Р Е Ш Е Н И Е
1726/2.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и седми октомври,
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД № 1772/2015г., по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от ТБ „Юробанк България“ АД, срещу Ю.И.А., с която
са предявени, при условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение,
установителни искове, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за
признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за банкова карта,
сключен на 16.09.2004г., по силата на който първият, в качеството му на
кредитор, е предоставил на ответника, в качеството му на длъжник, възможност да
ползва кредитна карта, като с нея тегли пари в брой и бъде кредитиран при
извършване на сделки, срещу поето от последния задължение за връщане на
получените суми, в следните размери: 1/сумата 4233.96лв. - представляваща
усвоена главница по договора за кредитна карта, ведно със законна лихва върху
главницата считано от 26.02.2015г., когато е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателно плащане и 2/акцесорни вземания, както
следва: договорна лихва върху главицата в размер на 708.81лв., за периода от
16.09.2004г. до 14.01.2015г., наказателна лихва върху главицата в размер на
353.24лв. за периода от 16.09.2004г. до 14.01.2015г. и такси в размер на 88.80
лева.
Ищецът твърди,
че поради неизпълнение на задължението срещу длъжника, е учредено заповедно
производство по реда на чл. 410 ГПК, като е образувано ЧГД № 393/2015г., по описа
на ШРС и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение. В срока по чл. 412
ал. 2 ГПК длъжникът е възразил и с оглед да не бъде обезсилена издадената
заповед, за взискателя е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове. Във възражение, в срока и по реда на чл. 414 ГПК, длъжникът твърди, че
не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради това, че не му
е дадена възможност да преструктурира заема по кредитната карта в потребителски
заем с по – ниска лихва.
В едномесечният
срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и доказателства.
В хода на
проведеното съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно
призован, видно от върнатия отрязък на призовката, връчена лично, не се явява в
открито съдебно заседание и не взема становище по предявените с исковата молба
претенции.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 16.09.2004г.
между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, чийто правоприемник бил ТБ „Българска
пощенска банка“ АД, със сегашно наименование ТБ „Юробанк България“ АД, като
картоиздател и Ю.И.А. бил сключен договор за банкова карта „Юролайн“ – тип
„Кредитна“, по силата на който на картодържателят се предоставя възможност да
бъде кредитиран при извършване на сделки и да тегли пари в брой, като се е
задължил да плаща месечни вноски и лихви върху отпуснатите суми, съобразно общи
условия. От 12.06.2014г. картодържателят преустановил плащанията и банката
обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо. С нотариална покана връчена
на 14.01.2015г. длъжникът бил уведомен, че съгласно месечни извлечения от
12.06.2014г. и 12.07.2014г. дължи главница и лихви в общ размер 5074.78лв. Поради
неизпълнение на задължението, по реда на чл. 410 ГПК, срещу длъжника е учредено
заповедно производство - ЧГД № 393/2015г., по описа на ШРС и в полза на
заявителя е издадена Заповед за изпълнение, по силата на която е разпоредено
длъжникът да заплати, както следва: сума в размер на 4233.96лв. - главница по
договор за издаване на кредитна карта, ведно със законна лихва върху главницата
считано от 26.02.2015г. до окончателно плащане; сума в размер на 708.81лв. - договорно
лихва за периода от 16.09.2004г. до 14.01.2015г.; сума в размер на 353.24лв. -
наказателна лихва за периода от 16.09.2004г. до 14.01.2015г. и сума в размер на
88.80лв. - такси по договора, както и деловодните разноски в заповедното
производство в общ размер на 609.86лв. Срещу така издадената заповед за
изпълнение, в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради
което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита предвидена от чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на вземане по
съдебен ред.
В молба
депозирана преди съдебното заседание ищецът прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира, че същото не може да бъде уважено, понеже
не са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 ГПК, доколкото по заповедното производство
от ответника в срок е депозирано възражение с направени твърдения за
недължимост на вземането.
С оглед характера на иска по чл. 422 ГПК, а именно положителен иск за
установяване съществуването на оспорено парично притезание, в тежест на ищеца беше,
при условията на пълно и главно доказване, да докаже, че в качеството си на
кредитор по договор за кредитна карта е изправна страна по това
правоотношение, че е настъпила изискуемост на твърдяното вземане и че вземането
е в претендирания размер. Между страните е безспорно, че по инициатива на ищеца
е образувано заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, че в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение, че от длъжника е депозирано възражение по
реда и в срока чл. 414 ГПК, че е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, за
предявяване на настоящия иск, както и че на 16.09.2004г. между страните е
възникнало валидно правоотношение относно сключен договор за кредитна карта
„Юролайн“.
От допуснатите и приети по делото писмени доказателства: Заявление за издаване на кредитна карта на Ю.А.;
Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г.; Писмо до Ю.А. за продажба
на предприятие; Уведомление до Ю.А. за дължими суми, нотариално заверено с рег.
№ 11803/16.12.2014 г. с рег. № 053 на НК с район на действие СРС; Разписка за
получена нотариална покана от Ю.А.; Съобщение по ЧГД № 393/2015 на ШРС; Списък
на разноски, ведно с платежно нареждане; Адвокатско пълномощно; Удостоверение
от 10.01.2008 г. по ф.д. № 10646/1991 г. на СГС; Удостоверение изх.№
20150306103532/ 06.03.2015 г. на АВ и служебно изисканото ЧГД № 393/2015 г. по
описа на ШРС, съдът намира, че на 16.09.2004г. между страните е възникнало
валидно правоотношение относно сключен договор за кредитна карта „Юролайн“ с
конкретно твърдените параметри. От
страна на ответника не бяха представени никакви доказателства за твърдението,
че е искал и не му е била дадена възможност да преструктурира заема по
кредитната карта в потребителски заем с по – ниска лихва и поради това, не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение или са настъпили
правоизключващи и/или правопогасяващи претендираното вземане факти.
Предвид изложеното, съдът намира главният и акцесорните искове, за
основателни и доказани, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на ТБ „Юробанк България“ АД, че ответникът
дължи, както следва: сумата 4233.96лв.
- главница по договор за кредитна карта,
ведно със законната лихва считано от 26.02.2015г. до окончателно
плащане; сумата 708.81лв. -
договорно лихва за периода от 16.09.2004г. до 14.01.2015г.; сумата 353.24лв. -
наказателна лихва за периода от 16.09.2004г. до 14.01.2015г. и сумата 88.80лв.
- такси по договора.
В тежест на ответника следва да бъдат присъдени и направените по делото
разноски от ищеца съгласно списък по чл. 80 ГПК: внесена държавна такса в
размер на 161.64 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 719.08 лв., на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК,.
При проверката
за редовност на процесната искова молба и определяне на дължимата държавна
такса, с разпореждане № 3626/07.07.2015г., постановено по настоящото дело, съдът
е допуснал опущение, като е приел, че предявените искове са три, вместо
действително предявените четири и е разпоредил в тежест на ищеца за довнасяне
държавна такса в размер на 53.94лв.. Съдът не е определила държавна такса за
искът с цена 88.80лв. - такси по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, върху
цената на иска се събира държавна такса 4 на сто, но не по – малко от 50лв.,
което налага ответникът следва да бъде осъден да плати същата в полза на
Държавате по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц
България“ АД – Шумен.
Предвид
установеното, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
Признава за
установено по отношение на ТБ „Юробанк България“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. «Околовръстен път», № 260, че Ю.И.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи,
по искове с правно основание чл. 415 ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, както следва: сумата 4233.96лв. - главница по
договор за кредитна карта, ведно със
законната лихва считано от 26.02.2015г. до окончателно плащане; сумата 708.81лв. - договорно лихва за
периода от 16.09.2004г. до 14.01.2015г.; сумата 353.24лв. - наказателна лихва
за периода от 16.09.2004г. до 14.01.2015г. и сумата 88.80лв. - такси по
договора, както и сумата 609.86лв. - разноски по делото, за които има издадена,
по реда на чл. 410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение № 168/27.02.2015
г., по ЧГД № 393/2015 г., по описа на ШРС.
Осъжда Ю.И.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на ТБ „Юробанк
България“ АД, с ЕИК 000694749, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. «Околовръстен път», № 260, общо сумата 880.72 лв. деловодни разноски по
настоящото съдебно производство, съгласно списък по чл. 80 ГПК - внесена
държавна такса в размер на 161.64 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
719.08 лв., на основание чл. 78 ал. 1 ГПК,.
Осъжда Ю.И.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати, в полза на Държавата,
по
сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц
България“ АД – Шумен,
сумата 50.00 лева представляваща държавна такса
върху уважената част от предявените искове, на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: