Р Е Ш Е Н И Е
1736/4.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Г.
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1719/2015 г.
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно, кумулативно, съединени осъдителни искове, с правно основание чл.49
и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда, ищецът С.М.И., ЕГН **********, действаща в
качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете К. М. Е.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, кантора 32, излага, че на 01.05.2015
г., около 18.00- 18.30 часа, на бул. „М.“ №29 /до автогарата/, малолетният К.
бил ухапан от безстопанствено, улично куче. Сочи се в молбата, че на посочения
ден и час, докато майката и детето се движели по улицата, изневиделица се
появили две кучета, едното, от които, без наличието на някаква основателна
причина, се хвърлило върху детето и го захапало за десния глезен. Кучетата били
мърляви, като имали характерните за уличните кучета маркировки на ушите. Видели
случилото се близки на майката, се притекли на помощ, като детето повтаряло, че
го боли и искало да се прибере в къщи. За болките се наложило да му се дадат
медикаменти /болкоуспокояващи/, като на следващия ден е заведено и в болница,
тъй като кракът му бил подут и посинял. В болницата му поставили инжекция
против тетанус, като му изписали и ваксина против бяс. Противобясната ваксина
се поставяла на определени дати, като трябвало да се поставят общо пет дози.
Инжекциите също било много болезнени за детето и преди поставянето на всяка
една от тях същото ставало неспокойно, плачело и умолявало да не го водят. В
молбата се сочи, че в следствие на ухапването и получените физически
наранявания, детето преживяло и сериозен психически и емоционален стрес, който се отразил на поведението му и
социалните му контакти. Малолетният отказвал да излиза навън, дори да играе с
децата, защото го е страх „да не го изяде куче“. Сънят му станал неспокоен, не
искал да стои сам в стая, като навсякъде искал да бъде придружаван, дори и в
тоалетната, като през нощта се „изпускал“ /напикавал/. Появили му се лицеви
тикове- започнал да премигва без причина, едновременно и с двете очи. Тези
тикове били забелязани и от личната лекарка на детето, която от своя страна му изписала
успокоителни и казала детето да продължи да се среща с психолог, при когото
вече водили детето във връзка с ухапването. Клиничният психолог поставил
диагноза на К. „остра стресова реакция в следствие на травматично събитие,
манифестирана с физиологични и емоционални симптоми. Същата е с адаптационен
характер, с добра прогноза“. Към датата на подаване на молбата, малолетният все
още имал спорадични нощни напикавания, както и кошмари и бълнувания по време на
сън. Не били изчезнали и тиковете по лицето, като детето продължавало да е
боязливо и затворено в себе си. Ищецът счита, че отговорността за
предотвратяване на агресивното поведение на уличните кучета, за овладяване на
популацията им, за настаняването им в изградени и стопанисвани за тях приюти, в
случая е на ответната община. Поради изложеното моли съда да постанови решение,
по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 6
000 лв., представляваща обезщетение за причинените на малолетния неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на
ухапване от безстопанствено куче, извършено на 01.05.2015 г. в гр. Ш., на бул.
„.М-а“ №29; сумата от 120.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
малолетния имуществени вреди, представляващи извършени разходи за медицински
прегледи, процедури и медикаменти, настъпили в резултат на ухапване от
безстопанствено куче, извършено на 01.05.2015 г. в гр. Ш., на бул. „М.“ №29.
Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главните задължения, считано от датата на увреждането- 01.05.2015 г. за сумата
от 6 000 лв. и считано от 30.06.2015 г.- за сумата от 120.00 лв., до
окончателното изплащане на сумите. Претендира и разноски.
Ответникът, действащ чрез процесуалния си
представител юрисконсулт И. Я. К., депозира отговор, в който заявява, че счита
предявеният иск за неоснователен, сочейки аргументи. От една страна сочи, че община
Ш. изпълнява възложените й със закон задължения по организиране настаняването
на скитащи кучета в приюти, като е предприела мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора или животни, и овладяването на
популацията им, а на следващо място възразява срещу претендирания размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна:
Не се
спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени и гласни доказателства,
кореспондиращи по между си, че на 01.05.2015 г., около 18.00- 18.30 часа, на
бул. „М.“ №29 /до автогарата/, малолетният К. е бил нападнат и ухапан от куче
като, в следствие нападението и ухапването, са му били причинени наранявания в
областта на десния крак /десния глезен/. От събраните по делото писмени
доказателства- частно заверени преписи от лист за преглед на пациент в спешно
отделение от 02.05.2015 г. и съдебномедицинско удостоверение №122/2015 г., неоспорени
от насрещната страна, безспорно се установи, че в следствие на ухапване от
куче, станало на 01.05.2015 г., на малолетния са му причинени наранявания,
изразяващи се в разкъсноконтузна рана на външния глезен на десен крак с
кръвонасядане над раната, като е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. От същите документи става ясно, че на детето му е поставена
инжекция против тетанус, като е назначен пълен курс с противобясна ваксина,
прилагана на пет дози. Няма спор, а се установява и от приложените по делото
протокол от психологическа оценка №172/03.06.2015 г. и амбулаторен лист
№002540/19.06.2015 г., че в следствие ухапването, детето е преживяло „остра
стресова реакция…, манифестирана с физиологични и емоционални симптоми“, като е
установено от педиатъра, че детето е леко агресивно и не желаело да разговаря с
медицински персонал нито да остава насаме с лекаря, като има непостоянни тикове
на лицевата мускулатура. Д-р О. А. е изписала терапия с медикаменти, както и
консултация с психолог /амбулаторен лист №002540/19.06.2015 г./. Видно от
ангажираните по делото фискални бонове /стр.15 от делото/, във връзка с
лечението на малолетния, са извършени разходи за предоставените медицински
услуги, в общ размер на 120.00 лв. От събраните гласни доказателства, става
ясно, че на 01.05.2015 г. около 18.00-18.30 часа, в гр. Ш., до автогарата
улично куче ухапало малолетния ищец- „Тези кучета са си улични. Всеки ден,
ходейки на работа и връщайки се минавам от там и тези кучета си ги знам, те са
си там. Не съм виждала някой да се грижи за тях. Имат си маркировка на ушите,
каишки, нямат“- свидетелства Д. Г.. От същите доказателства става ясно, че в резултат
на ухапването, малолетният е изпитвал постоянен страх от кучета, изживял е
значителен стрес, като не можел спокойно да спи през нощта, като дори се
„изпускал“ /напикавал/. Детето, в следствие уплахата, получило и тикове, които
се изразявали и към датата на откритото съдебно заседание- „Почна да получава
тикове в последствие, след уплахата, премигвания, въртене на главата…За тези
тикове медикаменти вземаше доста време…Продължава от време на време да има
тикове, едно тръсване на главичката.“, са показания на К. Р., баба на К.. Свидетелите
сочат, че детето дълго време след инцидента не искало да излиза навън и не
искало да остава само. На следващо място, К.трудно понесъл и поставянето на
инжекциите, изписани му като противобясна ваксина. Съдът дава вяра на гласните доказателства,
тъй като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви по между си, а на следващо
място са в синхрон и с останалия, събран доказателствен материал. От друга
страна, свидетелката К. Р. е от тази категория близки на ищеца, които са в
състояние пряко и непосредствено да възприемат неговите преживявания.
Разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съобразно наведените в исковата молба и отговора твърдения съдът
квалифицира главния иск като такъв по чл.49 от ЗЗД. За да възникне деликтната
отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на кумулативност,
следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод
изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде
действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното
поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението,
което възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е
възложил някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на
работата причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл.49 от
ЗЗД има гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на
тази работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима
презумпция за вина. В разглеждания казус, няма спор, че задълженията на
ответника по организиране настаняването на безстопанствени кучета в определени
за това места, съответно вземане на мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни, и овладяването на популацията им на
територията на община Ш., са законно установени /ЗВМД/. Съгласно разпоредбата
на чл.35, т.4 Закона за ветеринарномедицинската дейност от 05.06.1999 г., която
остава в сила и след отмяната на този закон /параграф 3, т.1 от Закона за
ветеринарно медицинската дейност/, кметът на общината има задължение да
организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигури финансови
средства за провеждане на задължителни ветеринарномедицински мероприятия,
предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Съгласно чл.70 от
този закон /вр. с параграф 3, т.1 от закона/, безстопанствени животни са
животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици,
които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Ето защо, тълкувайки
текста на цитираните разпоредби се стига до извода, че дейността по
организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета е вменена като
задължение на кмета на съответната община. Аналогични текстове има и в разпоредбите
на чл.47, ал.3, вр. с чл.50, т.2, вр. с чл.41 от Закона за защита на животните.
Сочените обстоятелства се признават и от ответната страна. С оглед изнесената
по- горе фактическа обстановка, съдът приема и за безспорно установено, че на
01.05.2015 г. в гр. Ш. малолетният ищец е ухапан от безстопанствено куче, т.е.
приема, че е доказан механизма на увреждането. Установено е, че увреждането е
настъпило на територията на гр. Ш., като оттук се ангажира отговорността на община
Ш., като в случая отговорността на общината е за противоправно бездействие. Безспорно,
в следствие ухапването от безстопанствено куче, на малолетния са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. Що се касае
до конкретния размер на вредите, чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характерът
на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със здравословното
състояние на ищеца/, начинът на извършването му, /съобразявайки в случая
бездействието на органите и служебните лица на общината/, обстоятелствата, при
които е извършено, причинените морални и физически страдания, /безспорно,
предвид ниската възраст на пострадалото лице, физическите и емоционални
страдания да протекат през по- дълъг период от време/. При определяне размера
на обезщетението следва да бъде съобразено и икономическото състояние в
страната към датата на увреждането. На следващо място, по делото не се установи
да е налице съпричиняване на вредите, а именно не се ангажираха някакви
надлежни доказателства, сочещи, че при настъпването на вредите е осъществено и
от ищеца някакво противоправно поведение. Съобразявайки се с изложеното относно
начина и характера на увреждането, претърпените болки и страдания, проведените
лечение и медицински манипулации, както и с трайните последици от увреждането за
емоционалното състояние на малолетния, заключава, че предявеният иск за
неимуществени вреди е изцяло основателен и доказан, поради което следва да
уважи. Касателно претенцията за обезвреда на претърпените от увреждането
имуществени вреди, основна правна последица на непозволеното увреждане е
обезщетяване, от страна на деликтвента, на всички преки и непосредствени вреди
/имуществени и неимуществени, като първите могат да бъдат както претърпяна
загуба, така и пропусната полза/, настъпили в следствие на увреждането. Съдът
приема за безспорно установено, че в следствие ухапването на детето от
безстопанствено куче, са извършени и разходи за предоставени на малолетния медицински
услуги, в размер на 120.00 лв. Ето защо заключава, че и този иск е изцяло
основателен и доказан, и следва да се уважи.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят и извършените по
делото разноски, в общ размер на 890.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Ш., ЕИК .., с адрес: гр. Ш.,
бул. “С.” №…, представлявана от К. К., да заплати на К. М. Е., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител С.М.И., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: ***, кантора 32, сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените на малолетния неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, настъпили в резултат на ухапване от безстопанствено куче,
извършено на 01.05.2015 г. в гр. Шумен, на бул. „М.“ №., ведно с обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху това главно задължение, считано от
01.05.2015 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 120.00 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от малолетния имуществени вреди, от
категорията на претърпяна загуба, представляващи извършени разходи за
медицински прегледи, процедури и медикаменти, настъпили в резултат на ухапване
от безстопанствено куче, извършено на 01.05.2015 г. в гр. Шумен, на бул. „М.“ №.,
ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху това главно
задължение, считано от 30.06.2015 г. до окончателното му изплащане, както и
сумата от 890.00 лв. /осемстотин и
деветдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: