Р Е Ш Е Н И Е

616/21.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седемнадесети юли две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1717 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба и споразумение по чл.51 от СК от А.Х.А., ЕГН********** с постоянен адрес: *** и С.Р.А., ЕГН**********,***, в които излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителят А.Х.А. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителката С.Р.А. в съдебно заседание не се явява лично. За нея се явява адв.С.Т. от ШАК, с изрично пълномощно, съдържащо текста на споразумението, която поддържа молбата на С.А. за прекратяване на брака и изложеното споразумение. Моли съда да прекрати брака между двамата молители, като заявява, че това е и изричното желание на молителката.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите А.Х.А. и С.Р.А. са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 11.10.1992 год. в гр.Ш., за което бил издаден Акт за граждански брак №0512/11.10.1992 год. От брака си имат родено едно дете А. А.Х., родена на ***г., което към момента е навършило пълнолетие. От 2007г. са във фактическа раздяла. Преди това семейството е живеело на квартира в гр.С., която е напусната и от двамата молители. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане .

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите , движимите вещи придобити по време на брака, паричните влогове и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на А.Х.А. и С.Р.А. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки в предвид липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, доколкото и двамата са в трудоспособна възраст и имат възможност да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителя А.А. е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, то същата молителката следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен размер, а именно – 15 лева.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между А.Х.А., ЕГН********** с постоянен адрес: *** и С.Р.А., ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак брак №0512/11.10.1992 год ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.Х.А. и С.Р.А. споразумение в следния смисъл:

1.Семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.“Ц. П.“ №8 е напуснато и от двамата молители.

2.След прекратяване на брака молителката С.Р.А. възстановява предбрачното си фамилно име – О..

3. Движимите вещи придобити по време на брака страните са поделили извънсъдебно като за в бъдеще нямат претенции един към друг.

4.По време на брака не са придобивали със съвместен принос парични влогове, поради което всеки от молителите може да се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове, на които е титуляр.

5.Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА С.Р.А., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна такса по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: