по фактура №…/16.08.2012г., както и законна лихва върху главницата, от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в производството разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирано писмено становище по хода на делото и по съществото на спора. Не оспорват твърденията на ответното дружество за извършено плащане на претендирана сума по процесната фактура,

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. Намира иска за неоснователен, поради извършено плащане на претендирана сума по банкова сметка ***, за което прилага платежно нареждане. Моли иска да бъде отхвърлен като на ответното дружество бъдат присъдени направените в разноски в заповедното и исковото производство. При условията на евентуалност, в случай ,че съдът счете че на ищеца се дължат разноски в заповедното производство, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител – юрисконсулт П. М., който изразява становище, че следва да бъде отхвърлен иска поради плащане.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. №431/15г. по описа на РС – гр.Р.. по реда на чл.410 от ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 3152.63 лева, представляваща неизплатена сума по фактура №…/16.08.2012г., 783.86 лева – лихва за периода от 16.08.2012г. до 23.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 779.00 лева. Заповедта е била издадена на 05.02.2015г. и връчена на ответното дружество на 11.02.2015г. На 23.02.2015г., в срока по 414 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. На 09.02.2015г. от страна на ответното дружество е било извършено плащане на сума в размер на 3152.63 лева по фактура №…./16.08.2012г.

Обект на доказване в настоящото производство е наличието на облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото задължение. От материалите по делото се установява по безпорен начин, че страните са били в договорни отношения. Имайки предвид, че договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност е без значение начинът на договаряне между страните. Същественото е съвпадане на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Следователно, с оглед на гореизложеното се налага извода, че между страните е бил налице валидно сключен договор за продажба. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По делото липсват доказателства за уговорки в друг смисъл, поради което ответното дружество дължи заплащане на цената.

Не се спори между страните, че същите са имали търговски взаимоотношения и по повод доставка на стоки от страна на ищцовото дружество била издадена фактура №…./16.08.2012г. Не се спори също така, че на 09.02.2015г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение, от страна на ответното дружество била заплатено претендираното от ищеца вземане по процесната фактура в размер на 3152.63 лева. Предвид и на представеното от ответника писмено доказателство – заверено копие на платежно нареждане, съдът стига до категоричния извод, че претендираната в заповедното производство главница в размер на 3152.63 лева, след завеждане на заповедното производство е изцяло погасена чрез плащане. Ето защо намира, че искът следва да се отхвърли, поради плащане на задължението след образуване на заповедното производство.

По отношение претенцията за законна лихва върху главницата от 3152.63 лева, от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане на сумата, доколкото в производството по чл.422 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението, ответното дружество дължи законна лихва върху главницата от 3152.63 лева за периода 03.02.2015г. до 08.02.2015г., вкл. в размер на 5.26 лева.

Съдът намира, че искането на ищеца за присъждане на разноски в исковото производство следва да бъде уважено. Искът за главницата следва да се отхвърли, поради плащане на задължението, което е станало след образуване на заповедното произвоство. С поведението си ответникът е станал причина за завеждане на настоящето дело. Въпреки, че след образуване на заповедното производство и издаване на заповедта за изпълнение, ответникът е платил задължението си по процесната фактура, предвид пасивното му поведение до тогава, подаването на заявление за издаване на заповед за ищцовото дружество се явява законно необходимо, тъй като няма друга възможност за защита, освен съдебната.Ответното дружество е възразило срещу вземането по издадената заповед за изпълнение като в депозираното възражение не е посочено, че задължението е било платено, не са били приложени към възражението и доказателства в тази насока,поради което ищцовото дружество законосъобразно е упражнило правото си на иск. Ето защо и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените от ищеца в исковото производство разноски в размер на 764 лева /700 лева адвокатско възнаграждение и 64 лева държавна такса/ следва да се възложат в тежест на ответника.

По отношение направените от ищеца разноски в заповедното производство,искането следва да бъде частично уважено. Ответното дружество е възразило срещу цялото вземане по издадената заповед за изпълнение, а от страна на ищеца в законоустановения срок е предявен иск само за главницата, но не и за претендираните в заповедното производство лихви, поради което по отношение на лихвите заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена, съответно съразмерно намалени направените в заповедното производство разноски.

По отношение на възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство съдът намира следното: Съгласно т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС при определяне на адвокатско възнаграждение, при направено възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ищеца защита е за изготвяне и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, т.е. без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение от 700 лв. е прекомерно завишено в сравнение с правната и фактическа сложност на делото. Молбата за намаляването му е основателна, поради което следва да бъде намалено на основание  чл. 78, ал. 5 от ГПК до 367.78 лева, съобразно чл. 7 ал.5, във вр. с ал.2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца в заповедното производство разноски в размер на 357.81лева.

По отношение искането на ответника да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение по отношение на претендираните в заповедното производство лихви, настоящият съдебен състав намира, че исковият съд е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение единствено при прекратяване на производството по иска предявен по реда на чл.422 от ГПК, съгласно т.13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. При непредявяване на иск за лихвите в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, компетентен да обезсили заповедта е съдът по заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д…“ ООД с ЕИК….., със седалище и адрес на управление гр.Р…, ул. „Л. Б.“ №3 вх.1 ет.2 ап.3, представлявано от В.В.К. чрез адв. А. К. от АК – Р., съдебен адрес:*** срещу „И… – К…“ ООД с ЕИК:…, със седалище и адрес на управление: гр.Ш…, ул. „ П.. П..“ №31 вх.Г ет.6 ап.15 положителен установителен иск, с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ за признаване за установено, че „И.. – К…“ ООД с ЕИК:….., гр.Ш… дължи на „Д… 93 Р…“ ООД с ЕИК…., гр.Р… сума в размер на 3152.63 лева, представляваща неизплатена сума по фактура №0000020930/16.08.2012г, поради изплащане на задължението, след завеждане на делото.

ОСЪЖДА „И. – К…С“ ООД с ЕИК:…., със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул. „ П. П.“ №31 вх.Г ет.6 ап.15 да заплати на „Д….Р.“ ООД с ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр….е, ул. „Л… Б…“ №3 вх.1 ет.2 ап.3 сума в размер на 5.26 лева / пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата от 3152.63 лева, за периода 03.02.2015г. до 08.02.2015г., вкл.

ОСЪЖДА „И. – К..С“ ООД с ЕИК:.., гр.Ш. да заплати на „Д. 93 Р.“ ООД с ЕИК., сумата от 764 лева /седемстотин шестдесет и четири лева/ представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „И. – К.С“ ООД с ЕИК:., гр.Ш. да заплати на „Д. 93 .Р..Е“ ООД с ЕИК.1, сумата от 357.81/триста петдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/ представляваща направени в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, да се изпрати препис от същото на съдията- докладчик по ч.гр.д.№431/2015 г. по описа на РС - Русе за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: