Р Е Ш Е Н И Е

1769/12.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1753 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.211 ал.5 т.2 пр.1 от ЗМВР /отм./ .; чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл. чл.86 от ЗЗД, чл.124 от ГПК, във вр. с чл.211 ал.5 т.2 пр.2 от ЗМВР /отм./

Производството по делото е образувано по депозирана исковата молба на Д.Г.П.,ЕГН********** ***, чрез адв. Г.Ц. от АК – гр….. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. . при Министерство на правосъдието.

В исковата молба ищецът твърди, че е служител на ГДИН от 08.12.2009г. като е назначен на длъжността „надзирател” в Следствен арест гр…, в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. … Твърди, че работното му време се изчислява сумарно на тримесечие. Полагал 12 часови работни смени,които започвали от 08.00 часа и от 20.00 часа, от които работодателят заплащал само 11 ч. и 15мин., като останалите 45 минути не му се заплащали от работодателя с мотива, че това било почивка, която не е част от работното време. Счита, че това е несъщинска почивка, която съставлява част от работно време и следва да бъде заплатена.

Твърди също така, че освен почивките по време на 12-часовите смени, работодателят не е отчитал като работно време, съответно не е заплащал и :

- задължението да се явява на работа 15 минути преди започване на работната смяна, времето през което се провеждал инструктажа на новата смяна – 20 минути и времето за предаване на работата от старата на новата смяна -20 минути, в резултат на което работната смяна фактически имала продължителност от 07.45 часа до 20.40 часа и от 19.45 часа до 08.40 часа, т.е. за всяко дежурство ищецът е работил допълнително 55 минути, които не са отчитани и съответно – не са заплатени като част от работното време;

- задължителните месечни обучения с продължителност средно по три часа, учебните тревоги и учебните стрелби, провеждани няколко пъти в годината с продължителност средно по 3 часа и доколкото тези мероприятия имали задължителен характер, следвало да бъдат счетени за извънреден труд;

- положения нощен труд;

Доколкото работодателят не е пресмятал като работно време почивките, допълнителните 55 минути /преди и след смяната/, времето на провеждане на обучения, стрелби и учебни тревоги,счита, че ако се приеме, че са част работното време и трябва да бъдат заплатени. Часовете на тези мероприятия надхвърлят установените тримесечни норми и се явяват извънреден труд, който трябва да бъде компенсиран със заплащане на по-високо възнаграждение до 50 часа, а над 50 часа – с допълнителен платен отпуск.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което:

- да осъди ответника да му заплати сумата 2300 лева, представляваща неизплатена част от  възнаграждение за положен извънреден труд до 50 часа на тримесечие за периода от 30.06.2010г. – 26.06.2014г. и до 70 часа на тримесечие за периода от 27.06.2014г. до 30.06.2015г., от която - 1000 лева за 500 часа извънреден труд, положен по време на т.нар. почивки ; 1000 лева за 500 часа положен извънреден труд за задължението да се явява на работа 15 минути преди започване на работната смяна, времето през което се провеждал инструктажа на новата смяна – 20 минути и времето за предаване на работата от старата на новата смяна - 20 минути; 100 лева за 50 часа положен извънреден труд по време на задължителни обучения; 100 лева за 50 часа положен извънреден труд по време на стрелби; 100 лева за 50 часа положен извънреден труд по време на учебни тревоги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 02.07.3015г. до окончателното изплащане на задължението;

- да осъди ответника да му заплати сумата 690 лева мораторна лихва, от която 300 лева върху главницата от 1000 лева за извънреден труд, положен по време на т.нар. почивки, 300 лева върху главницата от 1000 лева за положен извънреден труд за задължението да се явява на работа 15 минути преди започване на работната смяна, времето през което се провеждал инструктажа на новата смяна и времето за предаване на работата от старата на новата смяна, 30 лева върху главницата от 100 лева за положен извънреден труд по време на задължителни обучения, 30 лева върху главницата от 100 лева за положен извънреден труд по време на стрелби, 30 лева върху главницата от 100 лева за положен извънреден труд по време на учебни тревоги, за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи плащането на извънреден труд до 30.06.3015г.;

- да осъди ответника да му заплати сумата 200лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в размер на 250 часа за периода 30.06.2010г. – 30.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 02.07.3015г. до окончателното изплащане на задължението;

- да осъди ответника да му заплати сумата 60 лева мораторна лихва върху главницата от 200 лева за положения нощен труд, считано от първо число на месеца , следващ месеца, в който е положен извънредния труд до 30.06.2015г.

- да признае за установено, че за положения от ищеца извънреден труд за периода от назначаването му в ГД „ИН“ до 30.06.2015г., в размер над 50 часа на тримесечие, да бъде компенсиран с платен отпуск;

Претендират се и направени разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение размерите на следните искове - на иска за заплащане на сума в размер на 2300 лв. представляващ сбор от възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода 30.06.2010г. – 30.06.2015г., като искът се счита предявен за сума от 1771.38 лева.; на акцесорната към този иск претенция за заплащане на мораторно обезщетение, като последната се счита предявена за сума от 245.05 лева;.на иска за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд за периода 30.06.2010г. – 30.06.2015г., като искът се счита предявен за сума от 164.66 лева.; на акцесорната към този иск претенция за заплащане на мораторно обезщетение, като последната се счита предявена за сума от 14.66 лева.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв.. Ц.. от АК – …, която от името на доверителя си поддържа исковете, счита че исковите претенции следва да бъдат уважени, излагайки подробни съображения.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. . ГДИН в МП – гр. София не оспорва факта, че ищецът през процесния период е заемал длъжността „надзирател“ в ОС „Изпълнение на наказанията“ – …, сектор „Арести“. Оспорва предявените искове по основание и размер. Намира твърденията на ищеца, че ГД „ИН“ не е отчитала , заплащала и компенсирала положения от него извънреден труд за недоказани и не кореспондиращи с нормативната уредба през исковия период.

Счита, че почивката, претендирана от ищеца,времето от 15 минути преди започване на работната смяна и това след приключване на смята за предаването й, участието в обучения, учебни тревоги и учебни стрелби не се включва в работното време и за тях не се дължи възнаграждение за положен труд, тъй като не са действия свързани с фактическото носене на служба. Намира за неоснователно и искането за заплащане на нощен труд, тъй като според чл.302,ал.1 от ППЗИНЗС /отм./ служителите от надзорно-охранителния състав не получават компенсация за нощен труд. Позовава се и на разпоредбата на чл.202 ал.1 от ЗМВР /отм./, регламентираща допълнителните възнаграждения на държавните служители, сред които не е предвидено заплащане на нощен труд. Счита за неоснователна и претенцията за допълнителен платен отпуск. Посочва, че разпоредбата на чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР,уреждаща компенсацията на извънредния труд посредством заплащане до 50 часа и допълнителен отпуск над 50 часа, е действала до 01.07.2014г. По силата на чл.187 ал.5 т.2 от новия ЗМВР се компенсира единствено, чрез възнаграждение, извънреден труд до 70 часа на тримесечен период. В тази връзка възразява, че допълнителен платен годишен отпуск се дължи за извънреден труд над 50 часа след 01.07.2014г. Прави възражение за погасяване по давност на исковете за периода преди 30.06.2012г., доколкото се касае за възнаграждения за труд. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

За ответника се явява юрисконсулт .., която от името на доверителя си поддържа писмения отговор, в който е изложила подробни съображения срещу предявените против ГД”Изпълнение на наказанията”-гр….. обективно съединени искове. Моли съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището на пълномощниците на страните, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, уреждащи процесните отношения, приема за установени следните факти:

Между страните по делото не се спори, че от 08.12.2009г. Д.Г.П. е в служебно правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” като изпълнява длъжността „надзирател” в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. … сектор „Арести“. Не е спорен и факта, че ищецът е работил на смени, като работното време е отчитано сумарно на тримесечен период, съобразно чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. чл. 211 от ЗМВР /отм./. Няма спор, че времето за почивки /при 8 часова работна смяна – 30 минути, при 12 часова работна смяна – 45 минути, при 24 часова работна смяна – 90 минути/ не е включвано в работното време и не е заплащано. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че ищецът е длъжен да се явява на работа 15 минути преди за всяка смяна, както и че е оставал 40 минути след смяната за предаването й. Не се спори от страните по делото, че за претендирания от ищеца период, предвидената почивка на смяна не се е отчитала и съответно заплащала като отработено време. Не се спори, че ищецът е участвал в обученията, учебните стрелби, учебните тревоги, които се провеждат по план съставен от ръководителя по време, когато съответните служители не са на смяна в ареста, т.е когато са в почивни дни, но участията са задължителни и не може да не се явят. Спорно между страните е дали в работното време на служителя влиза времето за почивка, когато той е на разположение, дали следва да бъде отчитано като извънреден труд времето за приемане/сдаване на смяната, както и участието на ищеца в задължителните обучения, учебни тревоги и учебни стрелби.

По делото са представени заповеди на Министъра на правосъдието,с които е конкретизиран редът за разпределяне на работното време в ГДИН и териториалните им звена, отчитането му и компенсирането работата на държавните служители извън редовното работно време. Изрично е определено, че в структурните звена, в които характерът на работата изисква непрекъсваемост на работния процес, се въвежда работа на смени по утвърден график, както и че изчисляването на работното време на служителите, работещи на смени, е сумарно за тримесечие. Установена е в заповедта възможността да се работи при 24-часови работни смени, като ръководителите на териториалните звена могат да определят продължителността на работните смени и времето за почивки при 24-часовите работни смени.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета от съдът и страните по делото като компетентно и безпристрастно изготвена. Съгласно експертизата времето за отдих и хранене от 10.03.2014г. е отчетено в графика и е заплатено. Не са отразени инструктажът, отводът, приемането и сдаването на дежурството. През процесния период 30.06.2010г. – 30.06.2015г.ищецът е работил на 12 часови и 24 часови смени. Общо положения извънреден труд от ищеца за целия процесен период е в размер на 1812.75 часа, от които 429 часа от приравняване на нощните смени. От тях 1092 часа е положен труд по време на почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, ежедневен инструктаж,предаване/приемане на смяната. От общо положения извънреден труд от ищеца за целия процесен период в размер на 1812.75 часа - 711.19 часа са отнесети за компенсиране с отпуск в размер на 43 дни и 1052.16 часа са за плащане. Платеният извънреден труд е 401.15 часа, неплатения извънреден труд 651.01 часа на обща стойност 3390.32 лева, Лихвата върху забавеното плащане е в размер на 891.59 лева. От заключението още се установява, че за периода от 30.06.2010г. до 30.06.2015г. на ищеца за положен над 50 часа извънреден труд на тримесечие, му се полагат 43 дни допълнителен платен годишен отпуск. По отношение на нощния труд е установено , че за периода 30.06.2010г. – 30.06.2015г. има положен нощен труд в размер на 3000 часа. Въз основа на заповед №ЧР – 05 – 11/30.01.2015г. на министъра на правосъдието нощният труд в размер на 336 часа за двете тримесечия на 2015г./ до 30 юни 2015г./ е заплатен, съответно през месец април и през м.юли. Размера на вземането е на стойност 666 лева. Лихвата върху забавеното плащане е в размер на 188.88 лева.

Пред съда бяха ангажирани и гласни доказателства по искане на ищеца. От показанията на св.. . Д. се установява, че работи в сектор „Арести“ в ОС „Изпълнение на наказанията“ – … като “надзирател” от почти 6 години.Пзнава ищеца с когото поне веднъж месечно се случвало да бъдат в една смяна. Според показанията на свидетеля длъжни са да се явят на работа минути преди началото на смяната. Смяната започва с инструктаж,който продължавал около 15 – 20 минути. През това време задържаните лица в ареста се охранявали от старата смяна. След инструктажа следвало предаване, съответно приемане на смяната, в което участвали всички служителите от застъпващата и сдаващата.Всички килии се отваряли, претърсвали, а задържаните лица се обискирали. Предаването на смяната продължавало около 40 минути, в резултат на което служителите от сдаващата смяна оставали и след края на работната смяна. По отношение на почивките, свидетеля посочва, че по принцип почивките по време на смяна били фиксирани, но предвид характера на работата не винаги са имали възможност да ги ползват. Също така, когато ползват почивка служителите нямат право да си събличат униформите и да напускат помещението на ареста. Присъствието на обученията, тревогите и стрелбите било задължително, дори когато били провеждани в почивен за служителя ден. Стрелбите продължавали по около 2 часа, а учебните тревоги повече от 2 часа.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По обективно съединения иск с правно основание чл.211 ал.5 т.2 пр.1 от ЗМВР /отм./ за заплащане на обезщетение за извънреден труд.

Легалното определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време. В конкретният казус се установява по безпорен начин, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността “надзирател” в сектор „Арести“ в ОС „Изпълнение на наказанията“ - … и на основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС има качеството на държавен служител в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Правната уредба на отношенията се съдържа в ЗИНЗС, ЗМВР и ППЗИНЗС. ЗИНЗС. регламентира правото на служителя на основно месечно възнаграждение и начина, по който то се образува – от заплата за категория и заплата за длъжност, чиито размери се определят съответно от Министерския съвет и Министъра на правосъдието /чл.20, ал.2, 3, 4 от ЗИНЗС/. По отношение на работното време на държавните служители в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” до 11.03.2014г., когато е била приета нова разпоредба в ППЗИНЗС - чл.16а, не се съдържа уредба в ЗИНЗС, поради което, съгласно чл.19, ал.2 от същия, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, т.е. в случая приложима е разпоредбата на чл. 211от ЗМВР /обн. ДВ, бр.17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм., бр.53 от 27.06.2014 г./, намираща приложение за по - голямата част от процесния период.

Съгласно чл.211 ал.3 от ЗМВР /отм./, работното време на държавните служители, работещи на 8, 12 или 24-часови смени се отчита сумирано за тримесечен период. В ал.5, т.2 на същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал.3, а съгласно ал.6, извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл.301 ал. 4 от ППЗИНЗС /отм. бр.20 от 2014г./, когато службата се носи без прекъсване, за работно време на постовия се осигурява почивка, с различна продължителност взависимост от работната смята. Предвидено е също, че служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на дежурния главен надзирател, а в ареста - на командира на отделение или дежурния по арест. Те имат право да почиват, без да се събличат, и не могат да напускат района на поделението / чл.301 ал.6 от ППЗИНЗС /отм. бр.20 от 2014 г./.

В случая е безспорно, а и от събраните доказателства се установи, че за процесния период от 30.03.2010г. – 30.03.2015г. ищецът е изпълнявал службата си на смени с продължителност от 12 и 24 часа. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че през време на почивката ищецът е бил на разположение и в готовност да изпълнява възникнали задачи при различни ситуации, наложили се във връзка със службата му, т.е. изпълнявал е служебни задължения и по време на почивката. Установи се също, че преди всяко дежурство ищецът е бил длъжен да се явява 15 минути по-рано и си е тръгвал около 40 – 45 минути след приключване на смяната и през това време е изпълнявал трудови функции, във връзка с приемане, съответно предаване на смяната. Участвал е и в обучения, тревоги и стрелби, без да му се заплащат тези часове.Съдът приема, че регламентираните почивки нямат белезите на същинска почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето им, на практика ищецът не е имал право да напуска работното си място, нито да съблече униформата си, а е следвало да бъде в готовност, за да изпълнява задълженията си. От тук се налага извода, че това време представлява част от работното време на ищеца, тъй като през това време той е бил не само на разположение на работодателя, но и фактически е изпълнявал задълженията си, макар и в по-ограничен обем. В същата насока следва да се разглеждат и времето за развод, през което, както се посочи по-горе, ищецът също е изпълнявал съответни трудови функции, а също и отделеното време за занятия във връзка със службата. Съгласно ТР№8/2013 г. на ОСГК на ВКС, при непрекъсвам производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Тези обстоятелства дават основание на съда да направи извод, че и по времето на т. нар. почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, ежедневен инструктаж преди започване на работната смяна и при предаване на смяната след нейното завършване, ищецът реално е изпълнявал служебни задължения и е престирал труд в полза на работодателя си и следва да се зачитат като част от работно време. Съдът намира за неоснователно позоваването на ответника на издадени заповеди на Министъра на правосъдието, с които се разпорежда, че времето за почивка не се включва и не се отчита за работно време, тъй като доказателствата по делото сочат, че на практика ищецът е работил във времето си за почивка, поради което това време следва да се отчете като работно. Касае се за вътрешноведомствени, ненормативни актове, които при противоречие със закона не могат да намерят приложение в регулираната материя, поради което съдът не ги съобразява при решаващия си извод.

Доколкото се установи, че до месец април 2014 г. почивките обученията, учебните стрелби и т.н. не са се отчитали от ответника като част от работното време, респ. не е заплащано възнаграждение за тях и предвид нормативно установените изисквания за отчитане и заплащане на отработеното време, заключава, че тези отработени часове съставляват положен от ищеца при ответника извънреден труд, който следва и да бъде заплатен като такъв. С оглед на изложеното, съдът счита, че ищецът има основание да претендира компенсиране на положен извънреден труд чрез неговото заплащане, тъй като е полагал труд по време на установената почивка в рамките на дежурствата си, през времето от 15 минути преди започване на работната смяна и това след приключване на смята за предаването й, участието в обучения, учебни тревоги и учебни стрелби.

Предвид изложеното и с оглед заключението по приетата ССЕ, настоящият съдебен състав приема, че общо възнаграждението за положения от ищеца при ответника и незаплатен от последния извънреден труд, за процесния период е в размер на 3390.32 лв. Предвид установената дължимост на главните вземания, безспорно и с оглед разпоредбата на чл.86 от ЗЗД за забавата се дължи и съответното мораторно обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Общият размер на обезщетението за забавено плащане върху горепосоченото главно вземане е в размер на 891.59 лева.

Съдът намира възражението на ответната страна за частично погасяване на вземанията по предявеният осъдителен иск за заплащане на извънреден труд, поради изтекла тригодишна погасителна давност, позовавайки са на чл.111 б.”а” от ЗЗД, за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по - кратък срок, като нормата на чл.111, б.”а” от ЗЗД, предвижда по-кратък- тригодишен давностен срок за вземанията за възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга давност. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. Вземането на ищеца е именно вземане за възнаграждение за труд. Това е периодично/на тримесечие/ плащане, което се извършва при определени условия, и се заплаща за положен труд/извънреден/,поради което и претенцията за периода от 30.06.2010г. до 31.03.2012г. /предвид датите, на които тези вземания са станали изискуеми/ е погасена по давност, доколкото исковата молба е депозирана по пощата на 30.06.2015г. На основание чл.119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. Ето защо и претендираните за периода 30.06.2010 г. до 30.06.2012 г., акцесорни вземания касателно горепосоченото главно задължение са погасени по давност. Предвид гореизложеното съдът заключава, че главният иск за заплащане на възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд, е основателен и следва да се уважи за сума в общ размер на 1771.38 лв. за положен извънреден труд за периода от 30.06.2012г. – 30.06.2015г. Акцесорната към този иск претенция за заплащане на обезщетение за забава се явява основателен за сумата от 245.05 лева.

По отношение претенциите за заплащане на сумата от 164.66 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца при ответника нощен труд, считано за периода от 30.06.2010 г. до 30.06.2015 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху това главно задължение, в размер на 14.66 лв. за периода от първо число на месеца на месеца, следващ месеца, в който е положен незаплатения нощен труд до 30.06.2015 г., за да се произнесе, съобрази следното: Разпоредбата на чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл. предвижда заплащане на държавните служители допълнително възнаграждение за нощен труд. В конкретния случай ищецът е държавен служител при ГД“ИН“ и законът, уреждащ служебното му правоотношение е ЗИНЗС, като субсидиарно е приложим и ЗМВР. В разпоредбата на чл.202, ал.1 от ЗМВР / обн. ДВ, бр.17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм., бр.53 от 27.06.2014 г./, са били изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. Отделно от това съгласно текста на чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС /отм.ДВ бр.20/07.03.2014г./ служителите от надзорно - охранителният състав, каквато длъжност е заемал ищецът, не получават компенсация за положен нощен труд. От друга страна съдът съобрази и следното: С отмяната на разпоредбата на чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС е приета нова разпоредба чл. 16а от ППЗИНЗС /бр. 20 от 2014 г., в сила от 11.03.2014г.), с която се урежда работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й. Съгласно ал.7 на чл. 16а от ППЗИНЗС държавните служителите от ГДИН и териториалните й служби получават компенсация за нощен труд съгласно ЗМВР и правилника за неговото прилагане.

Т.е.след отмяната на чл.302 ал.1 от ППЗИНЗС и приемането на новата разпоредба чл. 16а от ППЗИНЗС от 11.03.2014г. на ищеца се дължи компенсация за полаган нощен труд. Доколкото ал.7 на чл. 16а от ППЗИНЗС, относно нощният труд препраща към ЗМВР, компенсацията на нощния труд следва да стане съобразно чл.31 ал.2 от Наредба №8121з – 407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Съгласно посочената разпоредба при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. По отношение на работното време на държавните служители в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” до 11.03.2014г., е приложима разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР / отм. бр.53 от 27.06.2014 г./, съгласно която работното време било отчитано сумирано на тримесечен период. С приемането на нова разпоредба в ППЗИНЗС - чл.16д, /в сила от 11.03.2014г./ отново е предвидено работното време да се отчита сумирано на тримесечен период, поради което и нощния труд следва да се отчита сумирано за тримесечен период. Т.е. падежът на задължението за нощен труд е първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи плащането на нощен труд.Видно от изготвената и приета ССЕ въз основа на заповед №ЧР – 05 – 11/30.01.2015г. на министъра на правосъдието нощният труд положен от ищеца през първото тримесечие на 2015г. е заплатен през месец април, а този положен през второто тримесечие на 2015г. през м. юли. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд и акцесорната към този иск претенция за заплащане на обезщетение за забава са частично основателни и първия следва да се уважи за периода м.март 2014г./ когато е приета новата разпоредба чл. 16а от ППЗИНЗС/ до 31.12.2014г., за сума в общ размер на 122.00 лева, а втория - за сума от 9.99лв. за периода 01.04.2014г. до 30.06.2015г., като за остатъка до пълния предявен размер, следва да се отхвърлят като неоснователни.

По отношение на установителния иск за признаване на установено по отношение на ГД"ИН", че положеният от ищеца извънреден труд за периода от назначаването му в ГД"ИН" до 30.06.20015 г., в размер над 50 часа на тримесечие, трябва да бъде компенсиран с платен отпуск, съдът намира следното: В случая се иска признаване за установено, че ищецът има право на допълнителен платен отпуск по чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР/отм./ - като страната не може да предяви осъдителен иск за присъждане на обезщетение за същия, доколкото понастоящем служебното правоотношение не е прекратено. При това положение за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, с който на този етап би могъл да постигне търсената защита. Всеки може да предяви установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Това налага ищецът да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос. Правният интерес на ищеца се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от установяване на факти, по съдебен ред, каквато не е настоящата хипотеза. Що се отнася до възражението за три годишна погасителна давност на иска, настоящия съдебен състав не споделя мотивите на ответника в отговора на исковата молба и писмените бележки. Доколкото се касае за установителен иск, съдът приема, че е приложима общата 5-годишна давност – поради което ищецът има право да му бъде признато правото на допълнителен платен годишен отпуск за период от 5 години преди завеждане на иска. Положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, съгласно чл.211 ал.5 т.2 пр.2 от ЗМВР /отм./ до 01.07.2014г., а както се установи от събраните по делото доказателства ищеца има положен такъв извънреден труд за процесния период, при което следва същия да бъде компенсиран с платен годишен отпуск. Съгласно изготвената експертиза за целия процесен период 30.06.2010г. – 30.06.2015г. ищеца е положил извънреден труд в размер на 1812.75 часа, от които 711.19 часа положен извънреден труд в периода 01.07.2010г. – 31.03.2014г.са отнесети за компенсиране с отпуск в размер на 43 дни. Съобразявайки се със заключението по приетата ССЕ, по която ВЛ дава категорично заключение относно размера на полагащия се на ищеца платен годишен отпуск за положения от същия извънреден труд при ответника над 50 часа на тримесечие за период 01.07.2010г. – 31.03.2014г., като посочва, че същият се равнява на 43 дни, съдът намира че тази претенция следва да се уважи за положения извъндеред труд в периода 01.07.2010г. – 31.03.2014г. За периода от назначаването му на длъжност – 08.12.2009г. до 01.07.2010г. следва да бъде отхвърлен, доколкото за този период е налице настъпила погасителна давност , а за периода 01.04.2014г. до 30.06.2015г. следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира следното: Съгласно т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС при определяне на адвокатско възнаграждение, при направено възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ищеца защита е за изготвяне на искова молба и процесуално представителство. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 лв. не е прекомерно завишено в сравнение с правната и фактическа сложност на делото. Предявени са пет обективно кумулативно съединени искове.Само за иска по чл.211 ал.5 т.2 пр.1 от ЗМВР /отм./ минималния размер на адвокатското възнаграждение е 354 лева.Поради изложеното съдът намира възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователното.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати извършените от ищеца разноски в производството съразмерно уважената част от исковете, в размер на 589.65 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/. Доколкото ищецът не е посочил каква част от изплатеното адвокатско възнаграждение се отнася за всяка една от претенциите, съдът приема, че адвокатското възнаграждение е заплатено по равно за всеки един от кумулативно съединените искове.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника извършените от последния разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 31.34 /тридесет и един лев и тридесет и четири стотинки/ разноски за възнаграждение на ВЛ и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. …1309, бул. „…. Н. .. №21, да заплати на Д.Г.П.,ЕГН********** *** сумата от 1771.38 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща общ сбор от възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд, подробно описан в молбата, считано за периода от 30.06.2012г. – 30.06.2015г./до 50 часа на тримесечие/, по време на почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, времето за инструктаж и приемане на смяната, както и времето за издаване на смяната, както и сумата от 245.05лв. /двеста четиридесет и пет лева и пет стотинки/ за периода от 01.10.2012 г. до 30.06.2015 г. представляващи мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 30.06.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд за периода от 30.06.2010 г. до 30.06.2012 г. /до 50 часа на тримесечие/, по време на почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, времето за инструктаж и приемане на смяната, както и времето за издаване на смяната, както и акцесорните претенции за заплащане на мораторни обезещетия върху тези главни задължения, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. …1309, бул. „Г…. Н. …” №21, да заплати на Д.Г.П.,ЕГН********** *** сумата от 122.00 лева / сто двадесет и два лева/, възнаграждение за положен от ищеца при ответника нощен труд за периода м.март 2014г. до 31.12.2014г. както и сумата от 9.99 лв /девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.04.2014 г. до 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 30.06.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на възнаграждения за положения от ищеца при ответника нощен труд за периода от 30.06.2010 г. до 28.02.2014г. , както и акцесорните претенции за заплащане на мораторни обезещетия върху това главно задължение, в останалата им част, до пълния предявен размер като неоснователни.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. … 1309, бул. „Ген. Н. С…” №21, че Д.Г.П.,ЕГН********** ***, има право на компенсация за положения от него извънреден труд при ответника, в размер над 50 часа на тримесечие, за периода от 01.07.2010г. – 31.03.2014г, с допълнителен платен годишен отпуск, в размер на 43 /четиридесет и три/ работни дни като отхвърля иска в останалата му част за периода от назначаването му на длъжност /08.12.2009г./ до 30.06.2010г. като погасен по давност и за периода от 01.04.2014г. до 30.06.2015г. като неоснователен.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. … 1309, бул. „… Н. С…” №21, да заплати на Д.Г.П.,ЕГН********** *** сумата от 589.22 лв./петстотин осемдесет и девет лева и двадесет и две/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.Г.П.,ЕГН********** ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. … 1309, бул. „… Н. С….” №21, сумата от 17.24лв. / седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща извършените от ответника разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр…., бул. „Г... Н. С…” №21, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр…., сумата от 450.86 лв. /четиристотин и петдесет лева и осемдесет и шест стотинки/, от която 250.86лв.- държавна такса върху уважените искове и 200.00 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :